Обаянието на неукротимата
"В Болшой театър Галина Вишневска беше първа изпълнителка на много партии в оперните премиери на руски и чужди композитори. Певицата се отличаваше с виртуозна лекота и подвижност на гласа - лирико-драматическо сопрано с обширен диапазон, пределна гъвкавост и едновременно с това пълнозвучен и равен по тембър във всички регистри. Самото звучене на подобен глас и воденето на музикалната фраза придаваше на изпълнението черти на възвишено благородство." Така е писано в критически статии. Три опуса е посветил на Вишневска Дмитрий Шостакович, няколко съчинения - Бенджамен Бритън. На улица "Остоженка" № 25 има великолепно здание с колони, което прилича на стара богата родова къща. Това е Центърът за оперно пеене. Мраморен вестибюл, стълбище, коридори, репетиционни зали. Зад вратата на една от тях се чува пеене. Висок момичешки глас се опитва да вземе една височина, прекъсва го друг глас, който не можеш да сбъркаш с ничий друг: "Контролирай дишането си! Насочи въздуха си тук, съсредоточи го в това място!". И ето, новият опит на гласа да литне завършва с успех. Галина Павловна отдавна напусна кариерата на певица. Напусна сама веднага, щом почувства, че сцената вече не й дава предишната радост. Затова пък разкри нов талант - на педагог. В цял свят са известни майсторските класове на Вишневска, но постоянният и основният сега е тук, в Москва.

- Галина Павловна, от откриването на Центъра за оперно пеене на Галина Вишневска скоро ще минат три години. Доволна ли сте как върви работата му?
- Той се развива както трябва, всичко тече нормално. Много съм доволна от успехите на нашето учебно заведение, защото такъв Център е липсващото стъпало между Консерваторията и театъра, от което толкова се нуждаят всички оперни театри по света. Наистина, понякога се налага да променяме програмата му или да отчисляваме някои от учениците. Първите три месеца са изпитателният ни срок след конкурса. Не винаги учениците са готови сериозно да работят, да възприемат онова, което им се дава. Имаме и някои промени. Решихме да не вземаме певци от театрите, защото практиката показа, че да работиш едновременно и при нас, и в театрите, е трудно.
Вишневска е твърдо убедена, че истинският артист може да се роди само в условията на живия театрален процес. Всеки ученик в Центъра работи по индивидуална програма, разчетена за две години. По време на обучението певците подготвят най-малко четири партии от световния оперен репертоар. Всяка учебна година завършва с постановка на спектакъл. В репертоара на Центъра те са вече четири: "Руслан и Людмила" на Глинка, "Царска годеница" на Римски-Корсаков, "Фауст" на Гуно и най-новата им постановка - "Риголето" на Верди.
- Можем ли да ви поздравим за новия успех? Спектакълът е много добър във всички компоненти. Интересна е режисурата, сценографското решение, певците...
- Много съм доволна от тази постановка. Наистина ми харесва. Странни са, обаче, мненията на отделни наблюдатели. Така наречените критици толкова неграмотно обсъждаха спектакъла на страниците на своите издания, толкова непрофесионално, че не мога и критици да ги нарека. Да не говорим за етиката им. Ние, за съжаление, свикнахме с просташкия тон в някои наши вестници и списания.
- Това, за нещастие, са плодовете на някои демократични преобразования. В много области на живота се забелязва отсъствието на професионалисти. Не случайно наричат днешното ни време епоха на дилетантизма.
- Да, за съжаление, съвсем не всички разбират какво е това свободата. А тя преди всичко е самоограничение, самоконтрол, вътрешна цензура. Как е възможно изцяло да заколиш млади изпълнители, за пръв път стъпващи на сцената?
Например Татяна Метлина, изпълнителката на партията на Джилда. Тя е високо сопрано, природен глас! Сега направи само първата си стъпка на сцената. А написаха: "Не става за примадона". Та тя е още наша ученичка, за каква примадона става дума! Юрий Баранов - също; той пее партията на Риголето. Тази година завърши аспирантура в Московската консерватория, но никога преди не е пял на сцена. Наш ученик е. И него го ругаха, вярно, по-малко. Но нали ние не претендираме да определяме модата на цялото оперно изкуство. Ние сме учебно заведение и от тази гледна точка трябва да се съди за свършената от нас работа. Различно е, някой в клас пее хубаво, а на сцената не може да овладее вълнението си. Но нищо, карай. Доволна съм. Имаме добри ученици, добри гласове.

