Енергията на мълчанието

Най-новият авторски компактдиск на Арво Пярт, издаден от фирмата ECM, излезе съвсем, съвсем скоро. В юбилейната за композитора година ECM издава негов 11-и компактдиск - първият се появи през 1984 г. Както в повечето случаи и съгласно политиката на фирмата, програмата на компактдиска се състои от световни звукозаписни премиери. И двете композиции, които са представени: "Da pacem Domine" и "Lamentate", се издават за първи път в света. Само две - но световни премиери! От търговска гледна точка това не е много изгодно, защото времетраенето на компактдиска не стига дори 45 минути. Но почитателите на Пярт знаят, че в неговата музика времето протича по различен, уникален начин, че в нея всеки звук, всеки дъх е натоварен извънмерно; така, както не е многоречив, композиторът приковава своя слушател тъкмо с изумителната си тонова пестеливост. То е като единствени думи, които трябва да се уловят и осмислят само сега, само този път и никога вече - затова напрежението, когато слушаш, е огромно, затова времето се сгъстява, концентрацията му се удвоява и утроява и всъщност усещаш, че трета творба, особено след "Ламентате", не би могъл да поемеш веднага. Че ти е необходимо време, за да пренастроиш себе си, съзнанието си за неговия пулс, за неговата мисъл. И отново да тръгнеш към музиката му. В наглед съзерцателната неподвижност бушуват енергии - най-силното е, че най-действена или най-обземаща е енергията на неговото мълчание. Мълчание, което е заредено с пластове сказания, прозрения, чувства... Тъкмо разполагането на тоновете и паузите от неговите партитури в звуци и тишини в пространството е един от кардиналните изпълнителски проблеми в музиката на Пярт; и не случайно имената, на които той се опира, на които има доверие, са няколко. С останалите той репетира безкомпромисно до постигане на онова крехко негово музикално равновесие между логика и експресия, между звук и не-звук А иначе всичко, свързано с историята на тези композиции, звучи нормално за практиката: кратката молитвена акапелна пиеса е завършена миналата година по поръчка на велигия гамбист Жорди Савал и изпълнена пак тогава в Барселона под негово диригентство. Тук, вместо ансамбъл "Хесперион XXI" и Каталонската кралска капела, се появява "Хилиард" с основно участие на Сара Леонард. Музиката върви в една екстремна равност, в която експресията се изостря до максимум в тихата привидна монотонност в репликите на гласовете. Като отзвук на откъслечни, но важни прозрения.
По съвсем различен начин ни "хваща" "Ламентате" за пиано и симфоничен оркестър - композиция, импулсирана от скулптурата "Марсий" на Аниш Капур. Пярт открива творението в галерия "Тейт" - Лондон: "Когато за първи път видях "Марсий" от Аниш Капур на откриването на изложбата през октомври 2002 в турбинната зала на "Тейт Модърн" в Лондон, впечатлението беше мощно. Първата ми мисъл бе: аз, един жив човек, стоя пред собственото си тяло и съм мъртъв - като в едно време, което съвместява едновременно бъдеще и настояще. Изведнъж се видях в позиция, от която моят живот ми се показа в съвсем различна светлина. В този момент направих потресаващото за себе си откритие, че още не съм готов за смъртта. И въпросът, който изплува в главата ми, бе какво още ми предстои да преодолея в остатъка от живота си?"
Очевидно творението на Капур е "впрегнало" мисълта на Пярт по съвсем различен начин. Музиката му в първите четири от десетте си части стига до колизии "от кръв и плът", емоцията става съвсем директна, Пярт напуска своя самотен остров, за да изяви аза и като органична част от човешкия свят. Впоследствие енергиите се трансформират и творбата се връща към първоначалната Пяртова аура - с необикновения, чисто негов "прочит" на ролята на клавирния звук; може би при всеки друг простотата на неговата партия, "пипната" гениално, би слязла до елементарното. Но не и при Пярт. Тук субстанциалното напуска абстракцията, за да "заговори" за най-прости човешки копнения - едно връщане към изконното, което може да се доближи до молитвеното - като състояние на духа.
Към това имам да добавя само страхотното изпълнение на пианиста Алексей Любимов, на германските музиканти от Радиосимфоничния оркестър - Щутгарт,а също името на диригента Андрей Борейко, който очевидно се чувства в свои води с музиката на Арво Пярт, за да стане следваща интересна фигура в неговия "отбор".

Екатерина Дочева

(Бел. ред. Публикуваме интервю с Арво Пярт.)






Вградени
ноти


Arvo Part
Lamentate
Da pacem Domine
Ансамбъл "Хилиард", Алексей Любимов, пиано, Радио-симфоничен оркестър, Щутгарт, диригент Андрей Борейко