Хартия
От 10 години художествената галерия в Добрич организира изложби, пленери и симпозиуми на тема Хартията. С времето Хартията се превръща в един от важните художествени форуми в страната. Събитието е посрещало много от водещите български художници, както и участници от чужбина. Неговата значимост се определя от факта, че различните му издания очертават един от аспектите в развитието на съвременното изкуство. За успешното реализиране на Хартията през годините са помагали Швейцарската фондация Про Хелвеция, Национален фонд Култура, Център за изкуства "Сорос", австрийската програма "Културконтакт", Министерство на културата, Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства и Община Добрич.
През 2003 ХГ Добрич отбелязва своята 40-годишнина. В последно време тя се нарежда сред най-активните галерии в страната с добре организираната си работа, изложбена политика и информационни материали. За доброто функциониране на ХГ Добрич спомага и нейният контакт с различни международни фондации, музеи и институции.


- Как започнахте?
- През 1995 открихме първата изложба Хартията с участието на български художници. Идеята се роди по време на самостоятелната изложба в Добрич на Владимир Овчаров - художник, работещ в областта на стенния килим, текстилната пластика, инсталацията... Той е завършил текстил в Китай и съчетава в творчеството си източната естетика с европейската култура. Изложбата имаше ретроспективен характер и освен гоблени и рисунки за различни проекти бяха показани и картини - живопис, изпълнени в техника го хуа. Това провокира разговорите ни за хартията и нейните богати възможности за изказ. Владо Овчаров предложи първия регламент за пленера. Колегите от екипа на галерията подкрепиха идеята, а и с ръчно лята хартия работи и експериментира нашият уредник Недко Недков.
Първият пленер проведохме в Кранево - имахме подкрепата на г-н Пламен Стоянов от Добрич и неговата фирма. Следващите няколко също бяха в Кранево и един в Балчик. В началото мислехме за теми на различните издания - 4-те елемента и хартия, хартия и звук, хартия и движение, но надделя мнението, че хартията сама по себе си е достатъчно широка тема и конкретизирането би ограничило в известна степен художниците.

- Какви цели си поставяхте през годините?
- Искахме да разкрием и покажем възможностите на хартията като материал за създаване на различни художествени форми и да стимулираме експериментите в тази област. Стремежът ни бе да създадем трайни творчески контакти и обмен между художници, работещи и експериментиращи с хартия. В последните години поставяме акцент върху рециклажа и използването на отпадъчна хартия за креативни цели - в няколко пленера "претопихме" бюлетини от изборите.
Разбира се, мислейки за галерията като за институция, съхраняваща творби, решихме с най-добрите и интересни работи от хартия да създадем колекция към художествения фонд на Галерията.

- Изглежда, че този проект работи за развитието на галерията в различни посоки...
- Да. Много важна за развитието на една галерия е образователната дейност и ние включихме темата Хартия в програмата "Галерията и децата". На по-големите се обяснява процеса на правене на хартия, изнасят се лекции по история на хартията, прожектира се видеоматериал, а по-малките участват в импровизираните ателиета в залите на галерията. Там те работят с хартиена каша, колажират и се запознават с творби от постоянната експозиция.
Към изложбите има издадени каталози и компактдиск с двуезична мултимедийна презентация. От месец септември на адрес www.art-paper.org може да се види тематичният сайт на галерията с каталожен характер, включващ всички досегашни изложби.

- Какви участници сте имали до сега?
- През годините в пленерите участваха художници от България, Корея, Франция, Испания, Швейцария, през 2002 от балканските страни, а през следващата година участваха автори от Финландия, Унгария, Беларус... Установихме връзка с проф. Симон Шемов, който е основал специалност "ръчно леене на хартия" във факултета по изящни изкуства на университета в Скопие. Интересен бе уъркшопа, проведен от Борис Шемов-син, който демонстрира ръчно леене на хартия. По-късно в Тарнос, Южна Франция, по наш проект се проведе аналогичения симпозиум "Аrtistes d'Europe - Рapiers des Landes". Той беше подкрепен от Асоциация "Пиренеи - България" и Френския културен институт в София.
- По какъв начин различните участници интерпретират темата?
- От две години провеждаме само изложби. От година обмисляме да променим формата на Хартията и работим върху идеята за провеждане на международно биенале. Докато за пленерите ключовата дума е експеримент, то в изложбата са представени творби, резултат от по-дълъг творчески процес в ателието. През 2004 беше реализиран проект "Отвъд Хартията", в който участват български художници с куратори Искра Траянова и Елена Панайотова. Бяха представени различни "ипостаси" на хартията: инсталации, кавалетен тип картина чрез цветна хартиена каша, релефи и триизмерни пластики, съчетаващи хартия с метал, с природни материали, концептуални работи, обекти, колажи.. През тази година Хартията събра в изложбената зала художници от България, Турция, Румъния, Япония и Португалия. При едни са изследвани богатите възможности в техниката на колажа да се съчетава хартия с различни материи: хартия, восък, тъкан в работите на Ангел Станев. В други е търсен по-декоративен ефект - колажите на Милена Атанасова и Захари Каменов. При Борил Цонев те са релефно наслоени с пластични формообразования, а работите на Анамария Бачу (Румъния) и колажите на Хосе Кунха (Португалия) са с колоритни напластявания. В изложбата могат да се видят живописно изградените работи на Алев Судан (Турция), "Дневници" на Севил Сайги (Турция) - обекти от папиемаше; пластичните монохромни хартии на Валери Чакалов, деликатните творби на Милко Божков, съчетаващи рисунък с пластичен колаж: лист от стар тефтер или житен клас. Работите на Нермин Беркмен (Турция) са в традиционната техника ебру. В пространството стоят двете вертикални хартиени форми на Румен Рачков -"Цветя за малката Ида", а "въздушната" пластика на Чикако Сато (Япония), вдъхновена от природата, съчетава природните материали с хартия. В своята концептуална работа "451 F" Ина Бъчварова предлага игра с думата хартия и нейното предназначение. Художничката е приготвила уникални пощенски картички с изписани текстове, които могат да бъдат прочетени правилно само, ако хартията бъде загрята до температура, близка до точката на горене.
- Вашата галерия предлага добри възможности за разгръщане на подобни събития - има представителен вид и добри пространства...
- Сградата на Добричката галерия е уникална, паметник на културата, един от стоте национални обекта. Намира се в централното градско ядро и е една от малкото запазени сгради, акцент в архитектурната памет на Добрич. Построена е в периода между 1933-37 в стил неокласицизъм и е пример за европейско влияние в обществената архитектура на града. Галерията е наситена с различни пластове историческа памет: била е Съдебна палата до 1940, след 1944 се ползва от ОК на БКП, МВР, ДКМС, а през 1981 е адаптирана за Художествена галерия от колектив с архитект Асен Коев и художник Атанас Нейков.
- Как е структурирана галерията?
- В Галерията се съхраняват над 3000 творби - живопис, графика, скулптура, декоративно-пластични изкуства и работи от хартия. Голяма част принадлежат към националния златен фонд на българската пластическа култура. Това са творби от края на ХIХ век до съвременни наши и чуждестранни художници: Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Господин Сербезов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Димитър Казаков, Йоан Левиев, и др. Постоянната експозиция включва 382 творби - живопис, скулптура, графика - разположена е на два етажа и е подредена по хронологичен принцип. Грижим се за информираността на посетителя: при влизането може да се запознае с плана на изложбените зали, актуалните изложби и дарителите на Галерията. За гостуващите изложби подготвяме материали за художника, извадки от рецензии за него, снимков материал - за изложби с ретроспективен характер и др. Галерията събира видеоархив, документира изложби, срещи с художници, гостували в Добрич. Особена ценност за нас са записите на импровизираните разговори с Бронка Гюрова-Алшех (1910-1995), Магда Абазова, Никола М. Даскалов (1924 -2001), Ива Хаджиева, интервютата с чуждестранните участници в Хартията. Видеодокументирани са и процесите на работа по време на пленерите, както и някои от акциите и пърформансите, които провеждахме на брега на морето в рамките на пленера.
- Какви са приоритетите във вашата работа?
- Стремим се Галерията да е отворена, динамично развиваща се музейна институция с разнообразни дейности, фокусирани около основните направления, дефинирани в мисията ни. Затова от една страна следваме музейната линия и развиваме интересните идеи в традиционните музейни форми, а от друга се стремим да предлагаме и реализираме идеи в нови (за Добрич) форми, да насърчаваме експеримента и новаторския подход, както и изследователските пътища в областта на изобразителното изкуство.
Една от целите ни е да развиваме галерията като многофункционален културен център, място за среща на бизнеса и културата. За да привличаме различни среди даваме възможност за провеждане в залите на семинари, коктейли, официални пресконференции, презентации на различни продукти и др. Галерията е предпочитано място за камерни концерти, творчески вечери, премиери на книги.