- Вече завърши първият ви випуск. Каква е съдбата на вашите бивши студенти?
- В началото приемахме хора от театрите. Мнозина се върнаха пак там. Баранов го оставихме за втори срок - за "Риголето". Изобщо мнозина не искат да си тръгват от Центъра. Имаме прекрасна творческа атмосфера. Уникална. При това младите певци имат възможност да играят в главните партии. Ами репетициите ни? Два месеца ежедневно имахме сценични репетиции върху "Риголето". В театрите това няма да го имат.
- Веднъж вие се изтървахте, че сега операта в цял свят преживява криза. Може би операта не се вписва в стремителните ритми на съвременния живот? Възможно ли е изобщо да изчезне като жанр?
- В края на краищата, може да изчезне въобще нашата цивилизация. Операта е велик жанр, най-яркият. И докато е жива културата, операта ще е жива.
- Може ли днес да се появи съвременна опера?
- Защо да не може? Та нали Шостакович, Прокофиев писаха опери в своето си време... И Мурадели... Лично министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева е молила Вишневска да пее в операта "Октомври". За да не се лиши от гастроли в чужбина, Галина Павловна два пъти е пяла в този бездарен спектакъл.
И защо да не се появи сега съвременна опера? Още повече, че, за щастие, днес го няма онзи идеологически натиск, който съществуваше в съветските времена. Трябва съвсем малко. Трябва да се появи гений и да напише нещо, поне приблизително приличащо на "Леди Макбет от Мценска околия" на Дмитрий Шостакович.
Веднъж, преди откриването на изложба от порцеланови кукли, във фоайето на Пушкинския музей на сцената излезли дечица. Момичета в широки кринолини и момчета в камизоли изпълнили откъси от оперни спектакли. Много забавно изглеждала двойка седемгодишни деца. Напълно отдадено, те пеели: "Мой миленький дружок, прелестный пастушок". Били ученици в обикновено общообразователно училище в Новокосино, краен квартал на Москва. Обикновено, но не съвсем. В училището вече десет години има музикален театър, който носи името "Галина Вишневска".
Удивителни деца. Пеят класически репертоар. Имат изключителни педагози - и всичко това в краен квартал на Москва, в работнически район. За съжаление, рядко мога да ходя там. С възторг са ги посрещали във Франция, в Испания, в други страни. При нас, в Центъра, те също са желани гости. Винаги им предоставям помещение за концерти, които преминават с огромен успех. Пели са тук и на новогодишните празници...
- С Мстислав Леополдович Ростропович имате благотворителни фондове, които се грижат не само за духовното развитие на младите, но и за физическото здраве на децата.
- С помощта на съвместния ни детски благотворителен фонд успяхме да имунизираме срещу хепатит два милиона деца. Купуваме нужната ваксина. Освен това Слава има собствен фонд, със средствата от който се обучават по музика талантливи деца от Русия. Те са 40 човека и Ростропович на всички тях им плаща стипендии.
- Руската изпълнителска школа винаги се е славила на Запад. Как смятате, паднало ли е нивото на музикалното образование в Русия?
- Тази школа и днес е уважавана, но добри музиканти, включително и певци, напускат Русия. Та тук не плащат. Държавата трябва разумно да разпределя парите, отделяни за култура. Безспорно, тя трябва да подкрепя изкуството, но не всичко. Аз, например, бих затворила много театри. За последните десет години в Москва се нароиха 60 нови театъра. И всички искат да стават артисти! Щом искате, съществувайте, но за своя сметка. Как смятате, трябва ли пенсионерка с мизерна пенсия да издържа някакъв неизвестен и неразбираем за нея театър? Държавата трябва да поддържа онези състави, които са се представили добре чрез работата си - като Болшой театър, като Мариинския театър, като МХАТ, Малий театър. Онези, които носят отговорност за истинското изкуство.
- За съжаление, недостига подобна отговорност. Не гледате ли телевизия?
