В края на краищата...
Таен литературен орден с труден вход към него и крайно ограничен брой членове - точно това предложи къде на шега, къде на истина проф. Милена Кирова като разумен способ за възстановяване на помръкналия престиж на литературните ни занимания. "Велик читател", предложи Лора Шумкова наименованието на най-високопоставения му представител... Забележете, не писател.
Такава идея се породи на Литературния семинар, който Департамент "Нова българистика" на НБУ посвети на публикуваните неотдавна в "Култура" интервюта с проф. дфн Милена Кирова и д-р Емилия Дворянова относно проблемите на литературното образование у нас (13 октомври т.г.). Или семинар относно "илюзията за неговия край", както водещият хон.ас. Пламен Дойнов разчете ироничната дистанция в техните отговори и възможността все пак всеки край да бъде ново начало. (Прочее, за мое съжаление семинарът вече не се нарича "Литературата в края на краищата".)
Както проф. Кирова заяви, в шизофренния, най-грандоманиакалния, но колективен жанр на интервюто тя е обобщила не своето лично мнение, а общосподелени от колегията твърдения. Литературното образование действително изпада от ценностната йерархия, но това не е актуален феномен - още в края на Възраждането наблюдателите си задават точно същите въпроси, които си задаваме сега, просто ние сме свидетели на пореден етап от разпадането на хуманитарната мотивация... Само че нашето съзнание е по-апокалиптично от това, което реално ни се случва.
Според проф. Кирова импулсът да пишем днес симптоматично е срещан по-често от импулса да четем, а възможността да формулираш писмено или устно мнението си вече не зависи от знанията, информираността и пр. Тя смята, че налице е нова свобода - свободата да нямаш лично мнение. Като следствие от нея изчезва и общото желание за съпротива. За тези процеси известната изследователка съди по изчезването на жанрове като фейлетона, памфлета, общозначимата и признавана от всички за ценност сатира - а проблемите са си същите.
Д-р Емилия Дворянова защити отново разбирането си, че майчиният език вече бива възприеман като чужд - и в този смисъл добрият език не е естествен, той е изкуствен за човешкото същество, той е за изкуство. И припомни тезата на д-р Морис Фадел, че езикът е "спуснат" за човека. Писателката сподели опита си с часовете по творческо писане в НБУ, в които студентите показват своя естествен нагон да пишат, да "пишат от себе си", да изхвърлят навън нещото, което ги напъва - но не и да четат каквото и да било... Съпротивата, според нея, е срещу "всичко високо". Тя отново защити въвеждането на творби като "Пипи Дългото чорапче" в средното образование, за да има съблазяващи към четене текстове в задължителните списъци.
Проф. Кирова обаче подчерта отново тезата си, че който чете "Пипи..", ще прочете и "Под игото". И обратното. Просто защото принципно ще чете. Тя смята, че виновни за ситуацията са не списъците от задължителни творби, ами неспособните преподаватели. И проф. Кирова защити придобиването на национална идентичност чрез задължителната литература, за да не бъде провалена възможността на индивида за приемлива в социален план колективна идентификация.
В рамките на дискусията д-р Морис Фадел заяви, че филологическата метафизика действително е в криза и очевидно се налага да намерим друг, нов тип мотивация, за да продължим да вършим работата си. Защото защо действително да сме важни?
... По-късно същата вечер в шумен китайски ресторант учредяването на Ордена бе увенчано с наздравици. И аз бях там, и вино пих, и от чуждото панирано пиле ядох (като за последно), но няма да кажа нищичко повече...

М.Б.