Желязната завеса е снета от руското изкуство
Разглеждайки обширната изложба на руско изкуство, президентът на Русия Владимир Путин изрази увереност в това, че американските посетители на Музея Гугенхайм ще почувстват душата на руския народ. Ако нещо може да предаде безкрайността на степите, то това е именно дадената изложба с гръмкото название "Русия!", която ще продължи до 11 януари 2006.
275 експоната, представящи повече от осем века руско изкуство, се явяват прозорец в историята. Разположени на хронологичен принцип, те показват еволюцията на културна идентичност - от уникалните икони от ХIII век, отразяващи религиозността на средните векове, до работи на съвременни художници, отвръщащи със сатира на притесненията на съветския режим.
Покрай руските работи на изложбата са представени шедьоври на западното изкуство, излезли от четката на Рубенс и Ван Дайк от сбирките на царете, и картини на модернисти като Пикасо и Матис, придобити от колекционери в началото на ХХ век. Най-добрите руски музеи са избрали за изложбата своите най-ценни експонати.
Благодарение на тази изложба американците могат да ни разберат - казва Михаил Швидкой, ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография. Посетителите не само ще видят руското творчество - добавя той, но и посредством изкуството ще открият за себе си духовния живот на Русия.
Духовността за руските художници действително е била на преден план до ХVII век, доколкото църквата е изпъквала като основен поръчител на произведения на изкуството. Всичко се променя, когато през 1682 цар става Петър Велики. Бидейки поклонник на Европа, той не само построил натъпкания с барокови дворци Санкт Петербург, призван да съперничи на великите градове на Франция и Италия, но и пренасочил вниманието на художниците към светски сюжети.
Историческа живопис, помпозни портрети на дворяни и митологични сцени преобладават в руското изкуство по време на дългото царуване на Екатерина Велика. Изкуството от този период разочарова, доколкото картините като цяло имитират пищния европейски стил.
В ХIХ век, след освобождението на крепостните селяни през 1861, настъпва епохата на народническия реализъм. Руското изкуство придобива свое лице благодарение на група художници, наричащи себе си передвижници. Те въстават против задушливата салонна живопис и се заемат с изпълнението на обществена мисия: разкриване на чудовищните условия на живот на бедняците. Антивоенната картина на Василий Верешчагин "Панихида (Победените)" буквално ви заповядва да спрете. Изобразените на нея офицер и свещеник се извисяват над братска могила от войници. Някакъв почти неземен дъжд оросява полето, осеяно с телата на падналите, почти сливащи се със златистата трева.
ХХ век донася политическа и художествена революция. Основният принос на Русия в световното изкуство дават такива художници-абстракционисти като Казимир Малевич, Наталия Гончарова, Любов Попова и Владимир Татлин, втурнали се на сцената с нови форми за новата ера. Целта им е освобождение. Методът - формална иновация. Художниците застават в авангарда на революцията от 1917 г., във века на експериментите и неистовия утопизъм. После настъпва разгромът. Сталин обявява това изкуство за упадъчно. На комунизма е нужно официално пропагандно изкуство, влязло в историята под името социалистически реализъм. Едно от откритията на изложбата е творчеството на пламенния ленинец Гелий Коржев. Гигантските му платна привличат вниманието с графичните влияния от плакатното изкуство. В картината "Повдигащият знамето" (1957-60) революционер с безумно-решителен поглед вдига червения флаг, изпаднал от ръцете на убит другар.
Авторите, представени на изложбата със съвременни произведения, са вече известни на Запада - сред тях са Иля Кабаков и палавите сатирици Комар и Меламид. Инсталацията на Кабаков "Човекът, който отлетя в космоса" (1981-88) изобразява облепена с агитпроповски плакати стая, приличаща повече на затворническа килия. В центъра й устройство, подобно на катапулт, изхвърля човека през тавана далеч от задушаващия тоталитарен свят. Русия - така, както ни се представя със своето изкуство, е подобна на матрьошка - на вид е монолитна, но се състои от множество слоеве, водещи от миналото в настоящето.

Christian Science Monitor
7 октомври 2005


Керъл Стрикланд

От руски Диана Попова