За избора
и правилните състояния
Миналата година чух Димитър Бодуров за пръв път. Беше същият този първи албум Melatonic. Сякаш слушах музикант с десетилетия кариера зад гърба си, музикант, чиито търсения са го превели през най-различни музикални авантюри, експериментирал е в какви ли не посоки, но бурите вече са отминали, идеите са прекипели и преврели, уталожили са се и е останала само най-чистата субстанция, която не се нуждае от "специални ефекти". Всеки тон на пианото в този албум е свързан пряко с най-дълбинните слоеве на душата, в него няма нищо повърхностно и декоративно. (Разбира се, не само на пианото - иначе щеше да бъде странно, но сега става дума за Димитър Бодуров.)
След това го чух на живо. Беше на "Варненско лято" през същата година. Всъщност това беше вече вторият албум, отново със същото трио, The Resumption Suite. Коренно различен. Албум с драматургия и повествование. Без думи. Но с използване на целия познат (и не толкова познат) арсенал от средства. И с особено внимание към корените, неговите, на Димитър Бодуров музикални корени. Някои части на сюитата бяха в нашите "криви" метруми, които германските му партньори съвестно изброяваха, но това, което ме впечатли, беше, че Бодуров не се нахвърля да "обработва" фолклора, да го "обогатява". В тази сюита на възобновяването, на новото начало фолклорът или присъства дискретно чрез ритмика и характерни интонации, или просто няма нищо друго - когато тримата музиканти замлъкват и зазвучава тромпетът на бащата на Димитър. Пианото след това продължава бащините мелодии, но не ги променя или "разкрасява".
А освен това Димитър Бодуров и композира.


