Всичко е в крайна сметка от хартия в това "обиталище на терориста", както май се наричаше тази инсталация в едно, отделено от общата изложбена площ, помещение.
Снаряди, гранатомети, пистолети - всичко е изработено от хартия, вестникарска, предполага се; страниците са наслагвани една върху друга, слепвани са в блокове и са моделирани след това. Лепилото е още на масата.
Човек естествено се сеща за изграждане на оръжие от мисли и отпечатани думи, но думите са слепени в хартиените оръжия, само остатъци от букви се отгатват в сивотата на мръсната работилница - букви, срязани при моделирането на сечивата за унищожение.
Според мен рядко може да се види в съвременното изкуство (това важи и за Истанбулското биенале) толкова плътна творба, която не се опива от намеренията, не се обяснява многословно на зрителя, не флиртува с нарочно създадена банална или неочаквана ситуация.
Когато думите се слепват във форма, формата вае смисли, а смислите се нагъват във въпроси, въпросите не могат да се формулират с думи.
Дори само заради това "обиталище" си струваше ходенето до Босфора.

Христо Буцев