Музеите - моментна снимка
Обща оценка за състоянието на музейното дело. Музейните директори са разделени в оценката си за условията, в които са поставени българските музеи. Около 40 % от тях смятат, че през последните 2-3 години тези условия са се подобрявали, а също толкова - че са станали по-лоши. Повечето директори обаче демонстрират оптимизъм за бъдещето - около 55 % са тези, които предвиждат подобряване в следващите 2-3 години, а само 3 % прогнозират влошаване.
Проблеми пред музеите. Както обикновено, когато става дума за култура, темата, свързана с финансирането, излиза на първо място. Първата грижа е осигуряването на достатъчно средства от държавата и общините, а после идват наложените ограничения музеите свободно да разполагат със средствата, които сами са спечелили.
Другите най-често посочвани проблеми са остарелите и неадекватни закони, регулиращи музейната дейност, остарялата материално-техническа база, свързаната с кражби и нелегална търговия с музейни ценности престъпност, липсата на интерес у частния бизнес да финансира музеите.
Около 30 % от директорите посочват като голям проблем неподходящата сграда, в която е настанен музеят. Съответно около 30 % и около 20 % посочват като проблеми недостига на млади и добре подготвени музейни специалисти, около 25 % - слабия интерес към музейните експозиции, а около 15 % - отдалечеността на музея и затруднения достъп на посетителите до него.
Кадрова обезпеченост. Около половината музеи работят с малък брой (до 5 души) щатни музейни специалисти. А общо около 85 % от музеите имат на щат до 20 музейни специалисти. Мнозинството от анкетираните директори (около 80 %) оценяват броя на специалистите, които работят на щат в съответния музей, като недостатъчен. Според тях ограниченията на щата и ниското заплащане на специалистите са между сериозните проблеми за работата и успешното развитие на музеите.
В повечето музеи възрастовата структура на музейните специалисти показва твърде слабо присъствие на млади хора (до 35 години). Показателно е, че в една четвърт от музеите няма такива млади специалисти. Само в отделни музеи повече от половината щатни специалисти са млади хора. За сравнение, във всеки четвърти музей повече от половината от специалистите са на възраст над 50 години.
Директорите оценяват неадекватното заплащане като сериозна пречка за развитието на музейте и за подобряване на музейните услуги.
Съответно около 90 % от анкетираните директори биха одобрили въвеждането на професионални стандарти, според които да се оценяват индивидуално квалификацията и работата на всеки музеен специалист, а около 85 % биха одобрили обвързването на индивидуалното заплащане на всеки музеен специалист с оценката, която е получил въз основа на тези стандарти.
Изключение у нас са музеите, които разчитат на помощта на доброволни сътрудници.
Сграден фонд. Около 30 % от директорите определят състоянието на сградния фонд като голям проблем за работата на ръководения от тях музей.
Около половината музеи ползват сгради, построени преди 1945 г., т.е. на възраст най-малко 60 години, а само около 5 % - нови сгради, строени през последните 15 години.
Около 70 % от музеите ползват сгради, които не са строени специално за музейни цели, а са допълнително приспособени. Най-често експозициите заемат между 50 и 75 % от музейната застроена площ, а за фондохранилища се отделя до 25 % от площта. Половината от обхванатите в изследването музеи нямат лаборатории, а другата половина заделят за тях до 25 % от мястото, с което разполагат.
Документиране и състояние на музейните фондове. В една четвърт от музеите, обхванати от изследването, няма научни паспорти за съхраняваните ценности.
Около 35 % от музеите, които изготвят паспорти, използват електронна обработка на нужната информация. Само около 15 % от музеите обаче разполагат с електронна информация за повече от половината съхранявани ценности. По принцип нашите музеи работят с хартиени носители на информация. Само в 30 % от тях фондът се регистрира с помощта на компютърна програма, което затруднява преминаването към съвременни централизирани електронни информационни системи. Твърде голяма част от музеите (около една пета) не са правили пълна инвентаризация на фондовете си през последните пет години. Има музеи, които са правили такава инвентаризация за последен път преди повече от десет години.
Според оценката на около 60 % от анкетираните директори до една четвърт от предметите, съхранявани в съответния музей, се нуждаят от спешна консервация или реставрация. Във всеки четвърти музей в такова състояние са между една четвърт и половината от предметите, а в един от всеки двадесет музея няма такива предмети.
Условия за развитие на музеите. В почти всички случаи събирането на информация за посетителите също е определено като задължително условие. Според около 90 % от директорите музеят трябва да разполага със статистика за посетителите си, а според около 80 % - периодично да проучва техните предпочитания и интереси. Около 90 % от директорите смятат за задължително изготвянето на собствена Интернет страница и целенасоченото сътрудничество с други културни и образователни институции.
За около 70-80 % са особено важни привличането на частни дарения, развиването на собствена издателска дейност, оформянето в музея на зони за кратък отдих и общуване между посетителите, а за 65 % - изготвянето на електронни рекламни материали.
Между 60 и 65 % обръщат специално внимание на участието на музея в туристически борси и на музейния магазин. Финансиране на музеите. Основната част от изследваните музеи разполагат с годишен бюджет между 100 и 500 хил. лв. (49 %) или между 20 и 50 хил. лв. (26 %).
Разпределението на приходите по източници показва, че най-голяма част от средствата идват в музеите чрез финансирането от държавата и общините. За около 90 % от музеите приходите от тези две места съставят повече от половината от общите годишни приходи. А за около 70 % от музеите - повече от три четвърти от общите годишни приходи.
Най-често източниците на допълнителни доходи, от които обикновено се формират до четвърт от годишните приходи, са таксите за вход и беседа и даренията.
Размерът на входната такса1 се движи в границите между 0,3 и 4 лв., като най-често е 1,0 лв. (в около 30 % от изследваните музеи) или 0,5 лв. (в около 20 %).
Съществена разлика има и между най-ниската и най-високата такса за беседа - от 1,0 до 10,0 лв. Тук най-често посочваните суми са 2,0 лв. (около 25 % от музеите) и 3,0 лв. (също около 25 %).
Около 10 % от обхванатите музеи нямат входна такса, а около 15 % нямат такса за беседа.
През 2004 г. около 35 % от музеите са успели да привлекат някакви средства по линия на международното финансиране. За 2005 г. това са направили около 25%.
Музейните експозиции. От всеки четири музея един не е променял постоянната си експозиция след 2000 г., а останалите 75 % от обхванатите музеи са направили през този период една или повече частични промени.
Около една четвърт от музеите редовно организират пътуващи изложби в страната, около 30 % заемат свои експонати на български музеи, а около 40 % представят в залите си експонати, заети от други наши музеи. Съвсем очаквано, най-редки са случаите, когато изследваните музеи организират изложби в чужбина. Само един от всеки десет има такава редовна практика.
Охрана на музейните ценности. По думите на музейните директори, в 85 % от изследваните музеи няма случаи на откраднати ценности през последните три години. Във всеки десети музей обаче са откраднати, макар и малък брой, музейни ценности - между един и пет предмета. В 4-5 % от музеите броят на откраднатите ценности е по-голям.
Само при 30 % от кражбите всички изчезнали предмети са открити и върнати на музея.
Квалификация и управление на музеите. Твърде малка част от изследваните музеи имат специалисти, които са преминавали през специализирани образователни или квалификационни курсове, свързани с различни страни от управлението на музеите и с организацията на музейните услуги. Относително най-много (около една трета) са музеите, които имат на разположение специалист с някаква подготовка в областта на музейното управление, музейния маркетинг и връзките с обществеността. Около 15% имат специалисти с някаква подготовка в областта на рекламата, привличането на дарители, присъединяването към ЕС.
Евентуалното организиране на подобни тематични курсове се ползва с подкрепата на практически всички участници в изследването. Много голяма част от директорите (между 80 % и 95 % в зависимост от конкретната тема) декларират и готовност да посетят лично такива курсове.
Интерес към музейните експозиции и посещаемост на музеите.
Около 70 % от музейните директори отчитат увеличение в броя на посетителите през 2005 г. в сравнение с 2004 г.
