Анимационна фиеста на тепетата
Петнадесетото издание на фестивала на българския неигрален филм "Златен ритон" в Пловдив стана истински празник за почитателите на документалното и анимационното кино. От много години насам българските кинотворци не са представяли толкова силна програма, която буквално ни закова в залата. Заради нея пропуснахме изкушенията на Стария град.
Анимационното кино също се представи достойно, макар и с по-малобройна продукция. А четирите дебюта подават надежда, че в българското рисувано кино идват и нови поколения. "Любовна среща" на Севина Иванова е нарисувана с хумор миниатюра за самозаблудите и подмяната на истинските стойности, осъществена чрез приказен разказ за рицаря, принцесата и ламята. "Наска" на Борис Клисурски получи Специалната награда на журито за стилната метаморфоза на изображенията от платото Наска, пресъздаваща Сътворението. Внезапният финал в пародийно-сатиричен ключ е насмешка над съвременната цивилизация, която руши древните култури.
Българската национална телевизия поднесе няколко изключително приятни изненади като продуцент на анимационни филми. Освен продълженията на "Реката" (реж. Андрей Кулев) и "Вълкът и седемте козлета" (реж. Владислав Томов), видяхме и два уникални дебюта, които разширяват полето на анимационните изяви. "Приказка за обърканото царство" на Момчил Грозданов е антитоталитарна притча за деца, която продължава цели 27 минути. Това е безпрецедентен случай в българската анимация през последните години и дава надежда, че и нашето производство може да се доближи до световните телевизионни стандарти. Въпреки някои пропуски в драматургията и режисурата, си струва да подкрепим младия екип, който в кратък срок се е преборил достойно с тежката продукция. "Лятото на Гъбелко" на Даниел Чалъков е първият, показан на "Златният ритон", компютърен 3D филм, с който българската анимация вече се вписва в най-актуалните тенденции в съвременното анимационно кино. Очарователната приказка бе отбелязана с почетен диплом от журито.
Носителят на "Златен ритон" от миналия фестивал Андрей Цветков и този път отнесе със себе си голямата награда за филма си "Акватория" (вече отличен и на фестивала в Белград). Притчата за вътрешната несвобода е осъществена с прекрасна тотална анимация, която вече е станала запазена марка за автора си. Моят личен фаворит обаче е другият филм на Андрей Цветков - "Черно на бяло", в който темата за различния, прокуден от унифицираната и консервативна общност, получава ново развитие и е осъществена с прекрасна стилизация на монохромната рисунка.
Заслужават да бъдат отбелязани и "Сиво" на Иван Русев, и "Тик-так" на Борис Десподов. Първият филм е за ескалиращата агресия в обществото, реализиран с артистични карикатурни типажи от носителя на наградата "Джеймисън". Вторият е цветна и забавна история за изневярата, разказана чрез живота на птиците.
Стоян Дуков представи новия си филм от поредицата "Календар" - "Декември", който развива мотивите от "Юли" вече в по-омекотен вариант. А "Коктейл" на Марина Русинова е сатира, осъществена с рядко срещаната техника живопис под камера.
Програмата на тазгодишния "Златен ритон" е доказателство за традиционно високото качество на българското анимационно кино. Без да са лишени от някои несъвършенства, филмите на нашите художници могат да се наредят сред най-доброто, създадено в световен мащаб. Този факт е учудващ, имайки предвид изнервящите и даже драматични условия за производство на анимационни филми в България. В този смисъл е тревожен фактът, че на последната сесия в Националния филмов център за финансиране са приети само два проекта с общо времетраене около пет минути. Това не само залага мина пред следващото издание на "Златния ритон", но и поставя под въпрос развитието на анимационното ни кино изобщо. И е наложително да бъде учредена отделна комисия за анимация, която да разглежда самостоятелно проектите за това толкова специфично по характера си кино.

Надежда Маринчевска