Калина Гарелова:

1. Текст, който предизвиква интелектуална и емоционална реакция отвъд информативното си съдържание. Тъй като определение за литература в 1500 знака може да се намери в енциклопедия,прибягвам до крайно открита лингвистична формулировка, която ми върши работа тези дни, сподавяйки спонтанното задоволство от скорошното обявяване на съвременната българска литература за "мъртва?".

2. Днес в България признавам за писатели пишещите, които:
а) Си дават сметка, че след като заявят желанието си или се самообявяват за писатели, ще им струва много време и усилия някой друг да им повярва.
б) Успяват в резултат на тези усилия да прокарат звук или поне вибрации през глухата стена на (основателното) недоверие, (личния) мързел и всеобщата предубеденост. Да следиш най-новата българска литература в момента изисква също сериозни усилия, които много хора смятат, че не си струва да полагат или че не им е работа.
Съвсем основателно. Време е издателите да разберат, че ако искат да продават, освен в печат и хартия, трябва да инвестират в посредници.

3. Иска ми се да прескоча общия размисъл и да парирам превантивно очакваното мрънкане. С този цитат по памет от интервю с издателя на жълтия вестник "Шок" в списание "Егоист", който обяснява целенасочено долното качество на езика и съдържанието на жълтата преса: "След като хората си го купуват, значи това искат да четат. Аз лично чета "Съвременник" и "Лик".
В този смисъл, оставете медиите. Да, тяхното отношение е... слабо, незаинтересовано, по най-лекото съпротивление. Но "какво всъщност искат да четат хората"? Вие какво четете, т. е. какво си купувате, какво гледате, какво следите, как упражнявате правото си на избор? И как го упражнявате, пасивно или активно, като търсите начини да изразите отношението, възхищението или омерзението си? Медиите не водят, а следват.
Подсилват, насаждат, манипулират, но нали знаете: "твоят текст е само повод да сложим тази реклама". Добрата страна на този неписан, но железен медиен закон е, че тиражът и рейтингът зависят от всеки от нас. Ако искаме да четем това, което искаме да четем, просто трябва да станем достатъчно много или достатъчно значими.