Русия в света - образът на преобърнатата пирамида
Предишната ми статия беше посветна на очевидни и не съвсем очевидни международни процеси, които променят и след няколко години радикално ще променят света, в който ще бъде принудена да живее и да действа Русия. Настоящата статия е на тема, свързана с предишната, но все пак относително по-маловажна - как Русия стои на фона на този нов свят, както от гледна точка на своите реални и потенциални възможности, така и от гледна точка на тяхното възприемане.
За своите умозаключения се базирам както на резултатите от анализ, така и на впечатления от общуването с видни политици и експерти, включително в последнит месеци и седмици. Много неща можеха да се изяснят на състоялото се в началото на септември второ заседание на така наречения Валдайски клуб - срещи на най-големите чуждестранни експерти по Русия и журналисти с техни руски колеги, с нашите министри. Владимир Путин прие за дълга беседа участниците в срещата, преминаваща под егидата на агенцията "РИА Новости".
След срива през деветдесетте години на ХХ век, в началото на този век започна бързо нарастване на външнополитическата тежест на страната. То бе сързано с новия енергичен президент, заявения курс към дълбоки реформи, появаването на елементи на управляемост след хаоса на предишните години. Помогна факторът нефт, започналото бързо покачване на цените на нефта. Подобриха се отношенията на президента, респективно и на Русия, с практически всички ключови страни и с техните лидери. И главното - Русия започна да се възприема като въздигаща се държава, с която ще се наложи да се съобразяват повече в бъдеще.
На първи план излезе не слабостта на Руската федерация, излязоха факторите на нейната сила:
- Енергийният й потенциал на фона на световните нужди и растящата нестабилност на "разширения Близък изток".
- Откртото съперничество между САЩ и Китай и началото на скритото съпертичество между САЩ и Западна Европа даваха на Русия широко поле за маневри. Никой не искаше тя да се присъедини към някой център.
- Запазена беше ядрената сила на Русия и мястото й в Съвета за сигурност на ООН
- Без оглед на слабостта на нашите въоръжени сили, те оставаха фактор на сила в света, където военната мощ започна отново да играе роля. Въоръжените сили на всички останали страни, с изключение на САЩ, бяха по-слаби.
- Съществена роля изигра и присъединяването на Русия към антитерористичната коалиция. Ние сериозно помогнахме в Афганистан и в Централна Азия.
- В един момент изглеждаше, че Русия става магнит за болшинството страни от ОНД - и като икономически лидер, и като образец за ефективно политическо развитие. Това предизвикваше опасения, но караше другите да се съобразяват с нея.
- Без съмнение, нарасна привлекателността на Русия за много елити на страните от бившия СССР.
- Сближаването - което после се оказа привидно - с Европейския съюз, създаде представата за съществуването на стройна външнополитическа концепция в Руската федерация, насочена към първостепенното сближаване с Европа с многовекторна политика и специални отношения със САЩ.
Пикът на нашето влияние бе през 2003-2004 г. Слд това руската звезда започна да пада.
Първите от петте упоменати фактори на сила оставаха в действие. Но започна да отслабва факторът на външната привлекателност, представата за това, че Русия се развива в правилна посока и може отново да стане могъща държава. Един известен съдебен процес породи опасения за началото на масово преразпределяне на собствеността. Капиталът се скри или потече навън. Административната реформа не бе доведена докрай и по-скоро отслаби, отколкото усили управляемостта.
Започна да преобладава впечатлението, че централизацията на властта е преминала пределната граница и е довела до отслабване на управляемостта, когато никой не иска да взима решения и да поема отговорност за нях. В условия, когато президентът естествено (чисто физически) не може да взема всички решения, започна да се изгражда представата, че "вертикалът на властта" се превръща в преобърната "пирамида на властта".
Бяха направени няколко обидни външнополитически грешки. Твърде дълбоката и несполучлива намеса в изборите в Украина, бъркотията с абхазките избори подрониха представата за мощта на Русия и за качествата на политиката й в региона ОНД.
На повърхността изкочи кризата в отношенията с Европейския съюз. Дори четири "пътни карти" не успяха да скрият отсъствието на реално сближаване и на разбирането на целите на това сближаване, както и обстоятелството, че Еврокомисията води по отношение на Русия политика на твърда конкуренция.
Над Москва се изви буря от справедливи и несправедливи критики.
На тях ние реагирахме често твърде много, поради неизчезналото още чувство за слабост. Колко само ни струваше реакцията на искането на прибалтийците още веднъж да признаем вината на СССР за подписването на пакта Рибентроп-Молотов. С несъразмерната си реакция ние едва ли не затъмнихме успешно проведеното и укрепило престижа на страната честване на Деня на победата.
През пролетта и в началото на лятото на 2005 г. в официалния истаблишмънт и в пропагандистките структури нарастваше чувството на обида от несправедливостта на заобикалящия ни свят. Отново започна да расте антиамериканизмът, въпреки че американците се държаха с нас по-коректно, отколкото с повечето от съюзниците си.
Със своите пропуски ние съдействахме за утвърждаване на представата за нашата слабост. Върна се навикът от съветско време да се отбраняваме от критиката с твърдения, че това са наши вътрешни работи. Въпреки че, след като сме подписали акта от Хелзинки, а след това сме станали членове на Съвета на Европа, ние сме признали върховенството на международното над вътрешното по голямата част от въпросите на вътрешната политика. Демонстрацията на слабост само окуражи нашите дребни неприятели.
Но в последние месец-два ситуацията, изглежда, започва да се променя към по-добро. Забавянето на икономическия растеж бе спряно. Въпреки, че качеството му остава ниско - то зависи от цените на нефта. Почти по същото време бе подписано споразумението за балтийския газопровод и бе заявено, че далекоизточната тръба ще стигне и в Китай, и на брега на Тихи океан. Като че ли бе прекратена серията безмислени отстъпки на ЕС.
Действията са много по-скъпи от думите. Русия показа, че може да играе самостоятелна голяма игра.
И съседите помогнаха - заяжданията в отбора на победителите в "оранжевата революция" и нелепиците в страната на "революцията на розите" подчертаха, че Русия е по-стабилна и по-надежна.
Помагат и заявленията на президента за актинизиране на социалната политика и за завой към развитието на човешкия капитал. Появи се надежда, че някога ще се появи и активна икономическа политика.
Но засега това са само обещания. Ако те не се реализират, световния рейтинг на Русия, нейното влияние, възможността й да защитава своите интереси отново ще тръгнат надолу, а не нагоре. Глупаво би било да го допуснем, след като имаме такива карти в ръцете.

22 септември 2005 г.