Боян Папазов:

1. Дейност, чрез която човечеството се самопознава.
Пример: "Сатирикон" на Петроний. ("Народна култура", София, 1981, стр. 115-116)

"Рим победи вече целия свят от запад на изток:
и ненаситно ламтеше за още!...
... И като варвари-перси ловяха нещастни младежи,
И с нож ги лишаваха от пол, за да бъдат млади за дълго.
Дълги коси, разлюляна походка, особени дрехи -
Нищо, което напомня за мъж.
И всички са луди само за новите курви!
... Рим полудява. Купени граждани бързо гласуват
Само за този, когото подушат, че може да плаща;
Целият римски народ е продажен; сенатът - продаден!
Всичко върви за пари, а римската доблест е стара.
Римската сила е плячка, и римската власт се продава!...
Плебсът потъва във дългове.
И мъка, и лудост от бедност, и злоба
тихо захапват душите, и те като кучета лаят,
и като няма пари, няма нищо! Тогава - войната!
Който е беден, добре му е с меч и надежда!"


Това е писано преди 20 (двадесет) века. Начело на Империята е бил Нерон Клавдий Цезар Августус Германикус.

2. Не се осмелявам да говоря за себе си като "писател". Казвам, че съм драматург. Харесвам славяно-санскритската дума "писм-ар" (Йоаким Груев), но тя е претенциозна архаика.
В абсолюта - да бъдеш писател е да не бъдеш хитреещ бакалин, замогнал се ратай или овластен лакей. Хайне казва: "Истинският демократ пише като народа - искрено, просто и мръснишки."

3. Засега кючеклийките са само тексто-писки. Но някой джипар може да ги подритне и към други литературни форми. Те няма да им се опрат. Както ми се похвали преди време майката на една шопска поетеса: "Не е седн?ла, не е напис?ла!". Очаквам появата на първия кючеклийски роман. Реакцията на медиите ще бъде отговорът на вашия въпрос.
Веднъж Лев Толстой попитал децата си: "Деца, кой е най-четеният писател в Русия?" Отговорили: "Разбира се, че ти, татенце!". Но Толстой им казал, че най-четен в Русия е някой си Кирсавин. (За точното име не ми е подръка "Лубочная книга".) Въпросният съчинител майсторял "руски cover-и на булевардни романчета", които се продавали по панаирите. Затова Толстой повтарял на децата си поговорката - "Книгите имат своя съдба - според главите на читателите".
Нямам навик да гледам телевизия. До 1989 година телевизор в нашия апартамент нямаше. С жена ми не допуснахме "правителството в нашия дом" (Дейвид Рийсмън). Чувах преразкази на родни и чужди сериали в обществения транспорт и се наслаждавах. Езикът на автобусния разказвач, без да съзнава, ги правеше изкуство. Днес е същото. Преди седмица в Дряново чух жена да разправя: "Ма, Тотке, видя ли я? Краката й стърчаха на виктория!". Хващам бас, че потресът се дължи на "Сексът и градът".
В София от "Анимал планет" и "Дискавъри" уча етология и история. Лятото попаднах по "БиБиСи уърлд" на "Хард ток" с Даниел Баренбойм и изпитах благодарност, че съм общувал с един независим дух.
На 23 май т.г. в Езиковата гимназия "Проф. Асен Златаров" в Хасково се запознах с абитуриентката Полина, която качва в сайт "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. "Иначе няма да я прочетат!" Дано са я приели журналистика. Тя не говори за "релацията" литература-медии, тя влага собственото си време в безумното усилие връстниците й да четат "най-българската книга". Не вярвам на институционални брътвежи, вярвам в Полина!