Апология на Светлин

Оркестърът на Класик ФМ радио откри сезона си под палката на Лучано ди Мартино заедно със солистите Кирил Кравцов и Светлин Русев. И това изречение в общи линии би било достатъчно за концерта, ако не беше участието на цигуларя, на 29-годишния Светлин Русев. Този човек е толкова странно за българския си произход явление, че мислиш за него и за това, което е изсвирил, с дни. Не те оставя. Не проумяваш и търсиш причините, корена на много неща, въпреки френското му музикално образование. Припомняш си, че още като страхотно надарен малък музикант си установявал, че свиренето му е някак по-различно; без излишно много звук, "плахо" - го определих дори, преди десетина години, неусетила още същността на неговата необикновеност. (Това ми бе припомнено преди време много точно от много близка моя млада цигуларка - "Аз ти казвах, че той има невероятен усет за звук, а ти....") Недоловила също несвойствения за тукашния ни вкус финес и начало на "обгрижване" на звука с тишини - един феноменален Светлинов маниер на звукотворчество, който действително за момента е уникален за инструменталист, излязъл от България. Не е тайна за никого, че в страната ни все още се зачитат звуците, които тресат пространството, "звуци с много месо" - така седят нещата с естетиката ни. Впрочем за всички, които бяха в зала "България", то се чува - колосалната естетическа разлика по отношение на инструментализма между Светлин и останалите млади музиканти в оркестъра. И няма как да не се чуе, мисля си - дори и с по-взискателни и прецизни музиканти. Защото явлението е рядко - рядко и за европейската практика. И възходът му е непрекъснат. Той блесна още с много свирената от него и пак слисваща Интродукция и Рондо капричиозо на Сен-Санс - в интродукцията звукът плуваше в някакви прустовски багри, не можеш да ги уловиш в пространството - гъвкави, променящи се, проблясващи и потъмняващи, пробягващи, чезнещи... При това всички градивни елементи на формата са желязно поставени във времето - нищо не трепва, музикантската му страст се е съсредоточила най-вече върху звука. Звуковите копнения на Светлин нямат край, защото и фантазията му е изумителна, защото имаш чувството, че нотният текст прозвънва в него многократно и едновременно... В тази посока неговата "Поема за цигулка и оркестър" на Шосон стана кулминация на тоновата естетика на цигуларя - за вечерта. Да, той е френски възпитаник; в този смисъл е логична неговата елегантност, това се учи. Дали? Изяществото, вкусът, линията, въображението за красивото - дали се учат? Доколко това е органично? Само за минута да погледнеш как са се отлели заедно слабичката му фигура с цигулката, как вибрират! И разбираш, не, усещаш доколко тайнството е реалност; че това се случва сега и тук. На бис той изпълни Бах, само една част от Сонатата в сол минор; и като че ли "ми зададе" следващото очакване - искам да чуя повече от "неговия Бах". И го чакам.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо