Енигма и логика на политическото
На 3 ноември т.г. в 131 аудитория "Проф. Иван Саръилиев" на НБУ се състоя първата сбирка на семинара "Едип цар": енигма и логика на политическото", провеждан под ръководството на д-р Боян Манчев.
Както предварително бяхме уведомени, семинарът поставя началото на частта от изследователската програма към парижкия Международен философски колеж "Метаморфози на общността", която ще се реализира в София в сътрудничество с Департаментите по Нова българистика и Философия на Нов български университет и Френския Институт. През предстоящия семестър семинарът ще постави проблема за идеята за политическа общност в Древна Гърция на основата на херменевтичен прочит на трагедията "Едип цар" на Софокъл. Поканените за участие в семинара специалисти в областта на класическата филология и философия, както на културната и театралната теория ще допринесат за разглеждането на Софокловата интерпретация на мита за Едип като политически текст (или по-точно за верифицирането на подобно тълкуване), който имплицира специфична теза както за политическата власт, така и за закономерностите, върху които тя се основава.
Първите теми, които Боян Манчев предложи за обсъждане, са следните: Трагедията като политически жанр. Връзките трагедия - политика - философия, както и отношението между политически и онтологически план. Разглеждане на понятия, свързани с началната концептуализация на политическото и политическата обшност (nomos, polis, koinonia, basileus, turannos, genos, kratos, bia, stasis, logos, physis, tekhne). Обвързване на въпросните понятия с проблемите на автономността на политическата сфера, проблемът за суверенността, поставен в античната трагедия във връзка с проблематиката на рода и наследяването на властта.
В рамките на първото занятие д-р Манчев предложи интуициите си за трагедията като структуриране на образцова фикция на политическото. Според него посредством "Едип цар" на Софокъл общността на полиса се изправя пред своя идеален образ, пред моделите, които я конституират. И въобще как се полага политическата власт в онзи идеален неин първи момент, как чрез силата на logos-а Едип, сразявайки чудовището, налага nomos-a? Защото според водещия "Едип цар" говори не за героя, а за полиса и правилата, които го движат, за конфликта, който предшества пораждането на общността, за паратактичната връзка между енигмата и логиката на политическото.
Следващите сбирки на семинара, определен от д-р Манчев като "не съвсем университетски, не съвсем публичен семинар", са между 18 и 20 часа на 10 ноември (Френски Институт), 17 и 24 ноември (НБУ, зала 131).

М.Б.