Почина професор Стоян Каролев

Той защитаваше органичните звена между критиката, историята и теорията на литературата, художествения ресурс на родения критик, жанра на литературния портрет...
Отпечатък от тази вяра тупти в "Замисъл и образ" (1959), "Въпроси на художественото майсторство" (1963), "Портрети и скици" (1986) и "Близки и непостижими" (1996)г., "Неутолимият. Книга за Емилиян Станев" (1982). В сърцевината на Каролевото творчество са стихосбирката "Есенни макове" (1994) и наблюденията "Мигове от течащото време" (2001).
Преди всичко Стоян Каролев обаче остава Жрецът-воин на Жреца-воин Пенчо Славейков, комуто той посвети наистина влиятелно тритомно изследване.
Поклон!


Култура