Естествено, за да бъдат музеите посещавани, тяхната собствена работа трябва да бъде съчетана със съответните позитивни обществени нагласи към културата, историята и националното културно-историческо наследство.
Проведеното национално представително изследване събира ред данни, които показват, че съществуващите обществени настроения и най-разпространените ценностни модели съвсем не подпомагат дейността на музеите. Респондентите поставят темите, свързани с изкуството и културата, в края на скалата на своите интереси. Ако пренебрегнем спорта (интересът към него е определен в много голяма степен от половата принадлежност, затова е естествено около половината от респондентите, т.е. жените, да нямат интерес) и личния живот на известни хора (тук положителният отговор е непрестижен, а и данните за аудиторията на специализираните медии показват картина, твърде различна от това, което представят в отговорите си анкетираните граждани), ще видим, че културата и изкуството предизвикват най-слаб обществен интерес.
Структурата на дейностите, извършвани в свободното време, потвърждава неблагоприятната за културата и изкуството и в частност за музеите картина.
Музеи и медии. Около 90 % от анкетираните музейни директори посочват, че през 2004 и 2005 г. в централните или местните медии е имало публикации или предавания, свързани с работата или с проблемите на техния музей.
Около 30 % от музеите имат назначен специалист по връзки с обществеността.
За гражданите източници на информация по теми, свързани с културата и изкуството, са основно медиите и главно телевизията, която има два пъти по висок резултат от вестниците и радиото.
Организация на музейното дело. Две трети от анкетираните директори биха одобрили създаването на специализиран централен орган, който да регулира държавната политика в областта на културното наследство.
Промени в организацията на музейното дело, които биха довели до въвеждане на процедура по акредитация на музеите, до възможност музеите да организират без посредници изложби в чужбина и особено които биха дали на музеите свободата да се разпореждат самостоятелно с всички приходи, които са дошли по линията на различни собствени дейности, срещат одобрението на мнозинството от директорите.
От евентуалните мерки в областта на опазването на историческите и културните ценности с най-голямо одобрение се ползва идеята за създаване на специализирана полиция, охраняваща този тип ценности. Около 85% от директорите на музеи имат положително отношение към нея.
Одобрение има и за идеята да се създаде специализирана структура, която да осигурява финансовата подкрепа за дейностите, свързани с културните, историческите и природните паметници. Подкрепят я около 90 % от анкетираните директори.
Около три четвърти от директорите са за организирането на държавен аукцион за търговия с културно-исторически ценности.
Създаването на Инспекторат за културно наследство също има повече одобрение, отколкото неодобрение.
Най-големи са резервите към създаването на Институт за културно наследство. В този случай неодобрението е по-често от одобрението.
Затова пък на практика всички запитани директори се изказват в полза на законодателни промени, които биха гарантирали на музеите свобода за формиране на приходи от допълнителни дейности и самостоятелност при изразходването на ресурсите, получени от такива дейности.
Поне засега общественото мнение не е склонно да приеме промени в организацията на музейното дело, които биха предоставили грижите за големите исторически и културни паметници у нас на частни организации. Около 30 % от хората у нас гледат положително на такава възможност, а около 40 % са против нея.

София, септември 2005 г

На 29 септември т.г. беше представено изследването "Проблеми на музейното дело в България". То е проведено по поръчка на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства от Агенция "Факт Маркетинг". То е част от проекта "Повишаване на обществената информираност за културно-историческото наследство на България", изпълняван от Центъра за развитие на медиите, София.
Изследването сред директори на музеи бе проведено в периода август-септември 2005 г. посредством индивидуална анкета. В него се включиха общо 81 директори на музеи и галерии от цялата страна. Преобладаващата част от тях бяха хора с опит в музейното дело между 11 и 20 и над 20 години, на средна възраст около 44 г., жени.
Средният стаж на участвалите в проучването като ръководители на музеи е 7 години. Почти 76 % от анкетираните са работили през целия си трудов стаж до момента в един и същи музей.
Националното представително изследване е проведено през август 2005 г. и в него участваха 783 лица на възраст над 18 г.
Тук публикуваме основните резултати от изследването.






























1 За възрастни български граждани.