Стъклената река
на Емил Андреев е романът, който спечели Втория национален конкурс "Български роман на годината" за наградата "Вик".
Журито в лицето на Дико Фучеджиев, Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов предпочете "Стъклената река" пред другите пет творби в късия списък на конкурса с автори Анжел Вагенщайн, Атанас Наковски, Георги Гроздев, Милен Русков и Роджър Доч. Емил Андреев знаково получи и Наградата на читателите, гласували с талони от "Дневен труд" и през интернет.
Наградата за "Стъклената река" всъщност е огромна изненада. Ако съдим по състава на журито и несводимите в общ хоризонт културни и политически позиции на неговите членове, "Вик" за Емил Андреев поне за мен представлява щастлив компромис - и голямо удовлетворениe. До последния момент публиката очакваше наградата да отиде в ръцете на Анжел Вагенщайн (добрия случай) или Атанас Наковски (лошия случай) - и някои членове на журито видимо бяха я гузни, я направо съкрушени. Ако беше спечелил примерно юбилярът Наковски, конкурсът неизбежно щеше да се срине - защото Николай Стоянов хем е редактор, хем е издател на произведението му "Обърнат свят". В обърнат свят като нашия и това можеше да случи... Точно такова решение на журито обаче е надежда за репутацията на конкурса, чиято легитимност все пак не бива да се дължи на най-едрото финансово изражение на въпросната награда у нас (10,000 лева и превод на английски с неясна съдба и авторство, ако съдим по случая със Стефан Кисьов). Нелепо е само на тази основа да се приказва, че "Вик", видите ли, бил най-авторитетният литературен конкурс у нас - за разлика от Националната награда "Христо Г.Данов", наградата на иначе страшно симпатичния благодетел г-н Едуард Вик тепърва ще се доказва. (Много съжалявам, че подобно публично признание не получиха овреме забележителните "Ломски разкази" на Емил Андреев, много по-важен във всякакво отношение сборник в сравнение с наградения му роман.)
Церемонията. Ще цитирам обобщението на един приятел: "Шератон, костюми, хапки, вино, Николай Стоянов, скука, медии, скука, Стефан Данаилов, глупости, скука... Абе сега ще четем романа, надявам се там да е по-интересно." Да, Николай Стоянов постигна нови върхове в смесването на невежество, наглост и сервилност във встъпителната си реч. Да, Димитър Шумналиев в качеството си на представител на височайшия писателски кръг на Тошо Тошев за нула време успя да направи интрига в изказването си. Да, всичко беше мислено заради медийната шумотевица: "А сега да дадем време на камерите да се подготвят"... Да, присъстващите на празненството български писатели и въобще литератори бяха застрашено малцинство - всъщност там бяхме тези, които само по силата на журналистическите си задължения следваше да го "отразим". Да, чувствахме се нежелани. Да, и присъстващите на празненството български читатели също бяха фрапантно малко. Защо?
Сигурен съм, че г-н Вик търси път именно към Читателя, но с помощта на наетата от него рекламна агенция "Прима" надали ще го намери... Питам се коя от поканените ондулирани светски лели, кой от неудобно, но скъпо костюмираните бизнесмени, коя от накокошинените кокони с манталитет от бранша беше чела поне две книги от номинираните? Но още повече се питам кой от така поканената публика ще прочете поне първите страници от "Стъклената река"? Евгени Минчев и ухиленият му кавалер? Нора Нова? Водещите Николай Дойнов и Миа Сантова, които бяха очарователно нелепи? Или старите муцуни като Вежди Рашидов, които пият по всяка сбирка на светката утайка у нас? Ще ги изкуши ли да го направят пасващата им по кичозност мултимедийна "презентация" на номинираните? Драги г-н Вик, поканените от ваше име лица не са никакви реални лидери на общественото мнение, че да послужат като посредник между автора и неговите непознати и непредсказуеми читатели. За литературата тях хич не ги е еня.
Госпожиците от "Прима" може бляскаво да разбират от PR, но хал-хабер си нямат от литература, камо ли от литературата у нас - което, прочее, обяснява сгрешената публика на церемонията. България им друг, автентичен елит - и той не се фръцка в едноименната рубрика на иначе Националната телевизия. Но за да се целиш в присъствието на именно този елит на организираната от теб церемония, следва да имаш поне базисен респект към културата. Затова празненство за литературата май-май нямаше...
На своя отдавнашен приятел Емил Андреев желая действително силен Ангел! И наздраве!

Марин Бодаков

P.S. Предишната вечер в "Интерпред" бях на премиерата на 8-та книжка на сп. "Алтера". Елегантната среща между авторите и читателите на списанието за мен беше поредно доказателство, че и без много пари можеш да направиш задушевен празник - стига да имаш достатъчно култивиран вкус.
В следващ брой очаквайте разказ на Владимир Трендафилов за романите на 2004 и работата на журито.