Царят е гол! - буквално

В разгара на кметската предизборна кампания заглавията звучаха интригуващо и като че ли специално подбрани за случая - "Червените обувки" и "Новите дрехи на царя". Всъщност, освен странното съвпадение измежду многото приказки на Андерсен, тези сюжети са може би най-небалетните. Точно това беше предизвикателството, изискващо въображение и вкус от страна на хореографа, които да изградят пълнокръвна танцова интерпретация. Предварителните анонси подклаждаха любопитството - норвежка хореографка, балерина в Кралския лондонски балет. Екипът също внушаваше респект - художници, може би за тежест оповестени като дизайнери - Брус Френч за костюмите и декорите и Дейвид Кид за осветлението, представени с подобаващо CV, известният български цигулар Васко Василев с формацията "Лауреат" - изпълнители на музиката (не на живо, разбира се, а на запис, под аранжимента на Мартин Уорд - и той високо ценен от критика и публика). След толкова много и толкова щедро анонсирани знаменитости, нямаше как да не дойде балетният ценител и с притаен дъх да не зачака първата балетна премиера за сезона.
Самата аз, като зрител любопитен и любознателен, разлистих програмата преди началото на спектакъла. Първите страници бяха посветени на анонси от влиятелни люде и единственото смислено изречение на всичките бе, че премиерата е посветена на 200-годишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен. Струпването на помпозни, пълни с недоразумения, а някои даже с лек обиден нюанс (като това, че "Андерсеновите чествания имат и по-висшата цел да подпомагат борбата с неграмотността, особено сред децата от развиващите се страни") безсмислици ме изпълниха с леки подозрения, но последвалото многократно ги надхвърли.
"Червените обувки" съвсем не е сред популярните приказки на световноизвестния датски писател, и с основание. Историята е твърде морализаторска, повече назидателна, отколкото приказна, с неясен адресат. Иначе темата за суетата, за подмяната на стойностите, изведена чрез танцуването като израз на суетността и самовлюбеността, би могло да намери интересна хореографска интерпретация, но такава отсъстваше от страна на Кристине Сунд. На сцената се редяха епизод след епизод без никаква връзка. Естествено, че хореографията не е задължена да следва текста, но поне следва да има ясна концепция и послание, което зрителят да разчете.
И понеже самата приказка не е с отчетливо разгърнат сюжет, а от своя страна хореографката се е стремяла да следва събитийността, ефектът в крайна сметка е както в песента "мъгла, и след мъглата пак мъгла". Що се отнася до хореографския текст, в дизайнерския контекст на екипа може да се определи най-точно като "олдфешън" (старомоден). Чудех се как е възможно човек да работи в страната, дала на света такива велики имена, страна, в която се създават тенденции и е един от диктаторите в съвременната хореография, и не само да не е претворил, но дори не е усвоил тази традиция.
Ако в "Червените обувки" имаше някакъв опит за хореография, то в "Новите дрехи на царя" такава напълно отсъстваше. Постановката представляваше най-елементарно илюстриране на известните епизоди, като все пак, за да не забрави зрителят, че е на балет, от време на време през сцената бързо притичваха на палци шест балеринки. Единственото, което си струваше да се гледа, бяха костюмите на Брус Френч - при тях наистина си личеше прословутото английско чувство за стил. Но известно е, че костюмите могат да помогнат на добрата хореография, не и да спасят липсата на такава.
Естествено е при отсъствие на интересен хореографски текст най-много да са ощетени артистите. За премиерата бяха ангажирани най-добрите изпълнители, с които разполага първият ни балетен театър, но те трябваше да се справят много повече с пантомимни и манекенски задачи, отколкото с танцови.
Зрителят някак си неволно се оказа участник в историята за голия цар. Много толерантен е българският зрител. Вместо да освирка поредното недоразумение, поръкопляска, поръкопляска, пък си отиде... за да не се върне скоро. После балетът ни бил на световно ниво. Балетът ни не е на световно ниво по много причини, една от които е допускането на постановки, които няма да намерят място на никоя професионална сцена и в най-затънтената европейска провинция. Постановки като "Андерсенови приказки" с нищо не обогатяват балета на Софийската национална опера, само го натоварват финансово. А в условията на финансова оскъдица не е редно, още по-малко пък престижно националният ни балет да осигурява поле за експерименти на прохождащи норвежки и великобритански творци.

Мария Русанова



(По повод балетната премиера в Софийска национална опера и балет на "Андерсенови приказки", състояла се на 14.10.2005)