Царство на насилието

Все още се продава малка кутийка обикновен локум, на чийто капак има снимка на млада жена в българска носия, която бере рози. МГТ "Зад канала" е поставил тази снимка на първата страница на своята програма за първото си премиерно представление за сезона. Розите са жълти, а кошницата на младата българка е иронично напълнена с малки кутийки от същия локум. "Какъв кич!", би се възмутил някой. Така е. Но този мил соцкич е добре избран образ, точно настройващ вниманието на зрителя към образността на представлението, което ще гледа. Той лесно и весело отключва верига от спомени за онези, които ги имат, и насочва метонимично останалите зрители към близкото минало. Защото всъщност Мариус Куркински показва в своето ново представление "нашето царство" като наследник и на патриархалните норми, които се е опитвал да осмее Ст. Л. Костов в "Женско царство", и на соцнормите, които дълбоко са всмукали патриархалните, докато "строят новия свят".
Спектакълът визуално се изразява в хипертрофирана образност, наподобяваща соцкомикс. Виждаме в новото "женско царство" селската маса, покрита с познатите кичозни мушами с плодове, жените-мъже са облечени с ватенките, каскетите и кожените чанти на селските кооперативни началници, мъжете-жени - с грозни пеньоари на вафлички, басмени рокли, галоши и т. н. Чукът и сърпът, изровени от мотоциклета и развъртяни от освирепялата кметица с кожена каска (Ирини Жамбонас), окончателно запечатват символиката на този свят.
Би било по-добре, ако бе отстранен, тоест по-силно естетизиран, а не толкова илюстриран соцкичът. Изобщо представлението като цяло се разтяга леко лепкаво като обикновен BG-локум и прекалено за добрия вкус пренатяга соцкича в наивизма на приказното.
Но е важно.
Мариус споява и ентусиазира актьорите в постигането на плътния експресивен рисунък на комиксовия образ от 70-те. Те създават добре пластичния деформиран образ на бруталната власт. А този хипертрофиран жест му е нужен, защото в спектакъла той фиксира своето внимание върху междуличностния свят, за да покаже, че в него мъжете и жените не познават друг начин на общуване, освен бруталното насилие над слабия. На Злата (Светлана Бонин) не й стига зверския крясък и побоя с кожената чанта върху Божил (Петър Калчев), а и го "изритва" от сцената с "У-бре!". (На финала, когато ролите се сменят, той се отнася с нея по същия начин, докато си пие ракията.) Всяка двойка в отделните сцени показва същата зверска агресия. Както и да се сменят ролите, опозицията на силния и слабия, на палача и жертвата остава непроменена. Няма друг, няма различен, няма толерантност, няма fair play. Единият винаги е брутален насилник, а другият -жертва, подложена на тотално унижение. Когато дълбоко травмираната жертва получи (в приказката на спектакъла по чудо) власт, тя се превръща в същия брутален насилник. Понеже е приказка, режисьорът предлага любовта на Стоян (Антоний Аргиров) и Райна (Стела Иванова) като опит за скъсване на тази верига.
Тоест в спектакъла си Мариус Куркински показва утаения в ежедневието на българина масов модел на общуване като част от дълга верига на брутално насилие, в която се сменят ролите, образите, колите и калпаците, но не се променя технологията на властта. Тя беше възприета от "мутрите", но не само те утвърдиха този модел. Той се утвърди като масов модел на успеха и печалбата. И публичността, и ежедневието ни е изпълнено с крайна агресия и фигури на силови "мъжкари". Това е нашето "царство". От него всъщност се интересува режисьорът. И го показва не буквално и не вехто-алегорично, а в ретроспектива. Представя го в наивистичната приказна театралност на соцкомикс чрез собствената ни класика, макар и не в най-добрите й образци.
Спектакълът на Мариус Куркински отваря кутийката локум с усмихната българска берачка на рози, за да покаже как оттам изскача трайно, траещо насилие.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Женско царство от Ст. Л. Костов. Постановка и музикално оформление Мариус Куркински. Художник Петя Стойкова. Фонограма Николай Маджаров. Участват Петър Калчев, Светлана Бонин, Ирини Жамбонас, Антоний Аргиров, Стела Иванова, Стоян Младенов, Емил Котев, Таню Маринов, Лидия Вълкова, Мая Драгоманска и Теодор Папазов (студент от НАТФИЗ). МГТ "Зад канала".