- През последната година си направил една важна стъпка като композитор...
- Да, за мен беше важна тази година, поръчаха ми да напиша една композиция за струнен оркестър и джаз-солист. "Тrее of Choice" ("Дърво на избора") е поръчана от Франк ван Беркел специално за Ааrrе Ensemble и бе включена в петото издание на серия концерти, представящи млади композитори от Ротердам през май 2005. Градивен елемент и основен източник на вдъхновение за тази пиеса е един 30-секунден запис на моя дядо за третия ми рожден ден, който ми подарява касетофон и най тържествено ми пожелава един ден да се науча да танцувам, пея и свиря; да стана музикант и да имам мои записи. Така и стана. За жалост дядо ми Гошо почина, когато бях на 9 години, и никога не ме видя да свиря. Той беше военен. Почти не си го спомням. Не е бил свързан с музиката (поне доколкото ми е известно). Аз исках да съхраня тая памет и да направя нещо с нея. Допирната точка в случая е по-скоро скритото предсказание, отколкото някаква емоционална връзка с дядо ми.
- В композицията звучи гласът на дядо ти...
- Да, композицията е за соло саксофон, който се изпълнява от Яспер Блом (той преподава в консерваторията в Амстердам), струнен ансамбъл с перкусия и семпли. По-голямата част от тия семпли всъщност са с гласа на дядо ми.1
- А защо "дърво на избора"?
- Защото моята асоциация беше с едно дърво, което започва от един корен и достига до много разклонения, и с идеята как пътят ни в живота е вследствие на изборите, малки или големи, преднамерени или случайни, които сме направили, или са били направени за нас; и които ни водят до правилното състояние, в което сме в момента.
- Ти в правилно състояние ли си?
- Може би "правилно състояние" не е най-подходящият израз, имах предвид да правиш това, което искаш да правиш.
- И аз това имах предвид. Ти така ли се чувстваш?
- Определено така се чувствам, правя музиката, която искам да правя, намалил съм компромисите до минимум (понякога се налагат), но трябва да си призная, че вече не гледам както преди строго и с осъждане на свиренето на комерсиална музика за пари, например, или нещо подобно...
- Тази композиция определено не е сред компромисите ти. Какви предизвикателства се опита да посрещнеш в нея?
- Това беше първата ми композиция за голям ансамбъл (повече от 4 човека), за пръв път пиша за струнни и беше много интересно да изследвам материала - цялата композиция се основава върху тоя материал от касетката; да потърся моите асоциации с тоя материал и да видя какво ще излезе. Също така трите различни вида звук - от електронната музика, от елементи на джаза и от класическата музика - беше много интересно и трудно да се съчетаят. А и самите музиканти - оркестърът и солистът - имат различни нагласи за свирене и беше интересно да ги наблюдавам как се нагласят един към друг.
- В тази твоя най-нова и не чисто джазова композиция звучи гласът на дядо ти, във втория ти джазов албум звучи тромпетът на баща ти, назад в рода ли са за теб нещата, на които можеш да се опреш?
- Аз много размишлявах върху тоя въпрос - по какъв начин сме свързани с музиката и кое е нашето наследство, моето лично наследство като артист. Това винаги го намираш в миналото. Първо, баща ми2 беше музикант, свиреше народна музика. Аз тогава се занимавах с джаз, а сега ми е интересно да се върна към тая среда, към тая музика. От друга страна, някак си ми е по-интересно да търся в корените си, в историята, отколкото да се опитвам да създавам абстракции за чувства.
- Всеки твой албум е като различен етап, като че ли почваш нещо отначало...
- Ами аз съм в период, в който търся и са ми интересни различни неща. И не мога да кажа, че в момента имам някакъв изграден стил и съм готов да произведа 20 албума с такава музика.
- Защо първият ти албум е точно такъв?
- Просто по това време ме интересуваха такъв тип атмосфери, такива чувства имах. Беше и много силно свързано с начина, по който се чувствах в Холандия, светлината в Холандия; там настроението може да бъде много депресиращо поради лошото време, а и слушах много Джон Тейлър по това време, което, според мен, повлия да се получи тая носталгия и, ако мога да я нарека, красива музика.
- Джон Тейлър е сред учителите ти, макар и за кратко...
- Макар и за кратко - да, аз имах възможността да се срещна с него, да гостувам в дома му в Лондон и да поговорим, да посвирим. И контактът беше много, много зареждащ, въпреки че той не ми показа някакви хватки на пианото или някои от собствените си тайни. Това, което той ми показа, е, че всеки артист има свой път и трябва да го следва, колкото и да има влияния от големи музиканти и изобщо каквито и да е влияния. Всеки има свой път и трябва да го отстоява; и да си вярва. Няма рецепта за това как го откриваш или как го извървяваш.
- Не ти ли мина през ум, че някой може да каже, че например не си достатъчно виртуозен пианист в първия албум?
- Моята цел, докато правех първия албум, беше да не демонстрирам виртуозност. Никога виртуозността не е била обект на вниманието ми. Други неща ме вълнуват в една музика, не деля музиката на виртуозна или невиртуозна. Много често невиртуозната музика е много по-интересна от тая, която се нарича виртуозна, защото виртуозите понякога стават роби на самия инструмент, вместо с виртуозността си да го преодоляват.
- Разбирам, но не си ли се изкушавал да шашнеш публиката с нещо?
- Аз съм го правил другаде. Точно това, което Джон Тейлър отбеляза, е, че всъщност много по-голямо впечатление прави, когато преодолееш това изкушение, отколкото просто да пуснеш пръстите да свирят неща, които можеш да свириш и със затворени уши.
- А във втория албум каква ти беше целта?
- Да направя една музика, която разказва истории - А, В, С, D, тъй като е сюита. Исках цялата музика да е много органична и да завърши с триумф, с едно обещание накрая. Понеже музиката във втория албум е много по-динамична, предполага повече виртуозност, може би...
- Аз бих я нарекъл по-драматична, а след като говорим за някакъв сюжет, тромпетът на баща ти в кой момент от разказа се появява?
- Точно там, където никой не очакваше. Поне такава беше целта. Аз го антисипирах малко преди това със звуци, които са семплирани от тромпета, но това трябваше да бъде изненада и трябваше да се постигне кулминация с този съвсем различен звук; и да се създаде памет за това, което е било преди, някак си да се осмисли целият процес преди появата на тромпета. В основната идея на The Resumption Suite стои желанието ми не само да продължа една традиция, но и да съхраня спомен за баща ми. Тъй като той никога не е правил записи, аз реших да го запиша, макар и след дълги години несвирене. Този материал и темата, съставена от инициалите му, ми послужиха чисто технически за стълб на пиесата.
- И сега, трети албум, напълно различен от другите два, които също са различни един от друг...
- Да, третият албум е с певицата Мархрийт Шюрдсма (Margriet Sjoerdsma)3, с която работя вече 3-4 години. С нея правим съвсем различна музика. Беше ми интересно да направя един по-занаятчийски албум, ако мога така да го нарека...
- Защо, нещо си пропуснал в овладяването на занаята ли?
- Просто е различно да направиш албум, който е по-достъпен за хората (въпреки че е много сложно да се определи как една музика става достъпна за хората и как не); различно е от това да пишеш музика, която е абсолютно несъобразена с чието и да е мнение. А ако постигнеш баланс между двете, вече си майстор. Аз не мога да съдя дали този баланс го има или не, все още албумът е грубо смесен, тепърва ще се представя пред публика и пред критици.
- А четвъртият албум какъв ще бъде?
- Ще бъде солов. Солов албум, който аз много отдавна исках да направя, но някак си нямах повод досега и не се чувствах готов. След тази година вече сякаш узрях. Имах възможността да свиря на конкурса за соло пиано в Монтрьо, който е в рамките на фестивала, и бях избран измежду 12 млади пианисти от цял свят - трябваше да свирим задължителна програма и това ми даде импулс да свиря соло пиано. Оттам дойде решението да мисля върху такъв албум.
- Има ли нещо, което много ти се иска да направиш, но досега не си успял?
- Много е силен интересът ми в областта на електронната музика. Имам някакъв опит в нея, правил съм такива неща навремето, но в последните години бях концентриран повече върху композиция и изпълнителска дейност. Скоро и това ще стане.

