История на тв СКАТ,
кратък курс III


Още лица, коментарни и други предавания
"Това не е истина": Водещ е Цветан Начев, понастоящем кандидат за кмет на София. СКАТ излъчва от редиците си още един кандидат, "безкомпромисният" Георги Жеков. "Това не е истина" също иска да бъде безкомпромисно, водещият се е втурнал на нож срещу всички партии, без значение леви-десни-центристи, сини-червени-жълти и т.н. Заставката е с прекосяващи екрана флагове на БСП, СДС, НДСВ - други няма, личат фиксациите в т.нар. "политическа класа", които обаче са неподвижни, все едно извадени от детска рисунка; и с още един впечатляващ пропуск - без българското знаме. Внушението е, че партиите мислят само за себе си, а народа са го оставили кучетата да го ядат. Това е най-популисткото предаване в телевизията, повече дори от "Атака". Цветан Начев опитва да е насмешлив, ироничен, саркастичен, но не му се отдава често; повечето пъти пропада във вулгарното и ниските страсти. Един от броевете на предаванията му беше посветен на това как се постригва с подтекста, че по същия начин гадните политици стрижат и народната глава. Култов въпрос (отправен към един друг кандидат за столичен кмет): "Ясно, че ние двамата най-много ставаме за кмет на София, но кой друг, освен нас, също става?"
"Сите българи заедно": Водещ е Никола Григоров, в предаването се редуват български песни и танци с български великошовинизъм. Декор представлява карта на "България на три морета", а тема най-често са големите исторически грешки на политическата върхушка и коварството и злобата на "съюзници-разбойници". СЕМ наблюдава вече "Сите българи заедно" заради струящия пошъл национализъм, а той винаги избива във вито хоро с развят от Никола Григоров байрак под звуците на песента "Каде и да одиш" със знаменателната строфа "България цела да е, секой да е знае". Познайте кой е особено често гост на предаването? - Божидар Димитров, разбира се...
Впрочем, той започна с "Час по България" в СКАТ - предаване, продължено от неговия колега Пламен Павлов. Двамката се редуват на разменни гостувания - веднъж Божидар Димитров в "Час по България" на СКАТ, после Пламен Павлов в "Памет българска" на БНТ; и така я карат от доста време в игра на медийна "прескочи-кобила".
"От българско по-българско": Водещ е странджанският народен певец Манол Михайлов, с цел да звучи в ефир красотата на нашия флоклор. Въобще фолклорът в СКАТ присъства в силна степен - освен специалните предавания, често се и излъчват концерти. В "От българско по-българско" участват певчески и танцови групи, повечето самодейни, които претендират, че представят българското фолклорно богатство в автентичен вид. Още нещо характерно за телевизията - самодейността в нея също е широко застъпена, ако не в ролята на участници в някое предаване, то като заснета проява - я на училище, я на читалище, я на друга някаква самодейна група. На самодеен принцип например се гради и предаването "Ако зажалиш", в което отиват предани на старите градски песни непрофесионални певци, певици и музиканти. Дори може да се каже, че самодейността е в основата на съществуването на СКАТ, тя е все едно читалищна телевизия и ценностите, които са заложени в нейните предавания, са ценностите тъкмо на българските възрожденски читалища - много патос, малко професионализъм. Както някога българските хъшове са поставили "Изгубена Станка", тъй и днес СКАТ прави телевизия.

Програмата с бръснещ полет
Дори беглият поглед върху програмата ще отчете - СКАТ се опитва да бъде онова, което обикновено наричаме "обществена телевизия". Преобладават публицистичните предавания, документалните филми или концерти made in Bulgaria. Филмите разказват за красотите на родината (един такъв произведе Манол Михайлов за Странджа, като редуваше в него патетика с народни песни) или пък за бойна слава. СКАТ излъчи също в 4 серии филм за Николай Хайтов, когото там припознават като духовен учител и водител. Въобще всичко, което телевизията показва, е или педагогическо, или пък разобличително. Към първата категория причислявам предавания като "Клуб "Агро", "Здравословно", "Биберон" - за младите майки, "Църквата на мълчанието" - за православието и православната култура, "Моята сватба" - "предаване за красивите моменти в живота", както само се определя, "СКАТ екстрийм" с водещ Митьо Крика и "Фитнес клуб", да не говорим за "Зона пси" и предаването за егология "Въпроси в ефир" на Димитър Захариев (който изрично заповядва да се обаждат само зрители, запознати с темата, наричайки ги галено "душичке", "слънчице" и т.н.) Сред разобличителните предавания са такива с показателни заглавия, като "Не мога да мълча" или "Гледна точка" - правно-публицистично, както и всички специално разгледани. В тая категория попада и "Сигнално жълто" - онова, което искат да правят "Атака", "Между редовете", "Безкомпромисно", "Това не е истина" по отношение на политическия и медийния елит, водещата Албена Вулева пренася върху светско-развлекателния елит. Всеки елит, тоест, трябва да бъде демаскиран, разкодиран, демонстриран в цялата му празна, куха и фалшива показност. В този смисъл СКАТ е телевизията на "унижените и оскърбените", на ония, които чувстват, че преходът ги е измамил и ги е оставил с излъгани надежди. СКАТ ги привлича като магнит, те звънят по телефоните, дават съвети и директиви какво да се прави, като цялата тази енергия е с негативна окраска - агресия, не съзидателност. Отдушник за разочаровани, за които обаче неуспехът им е не заради лична немара и некадърност, а поради държавна немара и некъдърност. Да гледаш СКАТ, значи да признаваш, че си се провалил, но не по своя вина, а на гадния елит - политици и шоумени, също на турци, цигани, евреи и американци, които за нищо друго не мислят, освен как да те прекарат - понеже си българин; и да те оставят с пръст в устата да пиеш една студена вода.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин