Да изпуснеш реплика,
да предадеш партията


но устата сгрешила...

Следизборните студия след кметския вот в София, за разлика от друг път, не бяха твърде въодушевени. Вярно, имаше гости и коментари, но те минаваха някак вяло, умерено, уморено. Особено личеше това при bTV - Светла Петрова определено се стараеше, но избраната формула поканените да се явяват един по един не улесняваше никак живителните трептения на предаването. В Канал 1 пък най личеше несъстоятелността на публиката: формулата бе заимствана от "Вижте кой..." на Евгения Атанасова (тя беше и водеща заедно с Бойко Василев), ала видимо се усещаше, че въпросите са изкуствени, а задаващите ги - питащи по задължение, някак насилено, без хъс.
На този общо взето амебен фон се отличи обаче Нова телевизия. Може би поради това, че все пак тя стартира като преди всичко софийска телевизия, затова студиото й след изборите бълбукаше с най-много живец, страст и разпаленост: адепт на генерала се пънеше да обясни как в негово лице срещаме истинския нов Апостол на свободата и реда ("Ако спечели, печели цяла София, ако загуби, губим всички ние!"); активист на СДС обещаше как вече те ще се поправят и ще закърпят в една-едничка общност дясното пространство ("За дясното - винаги готов!"); журналистка-фенка на самата себе си се пенявеше срещу партиите ("Справедливостта и честността - това съм аз!"); пиар на БСП умуваше като как така победата му се е изплъзнала ("Прави компромати, а не кампания!"); жълт устатник плашеше със съд и други органи ("Който не мълчи, ще го осъдим!"); тъмносин експерто-партиец лавираше между двете роли, сам незнаещ баш коя точно да избере, което обаче не му пречеше сам да си се провижда като абсолютно прав и в двете ("Десебеец - това звучи гордо!"), а също такъв ревностник на правата синя идея обясняваше как всички останали са маскари... Атмосферата в студиото на Нова телевизия си беше направо вулканична и взривна, вероятно поради това и хората вътре се държаха по същия начин - без задръжки: право, куме, та в очи. Всекой всекиму гонеше карез, а в общото бъбрене и надвикване никой никого не слушаше: всеки вземаше думата, за да се изкаже, не да чуе. В тъй разстлалата се суматоха, в състоянието на фриволност обаче като че ли най-безгрижно се изцепи един царски подоопечник, когото другите май не чуха - нямаше как, ала зрителят го чу и със сигурност ще запомни: бившият военен министър, а сега заместник-председател на НДСВ Николай Свинаров се обърна към водещите Цветанка Ризова и Николай Дойнов със следната реплика, когато го помолиха да разкрие кого от двамата от претенденти за кметското място в София ще подкрепи царската партия на втория тур: "Нова телевизия да не ми да ми плаща, че да го кажа тук!". Ето я в чист вид нагласата на милия роден български политик: плащат ми - върша работа и се старая, не ми ли плащат - не ме търси! Е, как при това положение в доклада за България на Европейската комисия да не се извежда като най-голям проблем тъкмо корупцията, след като висш представител на българската политика чистосърдечно се изпусна, че в основата на неговата деятелност стои единствено материалният интерес, нищо друго освен материалният интерес!? В прав текст се яви фактът, че политиката у нас е средство не за извършването на обществено-полезни дела, а за лично-полезни такива. Сякаш НДСВ е партия на корупцията, а не на либералния център - това звучи от тази реплика, която си е чиста проба предателство към партията...
Понякога телевизията показва повече неща от тези, които би искала да покаже. Понякога в телевизията разни фигури казват повече неща от тези, които би им се искало да ни кажат. Вероятно ще започнат обяснения - не сте ме разбрали правилно и от този род оправдания. Само че устата безвъзвратно сгреши, а знаем от далечно време, че: "Казана дума, хвърлен камък." Въпросът е дали този камък и още доста като него ще успеят да раздвижат общественото блато, в което все повече затъваме днес, тук и сега.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин