Постоянна българска скулптура
Третият етаж на Националната художествена галерия възкръсна след 15-годишна агония. На 1 номври в лабиринтните му пространства се откри постоянна скулптурна експозиция. Подобно нещо се случва за първи път в историята на българските музеи...
От края на XIX век, когато започва създаването на светска скулптура в България, до сега тя обикновено е включвана като допълнение към постоянните експозиции или най-често изпълва депата на музеите. Фокусът винаги е бил поставян върху живописта. В процеса на ремонта на третия етаж на НХГ настоящият директор Борис Данаилов решава да разположи там част от скулптурната колекция на галерията и по този начин да я "върне" на публиката. Последният етаж на НХГ не функционира от 1991, когато директор е Светлин Русев. Следва дълъг период на разруха - покривът тече, мазилката пада… Ремонтът се осъществява с помощта на Министреството на културата и в малка част със средства на галерията. Последна, но решаваща е подкрепата на белгийския меценат Юго Вутен, който дарява средства чрез фондация "Св. Св. Кирил и Методий". Процесът на реставрация на помещенията е представен със серия документални фотографии.
Експозицията включва произведения от зараждането на българската скулптура в края на XIX до началото на 90-те години на ХХ век. Представени са 119 творби на 79 скулптори. Въпреки че изложбата е обособена в две части - нова и съвременна българска скулптура, пластиките не са подредени хронологически. Те са аранжирани според чистия принцип на взаимоотношението на обемите.
Голяма част от изложбата е изградена от съвременна българска скулптура на автори, като Павел Койчев, Емил Попов, Иван Русев, Снежана Симеонова, Крум Дамянов, Георги Чапкънов... В стеснената част на новата българска скулптура могат да бъдат видяни произведения на Андрей Николов, Иван Лазаров, Борис Шац, Васка Емануилова, Любомир Далчев...

С.П.