Кино, море и Jameson
Третото издание на фестивала в доста отношения надмина второто - и като количество на филмите, и като разнообразие от събития. На фона на 90 заглавия в конкурса миналата година, сега броят им порасна до 140, а извън това се прожектираше отбрана продукция на "London Film School", на Факултета за кино и телевизия към Словашката академия за музика и драматични изкуства, както и ретроспективна панорама на англичанина Саймън Елис. Паралелно или между прожекциите се провеждаше теоретичната част на фестивала, включваща поредица от лекции и семинари. Яел Ейлат от филмовото училище "Camera Obscura" в Тел Авив изнесе лекция на тема "Дигиталната култура - нови перспективи в електронното изкуство"; проф. Владимир Игнатовски и Андроника Мартонова ни запознаха съответно с отношенията между Изтока и Запада в киното и факти около корейската кинематография в лекциите, съпътстващи Фокус "Корейско кино"; представителите на френската филмова мисъл Андре С. Лабарт, Шарл Тесон, Ален Жобер и Ален Бергала изнесоха поредица от лекции, озаглавена "Свободен клас", които обаче, макар полезни откъм информация, се оказаха твърде отегчителни и не успяха да привлекат достатъчно публика. За сметка на това Давид Ной, също представител на Camera Obscura, "зададе" тазгодишното 48- часово предизвикателство, спонсорирано от Jameson и смая всички с преподавателски умения и ерудиция, като демонстрира нагледно как от една тема (в случая "Омразата към другия") могат да потекат безброй много сюжетни линии. Резултатът не закъсня - спонтанно родилите се филмчета бяха количествено по-малко, но качествено по-добри от миналата година. Да не говорим, че хрумките се оказаха далеч по-идейни от повечето български късометражки, които в някои случаи са глътнали месеци, дори години, чакайки вдъхновение. Наградата отново отиде при представител на ЮЗУ, Благоевград - Светослав Владимиров с лаконичния "Crash" - по моему не най-добрият, но вероятно най- категоричен и изчистен като послание. Конкурсът "Пазар на идеи", ръководен от немския продуцент Ханс-Вернер Хонерт, пък даде шанс на оригинални проекти, изготвени от хора, необвързани професионално с киното, да намерят реализация.
Но, разбира се, основната част от фестивала бе поверена на прожекциите. 140 филма за седмица са изпитание, на което хем не успях на устоя, хем не съумях да преодолея. То бе работа на журито режисьорът Станимир Трифонов (председател), Саймън Елис, Ростислава Генчева, Цветомира Николова и Сигал Мордехай, спечелила Голямата награда на предишното издание на фестивала с филма си "Америка".


И тази година Балчик приюти студентското кино. Макар да сме твърде шумни, цепейки тишина и мрак в може би единствения ненатежал от безразборно строителство български крайморски град, все пак "хубаво е, че в края на сезона идват толкова много млади хора", признава на Цанко Василев в "Нощен хоризонт" възрастна местна жителка. Вярвам й! Живото потвърждение бяха двама дядовци с бастунчета, които стоически изгледаха корейския вариант на "Опасни връзки" ("Скритият скандал"; реж. И Дже-йон), при това с английски субтитри, цъкайки с езици и коментирайки на висок глас. Вероятно с удоволствие го бяха предпочели пред поредния епизод на "Дързост и красота" - едно от малкото останали "интелектуални" забавления в градче като Балчик. Но темата за липсата на културен живот в провинцията и митът, че хората нямат нужда от него, са предмет на съвършено различни разсъждения.
Признавам си, не помня абсолютно всичко от видяното - не вярвам, че е възможно, а едва ли е и нужно. Но, както след продължителен и вълнуващ сън, първоначалният хаос постепенно се надипля в съзнанието, отбирайки най-съкровените моменти, така седмица след края на фестивала, отлежалите ми спомени излъчиха своите фаворити. Ето ги, групирани според националната им принадлежност.
След миналогодишния успех на "Америка", изрелското присъствие в Балчик пробладаваше не само откъм участници, но и откъм филми. Военната тема отново бе пронизала сюжетите - неуместна шега със сляпа старица, която с години чака загиналия си син да се върне от фронта в "Алекс" (реж. Ноам Е. Йозефидес), кошмарните реминисценции на травмиран мъж между стените на психиатрична клиника в "Ентропия" (реж. Шарън Маймон), войнишката история на стопаджията в "Багаж - една романтична комедия" (реж. Тал Брог). Извън тази тематична линия се насладих на мрачния хумор в "Белина" (реж. Алон Бенари), изобличената шопинг-мания в "Забавление днес" (Хагар Бен Ашър), тъжната констатация за обезценения човешки живот в "Междувременно" (реж. Тал Лазар).
