Биополитическият код птичи грип
Животът ни е в опасност! И този път опасността идва не от станалите вече тривиални като заплаха СПИН или рак (ясно е, че лицемерните предупреждения върху цигарените кутии не успяха да сплашат пушачите), а от вирус мутант на птичия грип - т.нар. H5N1. Все още не се знае колко точно ще отпътуват към вечните ловни полета - 5 или 150 милиона души. А може би много повече? Пандемичният взрив е въпрос на време, предупреждават експерти от Световната здравна организация. Оттук и биополитическото предизвикателство: да се определят рисковите региони, евентуалните преносители и уязвимите групи; мерките за ограничаване и в крайна сметка за изкореняване на заразата. Кодът "птичи грип" насочва властовите механизми към адекватните обекти на захват - пернати от всякакъв вид, диви и домашни (стига се дори до т.нар. "политика на масово избиване на засегнатите животни"), рискови човешки групи (най-вече работещите в птицеферми), както и всички циркулиращи около заразените места. Оттук и медицинските практики, които всеки човешки индивид трябва да спазва: стриктна телесна хигиена, ваксинация, пространствено ограничаване... Но да се локализира вирусът става все по-трудно, след като вече е засегнал и "прелетните птици"? А и глобалното движение на човешки потоци изисква все по-фини и педантични санкции.
Идеологическото убеждаване винаги е работило по-ефикасно в сравнение с крутите мерки. Просто съпротивата е по-малка. Много по-ефективно е грижата за здравното състояние да се вмени на всеки гражданин на света поотделно; чрез конструиране на телесна идентичност, към която всяко индивидуално съзнание да се привърже. Иначе казано, социалното тяло на населението се разчленява на съставящите го индивиди, като всеки един има отговорността за нормалното хигиенично отношение към собственото му тяло. Разбира се, съобразно доминиращите в момента медицински концептуални схеми. И ако се съди по обхваналата ни напоследък паника около заплахата от "птичи грип", явно сме неспособни да мислим собствените си тела отвъд медицинския дискурс. А и медиите достатъчно методично се грижат да не забравяме за тази модерна телесна идентичност. В този смисъл отказът от ваксина е нещо не-нормално, лудост, която излага на смъртна опасност всеки, който не спазва медицинските "препоръки". Точно в този смисъл обаче отказът е и радикален критически жест на съпротива срещу актуалния биополитически контрол. Претенция за право на уникално собствено тяло, за право на собствена болест. За право на собствена смърт... Отвъд биополитическите изчисления и намеси. Ето защо и аз като Копринка Червенкова избирам да не избера ваксината!

Момчил Христов