1.4. Трите шифтъра
След като се занимаваме с три структури, трябва да разполагаме с три вида шифтри: от реалността към образа, от реалността към езика и от образа към езика. При първото пренасяне - от технологичната към иконичната дреха - главен шифтър е шаблонът, чийто (схематичен) чертеж възпроизвежда аналитично производството на дрехата. Към това ще трябва да прибавим графичните или фотографските средства, предназначени да покажат техническия субстрат на даден външен вид или "ефект": акцентиране върху едно движение, увеличаване на детайл, ъгъл на снимане. При второто пренасяне - от технологичната към писмената дреха - основен шифтър е онова, което бихме могли да наречем инструкция или програма за ушиване: това обикновено е ясно разграничен от литературата за Модата текст. Целта му е да удвои не това, което е, а което ще се прави. Впрочем инструкцията за ушиване не се излага писмено както модният коментар. Почти не съдържа съществителни и прилагателни, а най-вече глаголи и мерки. Като шифтър тя конституира един преходен език, разположен на средпът между правенето и битието на дрехата, между произхода и формата й, между техниката и значението й. Бихме могли да се изкушим да присъединим към този основен шифтър всички термини за Мода, чийто произход очевидно е технологичен (шев, кройка), и да ги разглеждаме като преносители на реалното в речевото. Това ще означава да не обърнем внимание, че стойността на една дума не се дължи на произхода, а на мястото й в системата на езика. Преминали в дескриптивна структура, тези термини се откъсват едновременно и от произхода (онова, което в даден момент е било ушито, скроено), и от целта си (да съдействат за съчетаване; да се отделят от едно цяло). В тях творческият акт не се усеща, те вече непринадлежат към технологичната структура и не можем да ги разглеждаме като шифтри. Остава едно трето пренасяне, което позволява да се мине от иконичната към речевата структура, от представянето на дрехата към описанието й. Тъй като списанието разполага с предимството, че може да поднесе едновременно съобщения, изхождащи от двете структури: тук - фотографираната рокля, там - пак тя, но описана, може да се направи значителна икономия, като се използват елиптични шифтри. Тук вече няма чертежи на кройката, нито текстове с инструкции за шиене, а просто анафори на езика, дадени било в пълна степен (този тайор, роклята от шетланд), било в нулева степен (роза в колана). Така поради самия факт, че трите структури разполагат с ясно дефинирани оператори за превод, те остават напълно разграничени.

Ролан Барт

Откъс от Системата на модата, страници 19-20. Превод от френски Мая Горчева. Под научната редакция на Жана Дамянова. Издателска група АГАТА-А, София, 2005. Цена 12 лева