История, излята на платно
Първото, което трябва да се каже за изложбата "Русия!", откриваща се днес в Музея "Соломон Гугенхайм", е, че възклицателният знак (на който мнозина обърнаха внимание) е съвсем уместен. Дори по-правилно би било изложбата да се нарече "Русия!!!". А най-удивителното е това, че изложбата напълно заслужава възклицателния знак, въпреки че в нея не е представено нито едно яйце - или нещо подобно - на Фаберже.
В изложбата могат да се видят няколко скулптури (някои от които доста ценни) и две концептуалистки инсталации - особено място сред тях заема творението на Иля Кабаков "Човекът, който отлетя в космоса" (1981-88), отдаващо дължимото в духа на абсурда на руските комунални квартири, космическата надпревара и червения цвят. Но сред 289-те експоната абсолютно доминира живописта, създадена в течение на девет века. Тук няма да открием рисунки, литографии, плакати, фотографии и предмети на приложното изкуство.
Изложбата започва с безплътния мистицизъм, неумолимото отсъствие на перспектива и лъчезарните цветове на иконите от ХV-ХVI век - те са повече от двайсет. Господстват в двуредната Висока галерия на музея и по неговата първа рампа. Изложбата завършва със "Знаме на фона на пейзаж", картина на Павел Пеперщайн в стила на минималистичния пост-поп (2005). Явявайки се в някакъв смисъл подражателна, тази светлосиня панорама с червен флаг се оказва отличен код към това, което е представено преди нея - орнаментациите от 1980-те, неофициалното изкуство на нонконформистите от 1970-те, соцреализма и абстрактните работи на руския конструктивизъм, също както и пейзажите от ХIХ век, чиито искрен реализъм, формална строгост и чувство за мащаб са много близки до произведенията на американските художници от същия период.
Благодарение на това, че в изложбата е представена почти само живопис, тя придобива потресаващ обхват и дълбочина. Ние навлизаме в два гигантски и безкрайно възхитителни наратива: историята на живописта и историята на Русия. Двата са неразривно свързани, може би повече - или в крайна сметка по-открито - отколкото в много от страните на Запад. Зад този двоен наратив стои отношението на Русия към западната култура, което личи във внимателното използване на перспективата от иконописците, а по-късно - във възторженото пренасяне на руска почва на портретната, жанровата и пейзажната живопис. В протежение на рампата се строява цяла поредица от стилове - от рококо до кубо-футуризъм.
В картините, представени в изложбата, се отразяват много ключови събития от руската история - от въздигането на царе до смъртта на Ленин и още по-нататък. По някакъв начин те успяват да предадат необятните простори на страната и дългите студени зими, достойнството и страданията на селяните и мъките на съвестта на либералната интелигенция.
Изложбата има своите недостатъци, но от нея е невъзможно да се излезе без ново виждане за руското изкуство и руския народ, а наред с това е и осъзнаването колко малко знаем за тях. Понякога усещаш, че възгледът ти за развитието на живописта просто се обръща с главата надолу. Да вземем например портрета на композитора Артур Лурие, нарисуван от Петър Митурич през 1915 г. От дълбините на креслото с оценяващ поглед в нас се взира типичен космополит с цигара в ръка. Съчетанието от големи участъци в яркочервено, оранжево и виолетовосиво с небрежното, но фотографски точно предаване на очертанията на лицето и тялото могат да ни подведат, че работата принадлежи на Анди Уорхол или, да кажем, на Фред Хюс, първия издател на списание "Интервю", и че е нарисувана в началото на 1970-те.
Музеят Гугенхайм е изминал дълъг път след устройването на такива шоута като ретроспективата на Армани и "Изкуството на мотоциклета". Изложбата "Русия!" представлява последното въплъщение на формулата, позволяваща все по-достъпното представяне на завладяващи, безпогрешно избрани експонати, които, дори при своите недостатъци, могат да предложат много на интересуващата се от изкуство публика - от случайните посетители до истинските ценители.
Основните принципи са прости. Посветете цялата сграда на изкуството на една култура, страна или континент - например Китай, Бразилия, Африка или ацтеките. Обезпечете си колкото е възможно повече експонати и специалисти-куратори от водещите национални музеи в региона. Отдайте централната ротонда на музея в пълно разпореждане на известен чуждестранен дизайнер и, ако е възможно, прикачете откриването на изложбата към официалната визита на държавния глава. С това, че експонатите за "Русия!" постъпват от 15 руски музея, и че в Ню Йорк на сесия на Генералната Асамблея на ООН пристигна президентът на Русия Владимир Путин, изложбата отговаря на всички тези изисквания.
Ако сте се провирали в лабиринтите на миналогодишната изложба за ацтеките или сте се движили пипнешком през абсолютно черните интериори на изложбата от 2001 г. "Бразилия. Тяло и душа", то сегашното шоу ще ви се види много сдържано и непринудено. Френският дизайнер Жак Гранж просто е боядисал ротондата на Франк Лойд Райт в руски стил - използвайки за фонтана яркочервеният цвят на първомайски парад, а за рампата - бледозелените и светлосини тонове на Зимния Дворец, на фона на които картините се разглеждат направо превъзходно.