Мадридското филмово училище ЕСАМ регистрира ненатрапчиво, но запомнящо се участие. И не толкова заради някаква завидна находчивост в намирането на оригинални конфликти, а по-скоро заради крещящата, на места откровено алмодоварска визия, която умело се влива в представата за изработеното вече клише за типичния испански филм. Което е някак разбираемо, предвид огромното влияние на Алмодовар и спонтанния младежки стремеж към "формулата на успеха". Типични примери са "Гуендолин, моята първа приятелка в града" (реж. Хуан-Мануел Бейро Мартинес) и "Г-ца Зуених" (реж. София Тайксайра-Гомес). Освен че разточителстват с пъстри интериори и костюми, решени предимно в слънчевата гама, двата филма разчитат на свеж хумор и забавни ситуации около любовни несгоди. Другите две испански заглавия, заслужаващи внимание, разчитаха на внезапни обрати и наслоено напрежение.
"Нощем" (реж. Алваро Хименес Сармиенто) е психеделичен кошмар за раздвоението на личността (главната героиня живее два живота - наяве и насън), а "Причина и следствие" (реж. Силвия Мария Монтерде Диаз) е съспенсова кримка, облечена в елегантна визия.
Някои от аржентинските филми откровено напомняха стилистиката на "Новото аржентинско кино", с която се запознахме на последния София Филм Фест. За щастие, бяха далеч по-комуникативни и красноречиви в желанието си да се посветят на бита, всекидневието, красотата на ординерното. "Семеен албум на четири вноски" (реж. Гонзало Тобал) е за млад мъж, заровил се в семейната си история, за да открие, че реалният живот поднася небивали изненади, а черно-белият "Франко" (реж. Николас Кличковски) проследява терзанията на срамежливо момче и сладката непохватност в опитите му да спечели сърцето на любимото момиче. Почти документално наблюдателни, тези филми ме очароваха със своята кротка непринуденост.
В представянето на Словашката академия за музика и драматични изкуства качествен превес взе анимацията. В "Произходът на света" и "Любовници без дрехи" Катарина Керекесова съчетава живото човешко присъствие с обемна и рисувана анимация. Първият е митологичен разказ за любовта и греха, а във втория е пресъздаден сблъсъка между мъжкото и женското начало. Сред игралните филми по-интересен се оказа "Естествена смърт" (реж. Михал Крайнак), чийто сюжет се лута из тъмните страни на човешката природа с абсурден комизъм. Журито му присъди Специалната награда, поделена с "Последната пастирка".
Поляците пък си тръгнаха с награда за най-добро филмово училище, присъдена на Филмовата академия в Лодз. Тежката плътна визия ("Гладът" - реж. Магдалена Пиета; "Бедна земя" - реж. Филип Марчевски; "Ти си там" - реж. Анна Казеяк; "Забранено" - реж. Бартош Падук), социалните сюжети (пак "Гладът" - реж. Магдалена Пиета и "Бедна земя" - реж. Филип Марчевски) , интелектуалните търсения ("Сирано" - реж. Филип Марчевски) и ревностната принадлежност към католицизма (и пак "Гладът" - реж. Магдалена Пиета) обединиха полските филми като сериозни творби, търсещи дълбочина.
Британците за сетен път демонстрираха чалнат хумор и налудничави идеи. "Три пранета" (реж. Ясмина Соланес) воайорски се съсредоточава в три разговора в обществена пералня. Уж спонтанните диалози неволно пораждат във въображението визии за историите, макар камерата да не напуска тясното помещение. Документалният "Бели английски мъже" (реж. Андрю Оксли) е ироничен филм за типично английското. Градски глезльо, танцьор на морис и дартс-легендата Боби Джордж са обсипани с банални въпроси, чиито отговори рисуват картината на една "класическа" и може би малко митична Англия. А трите документални миниатюри на Кен Уардроп - "Безполезното куче", "Да съблека майка си" и "Ауч!" - изпъкнаха с ведро остроумие.
Извън конкурсната програма отявлено британско присъствие (включително телом) заяви Саймън Елис. Жалко, че представянето му бе отредено за последния ден. Съдейки по полупразната зала, изглежда, че всеобщото пренасищане с образи и сюжети не позволи да го оценим подобаващо. И все пак едва ли издържалите докрай ще забравят умопомрачителната черна комедия "Къде са телата?", затрогващите пубертетски откровения в "Отново на 10", налудните монолози в "Справяш се доста добре" и "Какво по...", премеждията а ла "Две димящи дула" в "Работа за пет долара", емоционалните пулсации в телефонната слушалка на черен фон в "Разказвайки лъжи"...
От продукцията на London Film School (макар тя да е спорно британска, тъй като студенти от различни националности заснемат филми в собствените си държави) най-голям възторг предизвика "Съсел" на германеца Фредерик Хам - още една черна комедия за "хуманните" задължения на персонала в градска болница. Тоталното безхаберие на лекарите, доведено до абсурд, предизвика ясни асоциации с тукашната действителност - може би затова публиката реагира толкова екзалтирано.
Според мен немската продукция съдържаше най-качествени и същевременно провокативни филми от всякакъв вид. Неслучайно германски филми отнесоха и две от трите най-значими награди. Приза за документален филм бе връчен на "Задно завъртане в Белград" (реж. Анн Миселвитц и Моритц Зийберт) - смешно-тъжен портрет на ромски тийнейджъри, неприспособени към новия си живот, след като са били депортирани от Германия в Белград. Те са част от едно дискриминирано малцинство и тъй като още не говорят езика, единственият изход за тях е брейк денс сцената като вариант за признание и някакво бъдеще. Леко буксуващ на моменти, "Задно завъртане в Белград" е актуален най-вече с темата за етническата толерантност и евроинтеграцията.
"Тъга" (реж. Даниел Ланг), победител сред игралните филми, също говори за дискриминацията, но този път на две нива - междуетническа и междучовешка. Йона е руски емигрант, чийто син Саша е издържал семейството им чрез каране на таксито до момента на внезапната си смърт. Сега Йона се старае да го замести, но това от което в действителност се нуждае, е да намери някого, с когото да поговори за смъртта на сина си. Изолацията на Йона е породена от два типа самота: на имигрантството и на страданието. Нито едно човешко същество не е в състояние да го изслуша, едва ли чужда душа би могла да побере толкова много скръб. Единственият престрашил се е Грамофон - куче с мъдри очи, получило прозвището си заради смешна шина на врата. С човечнато си послание, дълбокият мъченически поглед на актьора в главната роля и светлият финал на фона на цялата безнадеждност, "Тъга" гордо заслужи признанието на жури и публика.
Свежи и рядко идейни се оказаха немските филми - "Дим" (Анн- Кристин Векер) мълчаливо и търпеливо преодолява отчуждението между момче и момиче в големия град, "All Right Love" (реж. Самули Валкама) посочва знаците, които не трябва да изпускаме по пътя към любовта, а документалният "Трансемейство" бе шоков, но толерантен, преднамерен и същевременно безкрайно искрен в желанието си да приеме човекът такъв, какъвто е. Анимационните "Крал на глупците" (реж. Олаф Енке) и "Резултат от метрото" (реж. Александер Изерт) ни взривиха от смях с гротескни типажи и гегови ситуации.
Разбира се, количественият превес се падна на нашите филми. Различни по вид, жанр и стил, в тях все пак изпъкват общи особености. За съжаление, в игралната продукция не за първи път обединяващите фактори са аматьорска режисура, мърлява визия, тривиални сюжети, лоша актьорска игра. Нищо чудно, това до голяма степен е плод на подобна печална тенденция в игралното ни кино. И както децата често наследяват черти и комплекси от родителите си, така и младото ни кино, без да иска, понася бремето на "бащиното". За щастие, на места се е отърсило поне от едно - желанието да се разкаже история за пълнометражен филм във времетраенето на късометражен. Бих посочила мрачния "Виж ме" (реж. Чавдар Чернев) с халюциногенната си визия, лъчезарния "Калоян и Соня" (реж. Богиня Найденова) с непретенциозната си история, пасторалния "Последната пастирка" с подотегналия ни вече мотив за сблъсъка между градския и селския човек, хаотичния "Усмивки от модерни времена" (реж. Петър Димов) с реверанса си към нямото кино, депресивния "Дълга зима" (реж. Тимо Пуукко) с етикетната социална критика под формата на лозунг, меланхоличния "Джази"(реж. Петър Пашов) с необикновения ракурс, та дори, струва ми се, експерименталния "Вариации" (реж. Николай Тодоров), доколкото успях да проследя сюжета, разчленен в 16 екранни килийки.
Сред анимационните с вицова закачливост се откроиха двата филма на Ясен Джабрилов "Мръсната Виагра" и "Цръв", както и "Ноевият ковчег" (реж. Явор Алтъков).
Документалното ни представяне бе на светлинни години от миналогодишното. Аз лично не успях да откроя нито един интригуващ филм. Простете, ако съм пропуснала нещо.
Естествено, че извън този донякъде дискриминационен подбор по държави, останаха още много заглавия, заслужаващи внимание. Не мога да не споделя удоволствието си от естетската черно-бяла лежерност в "Чисто" (САЩ; реж. Нина Черник), типичната за скандинавското кино драматургична увереност в "Яйцето" (Швеция; реж. Олга Магнестам); съчетанието на бурлеската с абсурда в "Ловът на пуйката" (Белгия; реж. Матю Донк); карнавалните оргии в "Пресъхнала земя" (Украйна; реж. Тарас Томенко); убийствената самоирония в "Семейна черта"( Литва; реж. Силвия Вилкайте )... Както обаче се оправдах в началото, не всичко може да се изгледа (журито със сигурност ще ме опровергае), камо ли да се спомене. А и нали най-важното не е маратонът по гледане, а черпенето на идеи и обмяната на опит. И все пак вероятно ще е от полза за догодина да си поръчаме по-топло време в Балчик, за да пием по-малко "Jameson" за сгряване и да има повече хора в киносалона.

Мариана Христова



Международен фестивал за кратък студентски филм в Балчик