Нова античност

Еухения Рико е сред най-изявените млади испански писатели, вече с преводи на няколко европейски езици и с престижни литературни награди.
"Тъжните любовници" е дебютният роман на Рико, в който епистоларното и дневниковото оформят едно фрагментарно и в същото време някак монолитно повествование. Сюжетът е класически - двама приятели се влюбват в една и съща жена. Следват ревност, раздели, нови събирания... Но с това традиционното четене на сюжета приключва. Защото романът изгражда картината на мъжко приятелство, което има за идеал античните приятелства в стил Ахил-Патрокъл, което поставя отношенията между мъжете над любовта и което въпреки катаклизмите, през които минава, се свежда до фразата - "знаех си, че мога да разчитам на теб"... Защото приятелите ни избират и само те ни разбират. И така помагат самотата да бъде надмогвана.
Мъжете на Рико четат Платон, фенове са на "Пир", мислят света през теорията за пещерата и сенките. И така обясняват "екранността" на съвремието. Трудно се приспособяват, вдадени са на изкуството, движат се на границата на нормалността. А единият и минава тази граница и е вкаран в лудница. Затова и "Тъжните любовници" много настойчиво пита кой всъщност има право да категоризира другия и кое е нормата. Не е ли "основната разлика между хората с разсъдък и лудите, че лудите са тези, които са загубили". И могат ли думите да диагностицират състояние. Или се изискват други признаци и действия. Романът говори и за фалша да се етикетира с лудост различието, а да се оставят ненаказани прояви, които трудно се съвместяват с морала. Акцентира върху въпроса какво е законно и негодува срещу нежеланието да се мисли не през уравниловката, а през отделните случаи. И най-сетне, спира се изобщо на проблема за другостта, видян през говоренето за Париж, за космополитизма му и за сладостта да си чужденец в това място, на което "Сесар Вайехо и последният клошар са подарили душата си".
Нещо от античните страсти обладава и героинята на романа, защото за да реши дилемата си, тя прави така, че мъжът, който страстно я привлича, но с когото знае, че ще е нещастна - да остане в лудница. За да заживее с този, който я обича и всичко й прощава, който събужда в нея невинността, не порока, любовта, но не страстта. Избира наивния. И в крайна сметка, избира да излезе от света на античността и на моделите и да се задоволи с нормалността и с нищо неплашещата стандартност.
Може да се каже, че испанската литература по принцип е по-страстна, ако приемем, че всяка литература има свой собствен глас. Но спецификите на "Тъжните любовници" не се изчерпват с испанскостта. По-скоро тук много осезаеми са - пак ще го подчертая - античните представи за съдбата и предопредеността, за любовта и изневярата, за приятелствата и смъртта. Затова и ми беше по-лесно да търся подобни аналози на Рико, а да не я сравнявам с други испаноезични автори.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Еухения Рико. Тъжните любовници. Превод от испански Милена Стефанова. ИК ИнфоДАР, С., 2005.