Телевизията в избори
и нейният пъп


Като дойдат избори, телевизиите сякаш полудяват. Или поне онези, които искат да бъдат важни и национални. Демокрацията се оказа, ако не друго, поне добра възможност за поява на най-различни хора на екран или пък на едни и същи, ала със завидна честота и постоянство. Телевизиите нямат нищо против, обратно - опияняват се и се вдъхновяват. Опитайте се например сутрин по националните канали в дните преди частичните столични избори да откриете нещо друго, освен дебат за това как съответният кандидат ще управлява общината, ако софиянци му дадат възможност. Татяна Дончева тече от всеки канал, Минко Герджиков и Милен Велчев - също. Само генералът Бойко Борисов се е отказал от излъчване на собствения му лик, надявайки се вероятно, че през следващите две години ще си навакса. Ако го изберат, със сигурност - телевизия и политика са се срастнали така органично в последно време, че вече нямаме никакви основания да мислим едната без другата. А изборите още повече усилват симбиозата - дотам, че до голяма степен обикновеният зрител и гражданин не ги мисли като различни полета, които са в съревнование, а като еднакви, които са в хомогенност и дори в сътрудничество. Сътрудничество, което води до хегемония: актиния и рак пустинник - едната го пази с отровни пипала, другият й помага да се придвижва от едно място на друго.
Всъщност, ако погледнем по-внимателно, ще видим, че политиката се е превърнала в пъпа на телевизията, оня митичен Омфалос, който е център и най-важна точка при концентрацията на нейните енергии. И различните телевизии се се взрели в този пъп като Буда под вековната смоковница или като исихаст в очакване на Таворската светлина. В този смисъл дори можем да говорим не за различни телевизии, а за една и съща телевизия (ако решим да редуцираме местните кабеларки, макар че и те чакат каквито и да са избори с отворени обятия, за да захлебят поне мъничко от реклама). Та единната телевизия нищо друго не я интересува, нищо друго не може да я впечатли, нищо друго няма ресурс да я раздвижи, освен политиката, политиката и пак политиката. И то така, че претендиращите за различност помежду си, както и за общонационалност на проблематиката в програмите си телевизии, в един момент се оказват не само еднакви, както вече казах, но и регионални. Много интересно е например колко силно гражданинът на Велико Търново или селянинът от Арчар, Видинско, ще са заинтригувани от това кой точно ще стане кмет на София, та кандидатите за този пост така да окупират националните телевизии още от най-ранни зори? Въобще, по отношение на "националните" телевизии частичните местни избори в София показаха и доказаха нещо много важно, което те вероятно си знаят, но не признават - че всъщност са местни софийски телевизии, регионални ефирки, както в столицата има и регионални кабеларки от рода на "София кабел". И тъкмо защото са такива, са взрени в своя политическо-териториален пъп - партиен и софийски: властта е съсредоточена тук, "голямата" политика е съсредоточена тук и понеже на телевизиите не им стига фантазия и енергия да вдигнат поглед и да съзрат истинския живот, задоволяват се с имитативния на политиците и на техните кавги.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин