Ефектът Гилен

След цикъла "Малер", след юбилейния си албум, в който влизат толкова различни и редки творби, като "Виното" от Берг, вариациите на Щойерман или Coptic Light на Мортън Фелдман, в най-новия си компактдиск Михаел Гилен играе с музиката на Барток, за да каже и тук своята дума сред безчислените издания с композиции на класика. Гилен е абсолютното доказателство, че не винаги най-силният, най-интересният и разностранният музикант ще стане суперзвездата в грешния класически музикален свят. Може би и никога не е искал този статут. Факт е, обаче, че той е сред най-изненадващите с репертоарните си предпочитания и с прочита си. И затова неговите интерпретации не се задържат. Затова авторитетът му е безусловен. Всеки иска да чуе "мнението" на диригента за този или онзи стил, за тази или друга композиция. Защото Гилен не остарява - не само физически. Гилен не остарява в мисленето си за музиката. Той е модерен и консервативен, провокативен и традиционен, вездесъщ и напълно достъпен, дирижира непрекъснато, но знае и как да определя необходимия му интервал от зала в зала. Приближаващ навечерието на своите 80 години, той все още има излъчване на силен, уверен, властен мъж, който се радва и на знаенето си, и на моженето си. Отнася се с нескривано презрение към всяка възможност да угоди на масовия вкус, налаган от големите фирми на големите имена: "Ако си бях поставил единствено тази цел, не бих имал нужда от партитура, можех да дирижирам по слух." Всеки негов запис е знак на респектираща индивидуалност, на един музикант, който е верен единствено на собствения си вкус, на собствената способност да прочете композиторското послание. Може би защото и самият той е композитор (въпреки че не се слага до големите имена, които дирижира), всяка партитура в неговата трактовка звучи чисто, графично, слушателят сякаш я вижда, когато слуша музиката под палката на Гилен.
Що се отнася до Бела Барток, струва ми се, този компактдиск е направо необходим за всеки, който търси в Бартоковата музика. Противно на ритмоидеологията, когато се говори за Барток, в този компактдиск се разкрива предимно изключителната роля на композитора за звуковия облик на втората половина на ХХ век, че и до днес. Гилен с удоволствие разкрива като маг пласт по пласт всичко, което се вижда и не се вижда в партитурите, като се наслаждава сякаш най-вече на безбрежния лирически свят на твореца. В този смисъл Четирите пиеси за оркестър, оп. 12 (почти непознати у нас) са като енциклопедичен речник за възможните решения и лирически трансформации на музикалния текст. Дори траурният марш (четвъртата пиеса) звучи съвсем не подчинен на жанра си, а толерира сякаш във визията на Гилен колоритните пространства в симфоничното развитие. В първия цигулков концерт 40-годишният Кристиян Остерман също влиза в статуквото на лириката - цигулката му звучи с красива, задушевна интимност - сякаш любовен шепот в багрения свят на оркестъра. Забележително изпълнение!
Идва и кулминацията в програмата на изданието - Музика за струнни, ударни и челеста, един от "шлагерите" в музиката на ХХ век. Удоволствие е да слушаш как неотклонно диригентът "превзема" пространството: вместо строга фуга в първата част, приближаваща се, нарастваща звукова плазма; вместо тематични разработки в сонатната втора част, Гилен извежда отново силно доминиращия емоционален свят на композитора - мощно, промислено, на един дъх върви до край. Полифоничните секции в трета и четвърта част служат сякаш на диригента отново и отново да провокира звуковата си фантазия и да иска, да иска от оркестъра, който музицира "на предела". Силата на музиката се докосва и до силата на колосалния опит на музиканта - това е интерпретация, която има малко общо с "изпълнителската традиция Барток". Изглежда митовете се раждат, за да захранват съмнението.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Bela Bartok
Four Pieces for Orchestra, op.12; Concerto for Violin and Orchestra N 1; Music for Strings, Percussion and Celesta
Christian Ostertag, violin
SWR Sinfonieorchester Baden-Baden und Freiburg
Michael Gielen
2005 Hanssler Classic