Честито!

Нова сграда - ново начало?
Добре щеше да беше, ако знакът в края на заглавието не е въпросителен, а възклицателен! Дано след време го определим като печатна грешка...
На 26 октомври т. г. се състоя първата премиера на Младежкия театър във фактически новата сграда на театъра - "Януари" от Йордан Радичков (постановка Иван Урумов, сценография Петьо Начев, костюми Мария Диманова, музика Стефан Вълдобрев).
Досега с известни основания театърът обясняваше често неубедителното си присъствие в афиша на столичните сцени с трудностите да обитаваш сграда, непригодна за театър. Днес можем да кажем познатото: "Тук е Родос, тука скачай!", защото новата им сграда е една от най-добрите в София.
Ден преди премиерата на пресконференция в театър научаваме от директора на театъра Георги Кадурин какви са плановете им за новия сезон. Младежкият театър ще започне сезона си с четири постановки по български пиеси. След Радичков, ще правят пиеси на Иван Кулеков и Яна Добрева и нов мюзикъл по "Копче за сън" на Валери Петров (музика - Дони). Това е интересно, амбициозно, предизвикателно. Нещо, което малко театри си позволяват...
Особено вълнение е да влезеш в стария (за мнозина от нас) или, ако щете, в новия (за мнозина от вас) Младежки театър. Бяхме го позабравили, но като се разходиш из фоайетата му спомените нахлуват. Познатото пространство е станало чисто, светло, уютно. (Дори тоалетните блестят от новост.) Та в такова пространство Младежкият театър просто е длъжен да започне на чисто спрямо работата си през последните повече от десетина години. Схващам поставянето на "Януари" именно като подобно усилие. Личи и от избора на пиесата, личи и от очевидното страстно желание на актьорите, участващи в спектакъла, да играят заедно като тонизирана и увлечена трупа.
Разбира се някои от тях се открояват: най-вече Малин Кръстев (Исай), но и Стефан Мавродиев (Торлак), Яни Йозов (Сусо), Явор Спасов (Лазар). Но нещо не достига на спектакъла. Може би интерпретационна смелост и свобода, може би лекота и артистичност, може би вяра в езическата връзка между огромното отвъдно, плашещо-неясно, атавистично усещано със малкият ни "реален" свят...
Можем само да пожелаем на Младежкия театър да си поставя по-високи художествени хоризонти, да работи с най-добрите ни режисьори, да върне и развие славата си на театър, който зрителят (от всички възрасти) ще усеща като свой предпочитан дом.

Никола Вандов