Чавдар Ценов:

1. Знам ли... Нещо едновременно просто и овъртолено...
Някога Антон Павлович и младият Бунин обичали да се разхождат край морето. Веднъж, което не било обичайно, пръв Чехов нарушил мълчанието: "Прочетох едно ученическо съчинение. Там пишеше: Морето е голямо. По-добре не може да се каже, нали?!"
Наскоро ми разказаха как детето на известен български режисьор видяло за първи път морето. Разкрещяло се: "Мамо, тате, помогнете ми да гледам!".
Това лято едни приятели заведоха детето си за първи път на море. Толкова му били говорили за морето, че то през целия път питало: "Това ли е морето?". Не, това е влак, не, това е гара, не, това е главна улица, не, това е хотел... Накрая се изкачили на една дюна. И оп-а-а-а - навсякъде било море. Детето въртяло глава, въртяло, кокорело се натук, кокорело се натам, оттатък, по-оттатък и накрая разочаровано попитало: "Къде е?" Като с морето е и с литературата.

2. Каквото е означавало винаги - да се опитваш да пишеш онова, което назоваваш литература. Това е всичко, останалото е за твоя сметка. И винаги е било.

3. Те са далечни братовчеди. Все по-далечни - децата ви и децата на вашия трети братовчед са четвърти братовчеди. И т.н. По-издигнатият в обществото (медиите) не се интересува много-много от далечния си и скучен сродник. Тя (литературата) пък се цупи, презира парвенюто и тъгува по миналите векове.
И все така, до нов брак. По любов, по сметка, по нещо си. Но рано или късно и в последното село се стига до ново сродяване. И до нов развод.