Запалянко в ефира
(коментар на един коментар)

Запалянковците в България могат вече да отдъхнат - наши клубни отбори най-после влязоха в европейските групи. Засега само в тези на УЕФА, но що е време, пред нас е: ще се случи някога - и това май става все по-реално - български отбор да играе в Шампионската лига. Сиреч, в Клуба на футболните богаташи; турнирът на УЕФА е за пепеляшки и само някой заблуден или временно одрипавял гранд рита топката в тая надпревара. Ние обаче с нашия хал не можем да се надяваме на повече: стига ни, че прескочихме през отбори все от по-"добрата" Европа - Германия, Франция, Белгия, тоест доказахме, един вид, че ще можем да покрием европейските критерии. Както се казва: "Бий, за да те уважават".
Зазвучах малко и аз като футболен запалянко, но то е преднамерено - желанието ми е да наподобя, доколкото е възможно, интонацията, емоцията и въодушевеността на Ивайло Ангелов от мача на ЦСКА с "Байер" - Леверкузен, излъчен от Канал 1 на 29.IХ.2005 г. Честно казано, много отдавна не бях слушал по БНТ така високо градусен, напомпващ и завладяващ, чак пламтящ футболен коментар. Може би от времето, когато българските национали станаха четвърти в света, но тогава в ефира на националната телевизия се подвизаваха такива колоси на емоцията, като Борис Касабов, Витомир Саръиванов, дори Мичмана - автор на знаменитата реплика: "Господ е българин!" (Бог да го прости), се явяваше от време на време. Днес такова богатство на футболни гласове в БНТ няма: Камен Алипиев се възторгва преди всичко от баскетбола, ревнувайки от популярността на футбола и вероятно заради това не му обръща внимание; Сашо Йовков заема същата позиция, но с тази разлика, че негова първа любов е волейболът; за Петър Василев що да кажем - най-добре нищо... След оголването на Спортната редакция на националната телевизия (в България се нароиха множество спортни телевизии и откъде е най-удобно да изпомпат човешки ресурс - от БНТ, естествено) там нямаше човек, комуто футболът да е внятна игра и който от "ставащото на зеления терен" да се пали чисто по запалянковски. С идването на Ивайло Ангелов празнината беше запълнена - вече не се налага да слушаме безстрастията на Атанас Караиванов (който май отново изтъргува тв кариерата си), нито некомпетентността на Петър Василев; ще рече, с един репортер - двама комента(то)ри: едновременно и емоционален, и компетентен. Е, на моменти прекалено: реплика, че германецът е мъртъв чак когато главата му е на 3 метра от тялото, е не особено политически коректна (за чест на Ивайло Ангелов трябва да кажа, че той бързо се усети и се поправи: "Разбирате, драги зрители, че това е само част от играта и няма нищо общо с нещата извън терена"). Но пък той има и други прийоми, с които при всички случаи ще стане любимец на зрителите: преминаването от безличен коментар към ти-обръщение: "Давай, давай, Велизаре, ти можеш да го направиш, ти ще издържиш!"; непосредствени и без умисъл възмущения или похвали към съдията: "Г-н съдия, момчето още не може да си поеме въздух от удара в оная ситуация, когато вие не свирихте фаул!", или "Браво, браво на съдията, този път не наду свирката в наша полза"; накрая, чисто южноамериканското "Г-о-о-о-о-о-о-о-л!!!", прозвучало в мига, когато Мурад Хидиуед прониза вратата на Ханс-Йорг Бут. Чак човекът се запъхтя, а гласът му прегракна, което говори за още едно качество, което ще умили родния запалянко - че в коментарите на Ивайло Ангелов няма подправеност, няма неискреност, няма най-после някаква по така телевизионна или с друга цел отработена техника (например рекламно-провокативна, както е в радио "Гонг"); той е, тъй да се каже, запалянко със запалянкото - неговите чувства изпитва, неговите вълнения преживява, неговите радости и скърби споделя. Нещо, което във футбола, който е колективен спорт, но не само като игра, а и като зрелище, е от изключителна важност - за българския фен най-после се намери човекът, който ще го възторгва и пали, нахъсва и съкрушава, но в същото време ще го ориентира и обяснява. А в годината, когато Мондиалът е гвоздей в програмната схема на Канал 1, наличието на точно такъв "запалянко в ефира" е за БНТ попадение също толкова ценно, колкото ценен бе и голът на Мурад Хидиуед за ЦСКА.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин