Промяната на медийния човек

"Медиаморфозата" на Роджър Фидлър си поставя за цел да опише технологиите на бъдещето, въпреки че по време на нейното издаване и разпространение част от тях вече са станали настоящи и даже са се появили техни продължения. Поради което тя, подобно на "Какво ще бъде?" на Майкъл Дертузо или "Третата вълна" на Алвин Тофлър, е интересна не толкова с възможността да се разберат новите медии, както се визира в заглавието (а и самото определение "нови медии" е доста условно и не бива да се ограничава единствено с компютъра и Интернет, доколкото при последователната поява на телеграфа, киното, радиото, телевизията, те също са определяни като нови медии), колкото с перспективите, пред които се изправя социално-комуникационното формиране на обществото. Идеята е, че медиите не са само средство за информация и комуникация, но и същностен елемент от начина, по който съвременният човек мисли и разбира себе си (т.е. той вече не е просто медиализиран човек, а действителен медиен човек). И това е колкото утопична визия (масовокултурен образ, крайно комерсиализиран от развлекателната индустрия), толкова и непоколебима реалност, която придобива осезаеми очертания с тоталното навлизане на доскоро непознати или непопулярни технологични средства, като например Интернет, мобилния телефон, DVD. Така удивляващата до преди кратко време технология се превръща в част от процеса на глобално социализиране и налага промяна в ритъма не само на социалното общуване, но и на междуличностната комуникация.
Оригиналният термин "медиаморфоза", който Фидлър въвежда, представя трансформацията на медиите, породена както от социално-политическото, така и от технологичното развитие. Любопитното е, че очертаната в книгата промяна е наблюдавана не само от позицията на медийния теоретик (Роджър Фидлър е професор в Училището по журналистика и масова комуникация на Университета в Кент и директор на Института за киберинформация), но и на медийния практик (резултат от дългогодишната му дейност като журналист и създател на Knight-Ridder Graphics Network (сега KRT Graphics Service) - първият модул за компютърни графики във вестниците, дело на втората по големина вестникарска компания в САЩ.
Книгата налага един важен извод: обществото и познатите системи за комуникация се променят едновременно и до голяма степен са взаимнообвързани. Същевременно промяната често не е така радикална и неочаквана, както се струва на повечето хора (макар че колко от нас можеха да си представят преди няколко години, че имейлите успешно ще заменят писмата, чатовете - реалните срещи, или че ще четем електронни вместо хартиени вестници и ще гледаме видео на мобилния телефон). Все пак е необходим период на приспособяване (така нареченото "правило на 30-те години" - теория на Пол Сафо, директор на Института за бъдещето в Менло парк, Калифорния) - време, през което новите идеи навлизат трайно в културата и представите на хората. Така се забавя възможното негативно въздействие на технологиите върху социалното или персонално статукво (Браян Уилсън, професор по журналистика в университета в Уелс, нарича това "закон за потискане на радикалния потенциал").
От друга страна, появата на новата медиа често е последвана от нейната многократна модификация или от разработването и въвеждането на съвсем различна технология. Тези "кръстосани въздействия" (Сафо) са възприемани различно от членовете на обществото и тяхното разпространение зависи от сравнителните им предимства, възможната им съвместимост едно с друго, степените им на сложност, надеждност и забележимост.
Сред основните принципи на медиаморфозата, които Фидлър изследва, са коеволюцията (едновременното съществуване на различни по вид медии, а не тяхната последователна еволюция и замяна); конвергенцията (взаимодействието на технологичните формати и мултимедийното им възпроизводство); комплексността (тяхната приложимост и самоорганизация). Въпреки отложеното възприемане на медийните форми и необходимостта от тяхното социално адаптиране, появата на новите информационни и комуникационни средства налага промяна върху вече съществуващите или заличава тяхното използване (нима не изчезна така грамофонът за сметка на hi-fi системите или CD плеърите, или видеото за сметка на DVD-то).
Все пак медиаморфозата през последните години като че ли е по-сгъстена, по-наситена като технологична и комуникационна вариативност - движението от устен език/култура към писмен език/култура отнема векове (първата и втората медиаморфоза според Фидлър), докато навлизането на цифровия език и киберобщуването (третата медиаморфоза) става за десетилетия. Подобно вълново деление (познато вече от Тофлър или, ако отидем по-назад - от Кондратиев) обаче не е така масово, както би ни се искало (макар да се правят опити за преодоляване на съществуващия социално-икономически и технологичен изолационизъм в определени географски райони - например чрез различни кампанийни средства, като мобилни телецентрове или електронно правителство). Вероятно действителна промяна може да се постигне единствено, когато използващият медиите потребител стане медиен човек (ако се върна в началото), или може би е по-правилно да кажа виртуален човек. Като че ли остава открит въпросът дали тогава ще станем по-пълноценни.

Мария Попова





Роджър Фидлър Медиаморфоза: да разберем новите медии, С., 2005, издателство Кралица Маб, превод Гриша Атанасов