- Галерията ви се отличава с голяма активност. Какви са по-важните проекти, по които работихте напоследък?
- Съхраняването е иманентна характеристика на музейната институция и затова въпреки трудните години в периода 1996-97 издадохме двуезичния каталог на галерията, включващ всички творби, постъпили дотогава. Пак с тази мисъл - да съберем факти, документи, спомени, възложихме на Мария Паскалева - историк и краевед - да напише история на галерията. Авторът разшири обхвата и публикува факти за изложби в Добрич през 20-те и 30-те години, много преди съществуването на галерия в града. Това е едно начало, основа, върху която по-нататък трябва да продължим изследователската работа не само у нас, а и в Румъния, тъй като една част от добруджанските художници до 1940 г. са завършили художественото си образование в Букурещ и са правили изложби в Констанца, Букурещ, Браила...
Тъй като постоянната експозиция включва малка част от богатството, което притежаваме, правим тематични изложби с творби от фонда. Под надслов "Поколения" например представяме художници от различни генерации от една фамилия. В тази "рубрика" са изложбите на Никола Тахтунов (1873-1947) и Елена Ботева; Тодор Панайотов (1927-1989), Жана Костуркова и Елена Панайотова; Георги Урумов (1891-1957) и Ванко Урумов; Пенчо Балкански (1908-1985), представен от Камен Балкански...
Може би сме една от първите общински галерии със сайт с каталожен характер, който функционира от няколко години и работим със съвременните форми на комуникация - интернет - кабелна обезпеченост и локална мрежа, електронна поща, собствени мултимедийни продукти.
Необходимостта от подход, ориентиран към различните групи публика наложи отварянето ни в още по-голяма степен както за професионалното творчество, така и за по-широк кръг ученическо творчество, любители и др.
Даваме възможност за организиране на временни изложби на двете дружества на художниците и на техни членове. През миналата година интересна изложба инициираха младите колеги в града. Заглавието "Second Hand" проработи за увеличаване посещаемостта на изложбата, а всъщност според концепцията за "Втора ръка" всеки художник от Добрич беше поканил автор от друг град.
През тази година реализирахме проект "Заключени пространства" (куратор Недко Недков), с подкрепата на Про Хелвеция. Арестантските килии в сградата на Галерията (10 на брой) са обособени за представяне на съвременно изкуство. Ние предоставихме по една на всеки от поканените 10 художника, които показаха инсталации, обекти, видеоарт. Реално "отключихме" това мрачно и дълго време използвано като склад пространство с намерението там да реализират свои проекти художници или творчески сдружения, работещи в тази област.

- Какви проблеми срещате в галерийната практика?
- Един от сериозните недостатъци в галерийната действителност е липсата на комуникация помежду ни, няма национална информационна мрежа - мисля дори, че още има галерии без компютри. Това затруднява достъпа до регулярна информация за дейността на останалите галерии и е трудно да се прави сравнение. Освен това категоризацията, която бе извършена преди няколко години и раздели музеите на регионални и общински, за галериите не се състоя. Вероятно с приемането на новия закон това ще бъде регламентирано. А определянето на един музей/галерия като регионален е важно, тъй като означава допълнително финансиране от държавата. Така, че ние не сме обявени за регионална галерия. Макар, че концепцията ни за работа е с такава мисъл - например проекта ни по програма "Леонардо" бе с регионален обхват - включва галериите в Добрич, Балчик и Каварна. Крайно недостатъчно е финансирането от бюджета - от няколко години са въведени стандарти при формиране на бюджета за "дейности държавна отговорност" (ХГ Добрич е общински институт в групата на "дейности държавна отговорност"). Необходимо е да се прилага диференциран подход при определяне на стандартите в частта за веществена издръжка, тъй като понастоящем той се изчислява на база щатно заети бройки. Не са взети под внимание характеристики на сградата, която трябва да се поддържа с тези пари като площ, кубатура, експозиционни зали, фондохранилища и пр. При драстично съкратен щат и голяма сграда не е възможно да се поддържа сградния фонд и галерията да функционира нормално.
Продължава финансовият дефицит за откупки на творби и извършване на събирателската дейност за попълване на фондовете. Така се задълбочава проблема с изледователската работа на изкуството през 90-те години, тъй като остават "бели" петна в музейните колекции. Това е проблем за всички галерии в страната и неговото решаване трябва да бъде един от приоритетите на националната стратегия в областта на пластичната култура, свързан отново с начина на формиране на бюджета. Липсва отделен параграф за откупки в галериите и музеите, а възможността това да става от параграфа за веществена издръжка е нищожна, тъй като средствата по него са недостатъчни за основното му предназначение.
Проблем е липсата на щат, който да обезпечи потребностите на структурата на Галерията.
Дълги години голям проблем бе липсата на отопление през зимата - ясно е, че не може да се работи нормално, както и да се осигурят необходимите условия за съхранение на творбите. Но през тази година Община Добрич взе решение и се започна работа по газификация на сградата. Благодарение на кметския екип и ангажимента на кмета г-жа Детелина Николова са извършени много съществени ремонти по сградата.

- Какво е мястото на съвременното изкуство в българските музеи? Музей за съвременно изкуство все още нямаме...
- Съвременното изкуство е част от цялостния процес на развитие на нашата култура. Трябва да има институция, съхраняваща, показваща, документираща произведения, тенденции, автори... и това да е един от приоритетите на националната стратегия за култура. Фактите са красноречиви: в Белград Музеят за съвременно изкуство е открит преди повече от 30 години, в Скопие, ако не греша, е от средата на 60-те, в Букурещ откриха през миналата, а в Истанбул - тази година. Липсата на такъв музей е пагубна за историята на пластичните изкуства у нас...

Въпросите зададе Светла Петкова



Разговор с
Евелина Ханджиева, директор на
ХГ Добрич