Николай Майсторов откри на 28 октомври своя изложба в галерия "Ирида". Тя предхожда участието му в международното биенале за съвременно изкуство във Флоренция, организирано от галерията. Изложбата предоставя възможност да се срещнем отново с литографии от неговия цикъл "Апокалипсис сега и винаги", създаден през 2000 г. Тук публикуваме проникновените думите, произнесени от доц. Ружа Маринска, при откриването на изложбата:

"Николай Майсторов изобщо не се нуждае от представяне. И не само защото повече от три десетилетия активно участва в художествения живот. Неговото авторско присъствие е белязало съвременното българско изкуство с идеи и образи, на които той отдавна е дал своето име, върху които е оставил своя личен знак. Чрез него българският трагизъм получи още едно лице, българската склонност към вселенска философичност - неповторими нюанси, българската вяра в духовното - още едно потвърждение. В обръщането към библейската тематика, към дълбаене в недрата на човешката драма Николай Майсторов не е самотен в нашето съвременно изкуство. Но единствено за него с встъпването в житейската зрялост тази проблематика се превърна в единствена, всепоглъщаща, достигаща до екзалтация страст.
С "Апокалипсис сега и винаги" Майсторов влезе в новия век. В мащабни живописни реализации и в не по-малко поразяващи графични серии той се хвърли в библейските бездни и още повече в себе си.
И макар още в началото на творческия си път да даваше заявки за дълбинните вълнения, които терзаят душата му, именно с темата за апокалипсиса той постигна своето откритие, своето органично личностно идентифициране. В Библията и чрез библейските текстове той осъществи своето автопроглеждане.
Да общуваш с изкуството на Майсторов, както впрочем и със самия художник, не е леко, още по-малко комфортно. Майсторов е изтъкан от безпокойство. Бдящите му сетива, разпаленото въображение, мисълта - безпощадно насочена към корена - са всеотдадени на извечната драма, наречена човешка участ.
И тук, в цикъла литографии виждаме същото. В основата на всеки лист - сблъсък на светлото и тъмното, на човека и звяра, на рая и ада. Апокалипсис, който е винаги, а значи непреодолим. Апокалипсис, който е сега, което му придава силата на взрив. Майсторов не признава друга истина освен тази да живее в и чрез тези образи. Затова с жертвено достойнство носи своя кръст.
В работите му няма изход. Той ни хвърля в самата стихия, в която от безформието възкръсва образът, за да се загуби отново в тъмнината на материята. Конвулсиите на това върховно напрежение пулсират във всеки образ. Те мачкат, гърчат, раждат и убиват.
Майсторов ни изправя пред изпитанието да изживеем целия спектър на човешката самотност и на безнадеждния стремеж към близост, цялата безпомощност пред вселенския ужас и хаос, където "тук" е равно на "отвъд". В този поглед няма пощада. Ангелите са със страдущи лица. Изчертани в експресивна деформация очи, ръце, озъбена паст са елементите на тази разтърсваща душевна - не телесна - анатомия.
Но няма как да не признаем, че художникът е подчинил този свят. Че държи юздите на тези бушуващи сили. И всъщност именно в това, в неговото майсторство е спасението. И освобождението на духа."