Яна Букова:

1. Признавам, че този въпрос много ме затрудни. Никога не съм изпитвала потребността да определя какво назовавам литература така, както не съм изпитвала потребността да определя какво назовавам ябълка например. Ябълката има вид на ябълка, вкус на ябълка и мирис на ябълка. Разпознавам литературата по вида й, по вкуса й и по мириса й, без да се питам как и защо. Знам, че е нещо вкусно и полезно. Много хранително.
Със сигурност назовавам литература много малка част от продукцията на литературния пазар.

2. Преди всичко да си писател означава това, което е означавало винаги - да се опитваш да си вършиш работата върху текста възможно най-добре.
Аз съм от хората, които обичат времето, в което живеят. Обичам игровата му нагласа и (често мъчителната) безкрайност от избори, възможности и гледни точки, които ми предлага. При все това отказвам да се съглася, че писането днес се заключава в ловки пируети по повърхността. Не вярвам в аутистичното затваряне в една игра между текстове. Играта може да бъде средство, не и цел. И тъй като не съществува никаква индикация, че днес живеем и умираме по-лесно, отколкото в други времена, за мен писателят си остава това, което винаги е бил - човек, който си бие главата над тези въпроси.
Колкото до обществената роля на писателя, не вярвам особено в нея. Много малко писатели са успели да кажат нещо повече от книгите си. Или ако са го казали, то е било с житейската си позиция, не с думи в публичното пространство.

3. Литературата и медиите са два паралелни свята, които рядко и почти по случайност могат да намерят допирна точка. Най-вече защото изпълняват различни задачи. Медиите са ефимерни, литературата работи за времето (или поне към това се стреми). У нас, където медиите (имам предвид най-вече мнозинството от печатните) са на такова ниво, че дори прилагателно се затруднявам да употребя, пропастта между двете е още по-голяма. Не мисля, че литературата губи нещо от това. Медиите обичат само себеподобните си - смилаеми текстове, опростени до инвалидност. И ако медиите не си правят труда да се "изкачат" до една книга, не виждам защо книгата ще трябва да се "смъква" до медиите. Така или иначе, смятам, че истински четящите хора са една константна категория, която много трудно може да се очаква да нарастне (впрочем не вярвам и на писъците за смаляването й). Единственото, което медиите могат да постигнат, е да увеличат количеството, никога качеството на читателите.
Но и още нещо. Достъпът до медиите е власт; и ако това го знае всеки политик, защо да не го знаят и литераторите. Медиите са способни да създават писатели, както са способни да създават и политици. Това е дразнещо, но не е толкова страшно (що се отнася до писателите; при политиците е страшно). Хубавото в литературата е, че винаги съществува текст. Текстът е ясно нещо, ценността му или липсата й се четат черно на бяло. Добрият текст е самодостатъчен, не се нуждае от нищо повече, освен от собствената си качественост. И притежава и чудесното свойство да се смее винаги последен.