- Гледам. Преди всичко новините. А развлекателните предавания са абсолютна пошлост, мерзост. Правят хората на идиоти, сякаш говорят с дебили. За съжаление, пошли остроумия звучат не само на различни концерти, но и по други предавания, например посветени на здравето. Седи някакъв дебел чичко и непрекъснато прекъсва събеседника си с "остроумни" реплики. Чувстваш се неловко, срам те хваща. Смятам, че ако хората, които се наричат интелигентни, не разбират какво е позволено и какво не е, значи трябва да се въведе цензура. Сами си го търсим. Чувала съм да казват: "Трябва по-малко да се гледа телевизия". Но защо? Ами подрастващите? Те нали всяка нощ гледат цялата тази порнография! На Запад за такива предавания съществуват специални платени канали. Защо тук да не се въведе нещо подобно?
- И все пак, какви положителни промени виждате в Русия след завръщането си?
- Главното постижение е свободата, но, за съжаление, нея я разбират като слободия. Не е възможно на всеки поотделно да обясняваш защо не бива да се краде, да се убива, да върши всякакви грозни неща. Колко по просто е - живей според заповедите, щом нещо не разбираш.
- Общувате ли с вашите бивши приятели? Със Солженицин, например?
(Тъкмо обстоятелството, че знаменитото семейство Ростропович и Вишневска приюти подгонения писател в дома си, беше поводът за лишаването на знаменитите артисти от съветско гражданство.)
- Специално аз - не. Предимно Слава общува с него.
- Предстои ви знаменателен юбилей - 50 години съвместен живот! Открийте ни тайната на подобно съпружеско дълголетие.
- Какъв ужас - 50 години! А тайната? Цял живот всеки се занимаваше със своята си работа, нямахме време да си правим номера. Гастроли, пътувания - до днес се мотаем по света. Звъним си - аз му липсвам, той ми липсва...
Галина Павловна тук очевидно хитрува, едва ли работата е само в разлъките.
- Имате прекрасни, пълни с взаимно доверие отношения с дъщерите си, с шестте си внука - пет момчета и едно момиче. А каква тъща се вие, Галина Павловна?
- Прекрасна! Мисля, че най-много анекдоти за тъщите се раждат у нас, в Русия. Причините са в битовите обстоятелства, когато всички живеят заедно. Зетят сутрин минава край теб по халат, постоянно за нещо се разправяте... Това е недопустимо. Аз имам прекрасни отношения с моите зетове. В какво е тайната? Не трябва заедно да живеем. Не искате да го виждате и не го каните. Можете да общувате по телефона. Но когато си идвам, каня всички на обед. Идват, слагат си връзки - изобщо уважават ме.
- Вашите дъщери и внуци не се занимават професионално с музика. Това огорчава ли ви?
- За да се занимават децата професионално с музика, родителите трябва да отделят половината от времето си. В този смисъл навремето не можех да отделя на дъщерите си толкова внимание. И на внуците - също. Те нямат особено силен стремеж към музиката. Свирят на пиано, ходят на частни уроци. Децата са си деца. Имат свои си забавления. Най-големият - Иван, е на 21 години. Учи в Германия, ще става юрист.
- Галина Павловна, споделете, моля ви, опита си как в такъв ден като днешния, в такова отвратително време да се чувствуваш добре?
- Най-главното е сутрин да стигнеш до кухнята и да изпиеш едно кафе. Да вземеш душ, да се срешиш, леко да се гримираш. Да погледнеш в огледалото, да се усмихнеш - и всичко е наред. А иначе аз съм като акумулатор, зареждам се от работата си. Много енергия отдавам, харча, но тя се връща пак при мен. Често виждаме как някаква лека кола стои на трупчета на улицата, не работи, нещо в нея е ръждясало. Но ако през цялото време е в движение - всичко е наред. Сигурно така е и при мен.
- Представяте ли си, че някога ще трябва да спрете да работите, да си почивате?
- Когато спра да работя, значи, вече няма да ме има на този свят. Само заедно с мен ще приключи моята кипяща дейност.

Сп. Персона, Москва, бр. 3-4, 2005

Таисия Попова
От руски Никола Вандов

Галина Павловна Вишневска Певица. Родена в Ленинград.
Учила пеене при В. Н. Гарина - педагог и певица.
1944 - артистка в Областния оперетен театър, работи и в Ленинградската филхармония.
1952-1974 - солистка на Болшой театър.
1966 - получава званието Народна артистка на СССР.
1978 - лишена е от съветско гражданство, заминава в емиграция.
1991 - връща се в Русия.
1996 - получава орден "За заслуги пред Отечеството".
2002 - открива се Центъра за оперно пеене на Галина Вишневска в Москва.
Лауреат е на международната награда "Пучини" за принос в развитието на световното музикално изкуство. Офицер е на френския орден на изкуствата и Кавалер на Ордена на Почетния Легион.

Разговор с
Галина Вишневска