Руските куратори, които, по всичко изглежда, са имали решаващия глас при избора на работите, са действали по ясен план, целта на който е да покажат колкото е възможно повече произведения на изкуството, неизвестни досега на Запада. Именно поради това те са се поскъпили на експонати, представящи европейска живопис в имперските колекции, и на произведения на френските модернисти, събрани в началото на ХХ век от Сергей Щукин и Иван Морозов, чиито колекции са оказали влияние на руския авангард. Показаните работи ни разкриват малко новости за авангарда и не са особено представителни за соцреализма.
Изглежда кураторите са били особено загрижени да предадат страстите, бушуващи в живота и изкуството на Русия през ХIХ век. Една трета от представените работи са от този период, започвайки с деспотичното царуване на Николай I (1825-55) и потушените въстания, последвани от разширяване на свободите, включително освобождението на крепостните селяни, индустриализацията и издигането на интелигенцията (сред която е имало много художници). Тези събития в много отношения само усилват противоречията, довели до руската революция. Често картините отразяват тези трусове с потресаваща живописност. Не може да не привлече вниманието "Портрет на графиня Юлия Самойлова" (1832-34) от Карл Брюлов - смес от изтънчена живописност и аристократична разсеяност, създаваща, с помощта на елементи от Енгр, Буше, Тициан и Рубенс, образа на приказно разпенена светлина.
Но с приближаването към края на столетието изкуството се обръща към съдбата на обезнадеждените, което е видно в героичната, предизвикваща състрадание картина на Иля Репин "Бурлаки на Волге" (1870-73). Това е спирка по пътя от Микеланджело към фотожурналистиката. Картината може със средствата на живописта да обясни причините за революцията. В нея е показано как непосилният труд убива впрегнатите в ярем хора. Освободили са крепостните, но не са им дали земя, в резултат на което трудът на хората става по-евтин от труда на животните. Това е един от последните велики шедьоври на историческата живопис.
Като контраст, реализъм и фантазия се срещат в причудливата, почти прерафаелитска картина на Василий Верешчагин "Панихида (Победените)", на която са изобразени посипани с пръст тела на фона на златисти поля. Още по-голяма е художествената убедителност в картините на Архип Куинджи: пусти пейзажи, съзерцателни цветове и осезаеми повърхности, които е възможно да са оказали влияние на Казимир Малевич. (Представените тук работи на Малевич са неизвестни на широката публика, особено предизвикващият незабравимо впечатление вариант на неговия "Черен квадрат".) Не бива да пропуснем и неукротимия Михаил Врубел, който тук е представен със "Люляк" (1900) - едно от първите чисто модернистки произведения, а също и с три ослепителни скулптури от глазирана керамика.
Изложбата е обърната към най-разнородна публика и това до голяма степен се дължи на нейния двоен наратив "руско изкуство - руска история". Когато едната от съставните части е представена неудачно, на помощ идва втората. Възможно е портретът на Толстой, излязъл под четката на Николай Ге, да напомня микеланджеловата статуя на Мойсей, но кой го е грижа за това? Това е Толстой, а редом с него - по-малко агиографският, но и по-мрачен, както му се полага, портрет на Достоевски, рисуван от Василий Перов. "Отбраната на Севастопол" на Александър Дейнека (1942) - това не е изключителна картина, но тя убедително отразява безразсъдната храброст, с която много руснаци са се сражавали с немците по време на Втората световна война. Ако дадени експонати не представляват сами по себе си визуално завладяващо изкуство, то почти винаги те служат като красноречиви свидетели на епохата.
Ясната целенасоченост, сравнителната простота, а също и известната грапавост на изложбата "Русия!" показват как се е променил Музеят Гугенхайм под ръководството на Томас Кренс. Музеят се е превърнал в най-голямото Кунстхале на Ню Йорк, тоест в пространство, изцяло посветено на временни експозиции. Ако има нещо, за което да бъдем недоволни от новата политика на музея, това е преди всичко недостатъчното внимание към собствената му колекция.
Но не трябва да отричаме и светлата страна. Кренс е оценил странната, почти хамелеонска универсалност на уникалната спираловидна ротонда на Райт, която, независимо от множеството свои особености, може да послужи за възхитително оформление на практически всяка колекция. И второ, възприет е принципът на мобилността: музеите по света са натъпкани до краен предел с богатства, които си заслужава да бъдат премествани по малко. Да се състави разширяващ кръгозора кратък курс по изкуство и история на далечна страна, подчертавайки при това способността на живописта да предава цяла гама от смисли - това съвсем не е малко постижение, както показва и незабравимата изложба "Русия!"

The New York Times
16 септември 2005


Роберта Смит