Докосване, усещане

Независимо от това, че последната книга на Седжуик, Докосване усещане: Афект, педагогика, перформативност, събира материал, голямата част от който е вече публикуван в различни версии в периода между 1992 и 1995, тя е плод на сложен десетгодишен проект. Тази книга е част от възникналата в началото на деветдесетте години "опъка теория" (queer theory) и едновременно с това е стъпка встрани от нея, към "разглеждане на обещаващи средства за недуалистична теория и педагогика". Самата "опъка теория" се опитва да втъче практики, опит и познание в импулс, който пресича и се изплъзва на установени социални, полови, сексуални и други идентичности, а и начин за "опъване" срещу теорията като цяло. Петте глави ("Срам, театралност и "опъка" перформативност: изкуството на романа на Хенри Джеймс", "Около перформативното: перформативни съседства в наратива на ХIХ век", "Срам в кибернетичната гънка: прочит на Силван Томкинс" (в съавторство с Адам Франк), "Параноен прочит и възстановителен прочит или Ти си толкова параноичен, че вероятно си мислиш, че тази статия е за теб" и "Педагогиката на Будизма") не следват линейна последователност, а се разсейват в осезаемото пространство на една вглъбена откритост. Театралността и ректалният еротицизъм на артистичния "напън" на Хенри Джеймс, подвижната сцена на брачната церемония и търговията с роби, гамата от афекти, които се изплъзват на психоанализата, диагностиката на теоретичното мислене и "познанието" в популяризирането на будизма се докосват взаимно и се допират до неизлечимата болест на самата Седжуик и нейното присъствите в университетската аудитория. Не идеята, а усещането за "текстилност" (texture) обвързва и разпростира тези пет статии в една "разтворена длан", върху която "могат свободно да кацнат животът, любовите, идеите". "Текстилността" е и "надежда" ("сломяващо и дори травмиращо чувство") за напипване на метонимна свързаност между "кризите и луфтовете" в смисъла (на всяко "опъване"-протест).
Седжуик представя накъсаното, "хетерогенно" пространство на "протеста" в "инсценирането" на един митинг на чернокожи хомосексуалисти, като прекосено от "посрамване" и "прокрадване" пред телевизионните камери, зашеметяващо. Припадъкът на Седжуик по време на събитието за нея "въплъщава" непрекосимата зееща "дупка", където може да се "материализира", но и "изчезне" всеки (публичен) протест. "Бяло", "женско" тяло, оплешивяващо от химиотерапия в черна тениска с думите "мълчанието е смърт", по странен, "опък" и личен начин пренася публичния смисъл на протеста на "чернокожи" "мъже" със СПИН. Неудобство, радост, тъга в тази метонимия, но и срам, афектът на странността. Сведен поглед, свиване в себе си, жестът на срама пред "публика", която "ми" е странна и за която "аз" съм странен, съвпада със самовглъбената поза на четенето; контакт, който още повече уплътнява четенето на "Докосване усещане".

Денница Габракова

Редактори на рубриката Дарин Тенев и Миглена Николчина






Хетерологии


Eve Kosofsky Sedgwick, Touching Feeling: Affect, Pedagogy, Performativity, Durham&London: Duke UP, 2003