Без граници, просто линии


Творческите търсения на Джексън Полък

Изложбата на Джексън Полък в Музея Пеги Гугенхайм, Венеция, предлага нестандартен поглед към творческото развитие на култовия артист. Посветена на неговите рисунки, тя обхваща целия спектър от влияния и интереси, в които гравитират търсенията на художника от периода, когато е бил двадесетина годишен младеж, до последните години от творческата му кариера. Експозицията е разположена в шест зали, които прeдставят в хронологичен ред стиловото развитие на Полък.
Изключително любопитно е впечатлението при влизане в първата зала. Няма и следа от огромните импулсивни творби и замаха на абстрактния експресионист. Вместо това, точно до входа е разположен акварел, представящ... Морски пейзаж с фар в звучен ярък колорит! Казваш си: "Това не може да е Полък, трябва да съм сбъркал/а изложбата!". Вероятно допълнителен смут при възприемането на работата внася тежката дървена рамка с пищна резба и златист лак. Тя датира от средата на 30-те години на миналия век, когато е създаден и въпросният пейзаж. На отсрещната стена забелязвам ескизи на човешки фигури, напомнящи скиците на ренесансовите майстори с напълно академичния си подход към натурата. Тези рисунки са правени в скицник и по краищата им личат следите от спиралата. По-късно разбрах, че като редица начинаещи художници, превърнали се по-късно в икони на авангарда, и Полък е посещавал редовно класическите музеи със скицник в ръка. След смъртта на автора са открити три албума с рисунки от натура и репродукции на шедьоври, които свидетелстват за сериозните занимания и умения на абстрактния експресионист. Този факт опровергава нелепото схващане, разпространявано от злите критици, че Полък се впуска в абстракционизма поради невладеене на "изкуството на линията". Всъщност именно линията остава основно изразно средство за този автор и той я пренася по уникален начин и в живописта. Това развитие може да се проследи съвсем ясно в следващите зали на изложбата.
Рисунките във втората зала датират от края на 30-те. В тях се появяват чудовища, разнообразни човешки и фантазни изображения с три очи, с рога, представени едновременно в профил и анфас... Съвсем ясно осезаемо през този период е влиянието на Пикасо. По това време в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк е представена последната работа на испанския художник, посветена на гражданската война в Испания. "Герника" оказва силно влияние на редица млади американски художници. Полък е имал възможност да изучава неговите произведения и благодарение на голямата ретроспектива "Четиридесет години изкуство на Пикасо", която се провежда по същото време в Ню Йорк. Друг извор на вдъхновение за него се оказва индианското изкуство. Полък се изказва с възторг за новооткрития музей на североамериканските индианци. Ярките цветове, стилизираните линии, зооморфните изображения се откриват в редица негови рисунки. Те представляват една от главните посоки, по които той тръгва да изследва подсъзнателното. Тези рисунки освен това са плод на заниманията на Полък с психоаналитик, когото посещава по време на борбата си с алкохолизма. Композициите имат изключително фрагментарен характер. Те напомнят отделни пиктограми, поместени с десетки на общ лист без видима смислова връзка помежду им. Интересът към подсъзнателното се появява у Полък под влияние на сюрреалистите, мнозина от които се пренасят в САЩ по време на Втората световна война.
Запознанството на Полък с Пеги Гугенхайм е белязало рисунките, подредени в третата зала. Те са по-големи по формат и в тях вече ясно се обособяват индивидуалните черти на абстрактния експресионист. Някои от тези рисунки са представени в първата му самостоятелна изложба в нейната галерия "Изкуство от този век" в Ню Йорк през 1943. Любопитно е, че оттогава насетне Полък често излага паралелно рисунки и живопис. Този факт не се дължи само на комерсиалния интерес от по-лесна продажба, който безспорно вълнува галеристите. По-скоро водеща е убедеността на артиста, че рисунките и живописните му работи заслужават еднакво внимание. Неговият подход към рисунката оказва дотолкова силно влияние върху заниманията му с живопис, че би било трудно да се постави граница между тези две сфери на творческите му търсения.
Отношението на Полък към рисуването е продиктувано от специфичния му метод на работа. Той не гледа на рисунките като на подготвителни скици или "скеле" на бъдещата живопис, а като на самостоятелно и равностойно изразно средство. Затова съществува тясна връзка между рисунките и живописните творби на Полък - особено интересна при изследване на етапите на творческото му развитие. Клемент Грийнбърг пръв обръща внимание на този паралел и определя ролята на рисунките като ключ към пълноценното възприемане на Джексън Полък.
Една работа от тази зала обаче се отличава от всички останали; нарича се "Дилетантът" и представлява излята бяла боя директно от тубата. Тя закрива почти напълно едноименна илюстрация от вестник от 1946. Още по-интересен е фактът, че работата е подписана и озаглавена, за разлика от по-ранните творби. Този жест говори вече за формиране на индивидуален почерк, предвещаващ нов поглед към художественото произведение, който води началото си от Дюшан, но намира пълен израз едва след Втората световна война в лицето на постмодернизма. Подмяната на изобразителното в изкуството със спонтанен творчески акт се превръща в кредо за Полък през оставащите години от краткия му живот.
В следващата зала фигуративните изображения вече отстъпват място на все по-абстрактни композиции. Рисунъкът му започва да наподобява калиграфски знаци и добива все по-засилен автоматизъм. Полък експериментира както с щриха, така и с колорита - цветовете стават по-чисти, но не така ярки, поради техниката на гваша и акварела, които заменят цветните моливи от ранния период. Рисунката се изгражда в борбата между бялото и черното, които се появяват ту като фон, ту като щрих, но присъстват неизменно. Сред допълнителните цветове се появяват червено, зелено или жълто, които внасят интензивност и динамика на композицията. В тези рисунки контактът с изобразителната повърхност е окончателно прекъснат. Полък вече се изразява чрез накапване, изпръскване, разливане на течни оцветители... Въпреки че тези техники не са изцяло негово откритие, именно той ги извежда на друго ниво.
В съседната зала могат да се видят серия рисунки с прахообразен емайл, от който художникът прави гъста покривна смес с неповторим отблясък. Те са плод на най-интензивния период в творчеството на Полък - края на 40-те. По отношение на рисунките, през първите години от следващото десетилетие Полък съсредоточава своите търсения изцяло върху разнообразието от течни оцветители. Той използва все по-разредена боя, като подменя и акварелната хартия с ръчна японска попивателна в пастелни тонове. Композициите се изчистват до лаконизъм.
Това е и последната зала от изложбата на Полък. Тя отразява по същество края на активната му творческа кариера. Рисунките датират от 1950 - 1952. Последните четири години от живота на художника са тежки в лично отношение и може би не е случаен инцидент автомобилната катастрофа, в която той загива на 11 август 1956.
За своя кратък живот Джексън Полък оставя приблизително седемстотин работи върху хартия, експериментирайки с различни техники, като молив, туш, акварел, гваш, колаж, както и течен емайл. В чисто количествено отношение неговите рисунки присъстват наравно с живописните му работи в поне половината от самостоятелните му изложби, реализирани приживе.
От Полък насетне рисунката, както и картината, не представлява вече опит за фиксиране на дадена реалност във времето, т.е. нейният наглед като самостоен обект на интерес. Той успява да предаде импулсите на своето подсъзнание в неподражаем по своята спонтанност творчески процес, който вече застава в центъра на художественото търсене.

История на изложбата

"Без граници, просто линии" е мащабен проект, представен за първи път в музея Дойче Гугенхайм, Берлин, в началото на лятото на 2005. За заглавието е използвана фраза от изказване на Полък по отношение на метода му на работа. Инициативата за изложбата е на Дойче Банк - институция с дългогодишна традиция и особен афинитет към представянето на произведения върху хартия, изискващи специален режим на съхранение и експониране.
Настоящата изложба представя 78 работи, подбрани от Сюзън Дейвидсън, куратор на музея Соломон Р. Гугенхайм в Ню Йорк. Заглавието на изложбата е цитат от изказване на автора по повод нестандартния му метод на работа. Изключително ценен шанс обаче е тази изложба да се разглежда именно в контекста на Колекцията на Пеги Гугенхайм. Тя е първата дама, повярвала и инвестирала в таланта на Полък, и неговите живописни творби днес заемат отделна зала от нейния музей. Тук именно е завръзката в историята на тази изложба.

Заслугата на Пеги Гугенхайм

През 1943 Полък е представен на Пеги - находчива колекционерка, родена в Ню Йорк, която е прекарала лудите си години в Европа в компанията на парижката бохема. Тя държи галерията "Изкуство от този век" - център на авангардната арт-сцена в Ню Йорк не само със сюрреалистичния дизайн на Фредерик Кийслер, но и с независимата си и далновидна политика. В менажирането на галерията Пеги се е заобиколила със съветници, като Марсел Дюшан, Пийт Мондриан, Алфред Бар (дългогодишен директор на МоМА), Хервиг Путцел (директор на галерията). Те насочват вниманието й към 31-годишния художник, който дотогава е участвал едва в няколко групови прояви. Пеги му предлага петгодишен договор за ежемесечна стипендия, която му позволява да напусне работа (като дизайнер в килимарско ателие) и да се отдаде изцяло на своето изкуство. В замяна тя получава специални права над цялото му творчество от този период. Пеги организира общо четири самостоятелни изложби на Полък - повече от всеки друг артист, представян в престижната й галерия, като с всяка следваща проява реализира все повече откупки. След изтичането на договора и закриването на галерията "Изкуство от този век", Пеги се пренася окончателно в Европа, но продължава да лансира активно Полък. Тя му организира големи изложби в целия свят, като представя и творби от собствената си колекция. В стремежа си да популяризира неговото изкуство Пеги дарява общо петнайсет картини на музеи и галерии в Амстердам, Сан Франциско, Тел Авив, Сиатъл, Рим и Ню Йорк. В своята автобиография тя изразява съжаление за прекомерната си щедрост. Днес единайсет платна от Джексън Полък се намират в постоянната експозиция в музея, помещаващ се в някогашния дом на Пеги - Палацо Вениер деи Леони на Канале Гранде във Венеция.

Яна Костова


Яна Костова е студентка по изкуствознание в Националната художествена академия, София. До края на септември тя е на стаж в музея Пеги Гугенхайм, Венеция.
Рисунки върху хартия на Джексън Полък


Венецианският музей Пеги Гугенхайм показа от 4 юни до 18 септември 2005 мащабна изложба, посветена на ранното творчество на Джексън Полък. Работите са подбрани от Сюзън Дейвидсън, куратор на музея Соломон Р. Гугенхам в Ню Йорк. Целта на изложбата е да хвърли нова светлина върху художественото наследство на Полък. Подобна изложба, съсредоточена изключително върху неговите рисунки, не е правена близо четвърт век.