Моноспектакъл за двама
"Кълбото" (автор, режисьор и изпълнител Румен Гаванозов, сценография Станислава Кръстева, музикално оформление Светлозар Георгиев, ДКТ-Ямбол) е образователен моноспектакъл, лишен напълно от опростенческата форма, в която битуват по училища и детски градини подобни представления. Тук не се размахват триъгълници и не се раздават вафли. Децата ви не са провокирани нито да крещят неистово, нито да се състезават. Затова пък са предизвикани да чувстват и мислят за другите около тях, да вникват в нуждите и желанията на тези "други". И дори имат шанса да видят кукла, бидейки на куклен театър, нещо, което гастролиращите образователни спектакли не предлагат често.
В "Кълбото" протича жив диалог между героя Метеоролог и куклата - Земята, за която той се грижи. Актьорът се превъплъщава едновременно в двата образа. На сцената имаме една самотна Земя, която боледува от белодробно заболяване, защото са изсекли горите й, която е капризна като малко дете и погаждаща "номера" на следящия състоянието й самотен Метеоролог. Той рядко познава прогнозата, пада си малко мърморко, но пък открива, сякаш с учудване, че може да е притеснен и да обича това шишкаво въртящо се кълбо, да бъде към него внимателен, да го лекува с думи, да го приспива с песни, да му прави компания в игрите, да живее с него дори когато е трудно и изискващо правене на компромиси със собствените настроения. Куклата, дело на Станислава Кръстева, е майсторски водена от Румен Гаванозов. В един миг се сепвате, защото имате чувството, че актьорът и Кълбото (с внушителния диаметър около два метра) едновременно извършват действия, несъвместими за управление от скритата ръка на кукловода. Тялото му не излъчва никакво напрежение, то не се напряга във воденето, стои отпуснато, спокойно и естествено, сякаш нищо не издава свързаността му с другия, неодушевения персонаж на сцената. А неодушевен ли е? И магията се случва - вторият образ оживява.
Внушенията на спектакъла "Кълбото" не са директни. Докато го гледа, детето ви ще научи много неща за света, в който живее, и за нуждата от доброта в него, а вие ще си кажете: "Боже мой, от кога не съм бил толкова нежен към детето си?". Без да произнася някакви помпозни или уникални реплики, Румен Гаванозов е успял в обикновеността на общуването да открие магията на думите, да ги превърне в точен, простичък еквивалент на емоционалните състояния, които ни съпътстват в бита. И да ги преведе на театрален език. Може би именно затова така бързо се възцарява доверието между него и детската публика в салона на ДКТ-Ямбол, където е осъществен спектакълът. Може би причината е в уникалното му излъчване като актьор. Но докато се усетят, малките зрители са въвлечени в играта - пред тях се показва как нещата от ежедневието могат да се преобразят на сцената, как може да се изиграе въздушно течение или циклон с помощта на малко вата и воали, как шумът и блясъкът на светкавиците и гръмотевиците при буря могат да се изиграят чрез обикновено парче ламарина... Всеки предмет на сцената е включен в създаването на някаква илюзия, вълшебно претворяваща го в нещо друго. И си припомняме, за кой ли път, че да си актьор не е просто да събереш един площад хора и да викаш срещу тях, да се хилиш и да правиш шутовски номера, за да задържиш вниманието им, а нещо много повече. Румен Гаванозов ни показа как чрез активната работа на индивидуалното си въображение артистът създава от фактите на действителността театралната илюзия, която кара сърцата ни да преоткриват отново и отново различните аспекти на човечността.

Светлана Янева