Барт в ателието на Гемишева
- Това издание лежи на масата между мен, писателя, и теб, модния дизайнер? Символно погледнато, до кого от двама ни то е по-близо?
-"Системата на модата" на Барт ли? 100 % до теб, защото става дума преди всичко за текстово обяснение на дрехата, а не за реалното боравене на модистите предимно с текстил. Въпреки че на мен лично книгата ми е била много полезна.
- Първият ни контакт подсказа именно проблем, поставен от Барт. Миналата седмица ти предложих да пишеш на тези страници за "Системата...", но ти ми отказа с обяснението, че не можеш да го направиш. Че предпочиташ да работиш и да показваш - и само в краен случай да говориш... А френският структуралист се интересува именно от това: как реалната дреха се трансформира в "репрезентация" само посредством някои операции, служещи за пренасянето на една структура в друга, на един код в друг. Или как реалната дреха бива описвана в модните списания, за да се получи "писмена" дреха. Интересува се всъщност какво се случва между нея и езика. Но и между дрехата и нейния рисуван/фотографски образ...
-Изключително важно е дрехата, особено на нивото на проекта, да бъде описвана в текст. (Разбира се, тя трябва да бъде описана и след своята реализация.) Всички институти, които днес организират модни тенденции и трендове в рамките на следващите примерно 3 години, употребяват предложените от Барт структури, защото "Системата на модата" е в основата на дизайнерското търсене на прилики и разлики. Много отдавна в средите на концептуалния моден дизайн - този, който се характеризира повече с провокацията, отколкото с уникалността - обясненията чрез текст, показани от Барт, са абсолютно необходими.
- Доколко, почти 30 години след публикуването в книга на дисертацията на Ролан Барт (прочее, ръководена в началото от Клод Леви-Строс, а впоследствие от Андре Мартине) модата продължава да бъде система?
- От 50 години насам модата е система преди всичко в икономическия смисъл на високопечеливша индустрия, налагаща консумацията на облекло - и системността й отчетливо се засилва през последните години. Но като теоретична система, съчиняваща не само облекла, но и тенденции, положението е твърде различно. Накратко, модната индустрия е много по-развита и по-явна в сравнение с нейните теоретични обяснения.
- Доколко "Системата на модата" може да бъде преподавана на твоите студенти в Художествената академия? Дали тя ще бъде прозрачна за тях днес (за читателите нека поясня, че все пак тематиката е "апробирана" в семинар на Барт върху съвременните знакови системи)? А и дали структуралната теория и приложната семиология не са си казали думата в описването на модата и вече се налага да търсим нови подходи?
- Книгата продължава да бъде валидна за образователния процес. Благодарение на Барт, докато самата аз учех (е, малко по на запад), достигнах до някаква собствена практика в осъществяването на модната идея в текст и в рисунка. Да, направо фантастично е, че тази необичайна книга вече съществува и на български и студентите по моден дизайн и по мода въобще могат да работят с нея.
- А с какво си обясняваш забавянето на публикацията й у нас, хайде не с 28, но с 15 години? Това е може би най-закъснялата книга на Барт, изключвайки автобиографията му, която излиза всеки момент? А все пак е сред най-амбициозните му научни трудове.
- Едва сега "Системата на модата" става необходимост и в България. У нас има хора, които познават оригиналния текст, съзнавайки, че той е важен за развитието на семиотиката въобще, но те са философи, културолози, лингвисти... Но за мен като практикуващ моден дизайнер закъснението се дължи на липсващата професионална модна среда у нас. 90% от занимаващите се у нас с мода въобще и нямат представа, че този текст съществува. Тепърва тези хора ще оформят отношението си към него, стига, разбира се, у нас да се породи дизайнерска общност по отношение на модата. Защото у нас дори университетски преподаватели по моден дизайн нямат представа до базисни текстове като тези на Ролан Барт и дори на Оскар Уайлд. И ако за мен книгата се е забавила, за тях въобще не е...
- Едно от най-важните понятия, поне според мен, предоставени ни от Барт, е понятието за текст-наслаждение: онзи текст, който ни запокитва, който ни прави безпомощни, който променя отношенията ни не само с досега съществуващите наши представи, но и отношенията ни с езика въобще. Беше ли за теб "Системата на модата" такова събитие?
- С тази книга човек действително навлиза в настроение с особена структура, последователност, много специална организация, която при първо четене не би могла веднага да бъде "отгатната"...
- Стряска ли те дисциплината, която проявява Барт в текста си?
- Не, ни най-малко. По същия начин аз последователно организирам и разсъждавам върху това, което върша. Семиотиката на Барт се приближава към математиката.
- Може би имаш предвид свръхпрецизното описание на явленията в междината, отворена между съобщението и неговия код - Барт обогатява понятието шифтър, дадено от Якобсон на тези операции по репрезентацията...
- Не съм сигурна дали съм се разпознала в това, аз просто имам вкус към такива неща. Проектирането и осъществяването на облеклото е система от етапи и последователности, с които дизайнерът трябва да умее да жонглира. В случая ученият Барт умее да жонглира, и то как...
- Защо обаче Барт описва само женски дрехи? Особено ако четем "Системата..." през сложната сексуалност, "дефинирана" във "Фрагменти от любовния дискурс"...
- По-скоро той пише по време, когато модата е била единствено в женски род. Според него жената е емоция, която също трябва да бъде поставена в система. Днес обаче мъжкото присъствие като цел на облеклото, мъжко или женско, вече си личи достатъчно ясно.
- Нека в полза на нашите читатели да направим следния експеримент: избери една своя работа и я опиши, а ние пък ще публикуваме нейна фотография. Така ще онагледим процедурите по трансформацията, описани така скрупульозно от Барт.
- Не мога да се спра на конкретна дреха, а на цяла колекция - всяка дреха от нея може да съществува сама, разбира се, но тя съществува благодарение на цялостната система, в която е поставена. Тъй като говорихме за женственост, ето какво съм писала с оглед на разрушаваната и преизграждана от мен култова тема за булчинското облекло:
Експерименталната модна колекция от 1998-99, фокусирана върху сватбения дамски тоалет. Той не ме занимава с обичайните си значения - традиционен финален тоалет в модно дефиле или задължителна униформа за сватбен ритуал. Необходим е като обект, съществуващ като култов в съзнанието на всяка жена. Намесата в него представлява една корекция на неговата традиционност с цел провокация на чувството за модерност преди 2000 г. Вж. изображение 1 (бел. ред.).
А ето какво друго съм писала:
Женствеността като израз на неповторимост, изящество, лукс, тайнственост. Женствеността, потопена в безкрайността и безвремието.
Експериментална модна колекция с подчертано внимание към прибавчната вещ, т.нар. аксесоар. Тъкани и цветове: стъклена батиста, тюл, тафта и обработен от автора текстил с цвят на метал.
Вж. изображение 2 (бел. ред.).
Неслучайно употребявам свръхнеопределени думи с "без-" отпред, за да пренасоча вниманието на публиката единствено към абсолютно желязната система на визията. "Отвлеченият" текст цели да бъде запомнена колекцията, а не той самият.
- Как пишат българските модни списания? Какви "писмени дрехи" по израза на Барт ни предлагат те? Но, първо, има ли български учебник по мода?
- Не! Много ми е симпатична появата на необозрим брой стилисти... Аз обаче се сещам само за двама-трима от тях, които действително са професионални: Сандра Клинчева, Мариета Ценова... Те обаче не предлагат текстове. За автор на текстове, който да има макар и минимално отношение към това, за което си говорим чрез Барт, не се сещам. Дано да съм пропуснала. Модните списания са семпло копие на западните, а и у нас те са по-скоро лайф-стайл, отколкото действително модни. "Егоист" и "Едно" пробиха някаква по-сериозна пътека, но хората вече не ги купуват, защото предпочитат да ползват направо оригиналните, най-често британски издания. И пак хубаво, че и тях ги има.

12 октомври 2005

Разговора води Марин Бодаков



Разговор с модния дизайнер Мариела Гемишева около новопубликуваната книга на Ролан Барт "Системата на модата", представена от Издателска група "АГАТА-А" в превод на Мая Горчева