Актуалната сила
на немската живопис
"Моди и стилове" е изложба, чиято цел е да представи германската живопис от последните няколко години. Разбира се, всичко включено в нея, се ограничава до това, което може да предложи колекцията на семейство Рудолф и Уте Шарпф. Тяхната страст да събират произведения обаче, винаги е била свързана с най-актуалните тенденции през годините и именно това определя нейната ценност.
Кураторът на изложбата Нина Цимер е избрала пред българската публика да бъдат показани най-новите посоки, в които се развива немската живопис. Включените художници са както утвърдени, така и съвсем млади имена, които обаче са успели да завоюват достатъчно слава. За някои от тях живописта не е основно изразно средство, те работят и в областта на пърформанса, инсталацията, стенописа. В последните години техни произведения владеят международните пазари на изобразително изкуство, музеите и изложбените зали в Западна Европа, САЩ и Япония. През последните 10-15 години се наблюдава ново фокусиране на интереса към живописта като едно от водещите съвременни изкуства. След затихването на концептуалните стратегии може би това е нормално развитие на нещата, още повече, че става въпрос за нова, различна живопис. За да се изразява днес, тя използва езика на новите технологии, на различни медии. В основата на нейната образност стоят телевизията, фотографията, киното, видео- и компютърните игри. Създавайки своите произведения, някои от художниците използват компютърни програми, други предпочитат класическия начин, с който постигат подобен ефект. Многообразието на тази живопис използва най-вече предметните и фигуративни образни езици, но за общ стил не може да се говори. Интересен е фактът, че в живописта, показана в изложбата, едно от основните места в стилистично отношение заемат експресионизмът и социалистическият реализъм, като в някои случаи отделните елементи са поставени в абстрактно пространство и по този начин се подчертава тяхната абсурдност. Съдейки от текста на Нина Цимер, публикуван в каталога към изложбата, в световен план "последните изложби показват, че новата живопис се възприема като германски феномен и се поставя във връзка с германския романтизъм."
Настоящата изложба насочва вниманието към дебата за завръщането на живописта, който се води напоследък. Независимо дали е подбуждан от страна на кураторите и критиците или от търсенето на пазара, новият интерес към вечната живопис е факт.


- Определяте произведенията в изложбата като актуално изкуство. Кое в Германия в момента е актуалното изкуство?
- Поглеждайки назад във времето към последните десетилетия и задавайки въпроса какво е съвременно изкуство можем да намерим няколко дефиниции за това. Едната дефиниция е свързана с началото на 60-те години, когато официално започва да се говори за съвременно изкуство. Другата рамка се поставя от 1980, а третата обхваща последните 15 години. Аз говоря за актуална живопис и за актуално изкуство, защото картините, които представяме, се свързват с живописта, създадена през последните 10-15 години.
- Може ли да се каже, че живописта е едно от водещите изразни средства в момента в Германия?
- Труден въпрос. Не бих си позволила да давам обща преценка за развитието на актуалното съвременно изкуство като цяло. В момента в Германия се води много жива и важна дискусия за съвременната живопис. Това е тема, която действително заема основно място в развитието на съвременното изкуство.
- На какво според вас се дължи връщането на интереса към живописта?
- Вниманието към конкретна проява на изкуството винаги е било насочвано от куратори, журналисти, от хора, които се занимават с него. С навлизането на други медии в областта на изкуството - като пърформанс, инсталация или видео, интересът на кураторите, творците или публиката се е пренасочил от живописта към тези нови медии. Това е едно явление от 60-те, 70-те и 80-те години, което вече затихва. Сега се наблюдава обратно движение на интереса - от тях към живописта. Художниците никога не са преставали да рисуват, но днес живописта се поставя под нов ъгъл на наблюдение. Самите те гледат по различен начин на нея. През последните 10-15 години живописта започва да работи не само за себе си, а да борави и с другите изразни средства, навлезли в съвременното изкуство. Така се получава една смесица. От този момент нататък се изостря вниманието към живописта главно от страна на кураторите. Всъщност те са разпространителите на изкуството.
- Какво определи решението ви да включите именно тези художници в изложбата?
- Това, което ме интересуваше при избора на художниците, беше от една страна да включа световни величини, доказани майстори в областта на съвременната живопис (като Нео Раух, Франц Акерман, Даниел Рихтер). От друга страна, за мен беше много важно да представя и най-младото поколение. Тоест последователите на "световните величини". Това са млади художници, които тепърва излизат на международната сцена, като Давид Шнел, Маркус Зелг и Андреас Хофер. Освен избора, направен по този начин, друго, което ме интересуваше, бяха различните течения и влияния при отделните автори. За представянето им искам да дам пример с лайпцигската школа - например работите на Нео Раух, където се представя фигуративно-реалистична живопис. В нея са включени елементи, които идват от съвсем различни пространства на изкуството, а и въобще на ежедневието. Единият елемент е заимстван от американския комикс на 50-те, другият - от пропагандните съветски плакати на 50-те години, а третият използва американски реклами на бисквити, отново от 50-те. Тези елементи, които откриваме в картините на Нео Раух, на пръв поглед като че ли образуват логично единство, преплитат се в едно.
Наблюдавайки по-внимателно картините обаче, зрителят установява, че тези елементи всъщност нямат логическа връзка помежду си и колкото повече ги гледаме, толкова повече те губят общия си смисъл и се разпадат.
Разглеждайки Нео Раух като представител на лайпцигската школа, можем да споменем и Даниел Рихтер, който също работи фигуративно в своята живопис, но го смесва с абстрактното. Въпросът тук е по какъв начин ги смесва. В различни негови картини виждаме примери за абстрактна и за фигуративна живопис. В един случай правим директна връзка с графити и с работите на Джексън Полък, в друг - с агресивните, силни цветове на графитите.
Наблюдаваме съвсем друга структура, в чиято основа е поставена снимка, публикувана във вестник. Общото между двата случая е, че шаблонът в дълбочината изчезва, претопява се. Интересното в живописта на Даниел Рихтер е, че и във фигуративните, и в абстрактните си работи той си служи по еднакъв начин с даден модел или явление - има повтаряемост. В тези два различни стила например, той работи по един и същ начин в цветово отношение.
Третата линия, която искам да представя, е на неоекспресивната живопис. Тя се различава както от работите на Нео Раух, така и на Даниел Рихтер. Нейни представители са Буцер, Мезе и Хофер. При Буцер ясно може да се забележи как работи с ясни контури. Неговите работи изглеждат като незавършена строителна площадка. В тях се чувства директна връзка с образния език на група "Кобра". При Мезе и Хофер този момент на суровост, на незавършеност на проекта се изявява още по-силно и те правят още една крачка по-нататък. Работейки с живописта, те правят връзка с инсталацията и пърформанса. В работите на Мезе много категорично се наблюдава връзката на живописта със сексуални елементи, а също с подчертано критичното отношение към фашизма, мачизма и темата за супермен.

- В тяхната живопис виждаме и много ясна връзка със съвременния живот - като средства и като образност.
- Да, в пейзажите на Давид Шнел можем да забележим връзка с компютърните игри например. Сякаш образите са поставени във виртуално пространство и всеки момент могат да бъдат раздвижени със задаване на дадена команда.
- Произведенията, които показвате, са част от колекцията Шарпф. Семейството събира от години само най-съвременни неща. Предполагам, че техният интерес се дължи както на традициите в колекционерството в Германия, така и на личния им усет. Можете ли да разкриете защо семейство Шарпф имат влечение именно към съвременно изкуство и как решават да закупят дадено произведение?
- От личния си опит при съвместната работа с тях съм забелязала, че те много често се решават да купят дадено произведение съвсем спонтанно, имат вътрешно усещане за него, някакъв порив. Друго, което наблюдавам, е, че през изминалите години покрай огромния си интерес към развитието и създаването на съвременно изкуство семейство Шарпф успява да създаде силна мрежа от представители и сътрудници на музеи, галерии, както и много силна лична връзка с отделни художници. С тях са в постоянен контакт - обменят информация, впечатления, опит... Лично на мен като куратор ми се е случвало г-н Шарпф да ми се обади по телефона и да ме пита съвсем конкретно за даден автор или картина. Това е доста труден момент - ако кажа, че това, за което ме пита, е много добро или че не си заслужава, може да се окаже, че давам погрешен съвет. Мога да го привлека или да го отклоня от закупуването на дадено произведение, а след време да се окаже точно обратното и да променя своето мнение. Но най-важното, което остава за мен, а мисля и за семейство Шарпф, е личното общуване с произведенията на изкуството, с този свят от образи.
- В България има много малко хора извън специализираната публика, които се интересуват от съвременно изкуство. Каква е публиката в Германия и какъв е интересът?
- Разбира се, и в Германия има специализирана публика, но определено може да се каже, че интересът към съвременната живопис нарасна много и не опира само до тесен кръг от хора със средства - такива, които могат да си позволят да закачат подобна картина. Определено интересът се разширява въобще - наблюдава се желание за връзка, за общуване с този вид изкуство от много по-широка публика.
- Какво знаете за съвременното българско изкуство?
- Със сигурност прекалено малко. Разбира се, още преди да дойда в България аз познавах имената и работите на Недко Солаков и на Расим. Това наистина е малко и съм убедена, че би трябвало и бих могла да науча повече.
- За съжаление в България ще ви бъде доста трудно да научите повече за съвременното ни изкуство. С него се занимава тесен кръг от хора, а музей все още няма...
- В Германия ситуацията е противоположна. Младите хора, които се занимават и се интересуват от изкуство, знаят много повече за съвременността, а за съжаление не могат да кажат кой е Рембранд.

Разговора води Светла Петкова



Разговор с Нина Цимер


Моди и стилове
Съвременна германска живопис от колекция Шарпф
Куратор Нина Цимер
Софийска градска художествена галерия
С подкрепата на Гьоте институт - София
4-30 октомври 2005

Изложбата "Моди и стилове" представя 12 германски художници с 30 произведения, по-голямата част от които са създадени след 2000 г. Към нея е издаден двуезичен каталог (на български и немски, дизайн Надежда Олег Ляхова), който съдържа пълна информация за участващите автори и произведения. Той е особено ценен с текста на Нина Цимер, който разглежда мястото на живописта в съвременното германско изкуство.
В изложбата са включени произведения на Франц Акерман, Андре Буцер, Еберхард Хавекост, Андреас Хофер, Мартин Кобе, Йонатан Меезе, Алберт Йолен, Нео Раух, Даниел Рихтер, Давид Шнел, Маркус Зелг и Матиас Вайшер.