Богдан Богданов:

1. Определението ми е четворно. Литература е: 1. един вид комуникация чрез писани текстове; 2. наборът от тези текстове; 3. няколкото вида такива текстове, които имат и общ характер, наричан художественост или фикционалност; 4. всеки отделен текст. Границите между художественост и нехудожественост понякога е ясна, но по-често е размита. Това е един от ресурсите на литературата - да черпи от нелитературата.
Това, което се мисли за литературата, и онова, което тя е, не съвпадат. Българската литература е нещо по-широко от това, което казват за нея специалистите по литература. Определеността й е по-скоро нещо желано и правено, отколкото реално. Реална е нейната множественост. Което означава и участието й и в други цялости, които не са само български. Но, така или иначе, тя е съществувала и продължава да съществува. Краят или смъртта й е метафора, с която се твърди неточно, че българската литература от една става друга.
Видът комуникация чрез писани текстове, наричан литература, продължава да действа, независимо от други типове съвременна комуникация. Кое е "светая светих" на този вид комуникация - отделният човек, който има нужда от т.нар. литературен текст, за да си послужи с него за собствена динамична, по-цялостна нагласа към света. За същото служат и определени визуални и музикални текстове. Да се живее обществено и културно, означава една среда да разполага с различни видове комуникация. Е, литературата е комуникация с определени черти, които трудно се заместват. Това се отнася и за българската литература.

2. Същото, което е означавало винаги, когато е била налице комуникацията, наричана литература. Писател означава човек, който също и като читателя има нужда от цялостен текст, но за разлика от читателя може, опирайки се на налични модели, да го създаде. Писателят е специалист по правене на по-цялостни динамични модели за свят. Той изпълнява ролята на един вид посредник, комуто се плаща, за да се занимава с нещо полезно за всички, за което те нямат време. Така че в литературата комуникацията има две основни роли - на нуждаещия се от цялостни динамични модели за свят читател и на произвеждащия такива модели писател. Нуждата винаги е от повече модели и от различни видове писатели. Оттук и при липсата на определени модели практиката те да се заемат от другаде. Българската литературна среда има проблем с конкуриращите я вносни модели за свят. Но такъв проблем има всяка културна среда и всяко общество.

3. Различно. Зависи от медиите и областта от литературата, която попада в полезрението им. Така, както е зададен, въпросът насочва към негативен оплаквателен отговор. Медиите не са нещо едно.