Какво ни чака?
Кметските избори в София не донесоха, а и не предвещават изненади, което само по себе си е изненада, защото политическата ситуация, която те очертаха, е съвсем нова. Поне в главното - партиите вече не само не спомагат особено за формирането на вота, а в много отношения му пречат; кандидатите им като Шагалови герои висят в пространството. Изключение може би прави ДСБ, която се ползва от двоен статут - освен на стара, и на току-що създадена дясна партия.
Причината, разбира се, е в загубата на авторитет и идентичност на съществуващите партии, резултат от неизпълнението на основната им функция в представителните демокрации - представителството. Механизмът им се повреди и заработи на обратно - вместо да представляват гражданите (интересите на части от тях), започнаха да представляват само собствения си интерес. За дълъг период това оставаше скрито под патосите на прехода - исторически, биографични, морални, но когато те неизбежно се отдръпнаха, отдолу остана политическа нищета. Особено в процеса на евроитеграция, който не следва въодушевления и ожесточения, а правила, процедури и резултати.
Така на парламентарните избори се появи "Атака" - партия срещу партиите. И може да се твърди, че тя единствена ги спечели, защото другите преразпределиха (впрочем, главно загубиха) отдавна спечеленото. Сега на местните избори в София историята се повтаря: вотът на първия (Бойко Борисов) на свой ред обра протесния вот срещу партиите. И ще стане кмет, което не е толкова важно. Важното е, че кампанията му беше промоция на бъдещ политически субект, създаден на припципа на "Атака" - от народното негодувание срещу партийните елити. Кои ще са следващите играчи в полето на протеста - може само да се гадае, но е ясно, че това е хитът на политическата мода и такива ще има. Играта е за "втората кожа" на старите политически субекти. Първата беше, когато те се заявиха като партиите на българската представителна демокрация, а не бяха. Втората е, когато от това, че не бяха, се раждат новите политически субекти, които трябва да ги сменят.
Разбира се, кожите най-малко са свалени от гърба на самите субекти.

Георги Лозанов