Разговора води Милен Панайотов


Димитър Бодуров е роден през 1979 г. във Варна. От 8-годишен започва да се занимава с музика - пее в хор, завършва Музикалното училище във Варна с тромбон, но междувременно проявява интерес към саксофона, барабаните и най-силно към пианото, което се оказва негова съдба. Както и джазът. От което естествено следва постъпване в Музикалната академия със специалност "джаз-пиано" в класа на проф. Юлия Ценова. От 2000 г. Бодуров следва и работи в Холандия. През 2004 г. завършва джаз-пиано в Ротердамската консерватория (магистърска степен). В същата консерватория продължава да следва джазова композиция и аранжимент. През 2002 г. получава три холандски награди: от джазовите конкурси "Еразъм" и "Пим Якобс" в Ротердам и от джазовия конкурс в град Лайден. През юни тази година става полуфиналист на джазовия конкурс за соло пиано в Монтрьо в рамките на прочутия фестивал.
Разговор с
Димитър Бодуров



Първият компактдиск на триото Бодуров - Дюпе - Хайнекинг е спокоен и създаващ усещане за простор албум, който съдържа много красота, тайнственост и илюзия. (...) Музикантите свирят превъзходно, а записът е блестящ. Чудесен дебют! (Джон Тейлър,
2003 г.)












































1 Останалите семпли са от всякакви звуци, които може да издава подареният касетофон - от клавишите, от кутията, от шума от лентата и пр.













































2 Бащата Ангел Бодуров, родом от македонския край, с. Илинденци, свирел на тромпет българска народна музика професионално до 1990 г. Сега има семеен бизнес. Свирил е в оркестър "Черно море" и други оркестри. Бащата често вземал сина си, когато ходел да свири по сватби, и малкият Митко развалял сватбите на хората, като в почивките дрънкал или на барабаните, уж тихичко, или на йониката.



















































































3 През 2001 г. Шюрдсма се нарежда сред финалистите на джазовия конкурс "Принцеса Кристина", чиято цел е да открива млади музикални таланти в Холандия.