За света в близко бъдеще
През последните година-година и половина в сферата на международните отношения се очертаха ясно няколко, назряли преди това, тенденции. Започва нов етап от развитието на световната политика. Ерата "след Студената война" завърши. Новият етап на историята е доста слабо предсказуем. Но някои от най-важните определящи фактори са видими още сега. Тук ще отбележа далеч не всички от тях. Между неупоменатите в тази статия изменения са: снижаването на управлеямостта на международната система, значителната вероятност от дестабилизиране на системата на международната търговия, продължаващата нестабилност на "разширения Близък изток", вероятното разрастване на тероризма и началото на неговото системно влияние върху характера на развитие на западните общества.
Центърът на световната политика, който във все по-голяма степен ще определя световното развитие, неудъжимо се премества в Азия. От 1978 до днес Китай е увеличил четири пъти своя БВП.
Стремителен скок в първата група световни държави извървя Индия. За последните десет години нейната икономика растеше със средно 8% годишно.
Съревнованието за влияние върху региона на Източна и Южна Азия като цяло - и особено върху Китай и Индия - става водеща линия в развитието на международните отношения.
Опитват се да "сдържат" и едновременно да интегрират Китай, наблягайки на запазването на зависимостта му от външните доставки на енергия. Индия вече престават да я "сдържат" и се опитват да я привлекат на страната на Запада, да я направят съюзник де факто.
В Азия се извършва формиране на мек интеграционен блок, който вероятно след десетилетие ще стане най-мощното средоточие на икономическа мощ.
САЩ преживяват спад в популярността си, която по-рано бе една от главните опори на тяхното международно влияние. Явно Вашингтон е заложил едновременно на "контролираната дестабилизация" на международните отношения, за да може да използва своето военно превъзходство, и на "демократизация" на "големия Близък изток", за да намали заплахата от тероризъм и да усили позициите си в района.
Но опитът да се постигнат тези цели чрез нахлуване в Ирак се оказа несполучлив.
Не е преодолян и вече няма да бъде преодолян разривът между САЩ и Европа (разбира се, в рамките на обща политико-икономическа и културна цивилизация).
Въпреки всички загуби, в перспектива Америка остава едноличен световен лидер, най-динамичното и привлекателно общество. С нея трябва да се съобразяват, дори въпреки сегашната й относителна непопулярност и частично отслабване. Опитът да се използва тази временна слабост почти сигурно ще струва скъпо в бъдеще на всяка държава.
Провалът на референдумите за конституция - най-голямата криза в ЕС за цялата му история - изяви множество структурни слабости на Евросъюза, нарастващи в течение на годините.
Най-вероятно на Европейският съюз му предстои да прекара още 4-5 години в дискусии за своето бюдеще, като изпусне така необходимото за реформи време.
В свят, където военната сила отново става фактор с тежест, ЕС създава "поствоенни въоръжени сили", които наброяват един милион души, но фактически не могат и не са готови да воюват.
На всичкото отгоре, погълнатият повече от обичайното от вътрешните си проблеми Европейски съюз, въпреки приятелската реторика, с "четирите пътни карти" взе курс не само към замразяване на сближаването с Русия, но и започна де факто да провежда политика на "мирно съвместно съществуване", а дори и твърда, ако не и връждебна, конкуренция в икономическата сфера.
Днешните сложни отношения с Европейския съюз са предизвикани и от растящото разминаване на посоките на вътрешното развитие на Русия и Европейския съюз. (Русия строи тип общество и провежда политика, характерна за европейските държави отпреди 50-100 години.)
Но тези различия са преходни. Вероятно ще има промяна в посоката на вътрешното развитие на Русия. Достатъчно вероятна е модификацията на сегашния Европейски съюз. Расте вероятността за оттласкване на Европа от идеята за квазидържавата, връщането към модела на "разширения общ пазар и социалния съюз плюс единната валута". Това ще създаде нови условия за взаимодействие с Русия.
В най-близките години, в светлината на промяната на ситуацията в света, пред Москва ще се изправят няколко големи, дори исторически, предизвикателства, изискващи коригиране на политиката.
Отслабването на международната роля и влиянието на Европа, умножено по нейната вътрешнва криза и политиката на "мирно съвместно съществуване", прави курса на сближаване с Европа още по-труден в краткосрочна перспектива.
В същото време идеята за сближаване с Европа, с нейните политико-културни ценности, с нейната икономика са били вече повече от 300 години една от същностните мотиви на руското развитие, безспорна съставна част на неговата идентичност и самоидентификация.
Успоредно с това, бързо развиващото се преразпределение на силите на международната арена в полза на нова Азия (да не се бърка с традиционната, към чиито ценности е привлечено "евразийството") настойчиво изисква преразглеждане на руските икономически и политически приоритети. Едно от очевидните направления е осъществяването на закъснелия пробив на руския енергиен комплекс на Юг, Изток и Север, ускореното строителство на съответните нефто- и газопроводи, рязкото увеличаване на инвестициите за търсене на източниците, които биха могли да ги подхранват. Русия, а не Европа трябва да се стреми към разнообразяването на пътищата за доставка на енергийни ресурси, което ще увеличи цената им и ще изключи "заключването на страната".
Политиката по отношение на страните от ОНД изисква корекция и преосмисляне. Голямата част от проектите в това пространство, включително ЕЭП, няма да работят.
Жизнеспособен засега изглежда само руско-казахстанският интеграионен проект и руско-белоруският проект (но при рязка промяна на руската политика в белоруска посока).
Повечето страни от ОНД стоят пред неизбежната смяна на просъветските елити. В тази ситуация консервативно-охранителната тенденция в руската политика е неоправдана. Където условията позволяват, има смисъл да се съдейства за смяна на управляващите режими с руско участие и при руски гаранции.
Струва ни се много вероятно в близките година-година и половина НАТО да се разшири към Украйна, стремейки се да закрепи тази нестабилна страна в сферата на западното влияние. Тук решението, най-вероятно, вече е взето. Разширението ще постави Русия пред един от най-трудните избори в историята й. Или ще трябва да се иска включването на самата Русия в НАТО. Или ще се наложи да допуснем създаването на реална граница в центъра на историческа Русия.
Ясно е, че новите условия изискват повишаване на вниманието на ръководството на страната към въпросите на външната и въшноикономическата политика, качественото подобряване на нейното аналитично и прогностично обезпечаване и, разбира се, координация.
Но главното е проумяването на безпрецедентността и остротата на днешните предизвикателства, модернизирането на системата на разбиране на тези процеси - у руското ръководство, у обслужващата го интелектуална прослойка.

13 септември 2005 г.