Франкфуртската сензация
Денят, в който Франкфуртският панаир на книгата започна, първата страница на всички вестници - от летището до града - беше със снимката на Саддам Хюсеин. За разлика от тази, която след залавянето му пак беше по всички първи страници, този път е подстриган, но все така окаян. Това беше и темата за завързване на разговори, пак от летището до панаира.
Исторически Франкфурт е бил европейски кръстопът и затова естествено място за завързване на разговори, срещи и въртене на търговия. Вече от няколко десетилетия (за първи път се провежда през 1480 г., оттогава има само едно малко прекъсване през Втората световна война) е най-известното място за търговия на превод и издаване на книги.
Освен с успешните статистики, които отчитат посещение, печалби и сделки (отбелязват се с "+ процент" спрямо предходната година), всяко годишно издание остава с няколко основни теми: през миналата година най-голямата интрига е била явлението "Шифърът на Леонардо".
В края на панаира през тази година вече никой не говореше за Хюсеин, а за Памук, който получи Наградата за мир на германските книгоиздатели, и върху която бе сложен тежък политически акцент, който даже малко замъгли новия му роман "Сняг".
Говореше се не за Ирак, а за Корея, която беше страната-почетен гост на панаира. Също и за Google, и че може би те "правят бъдещето" с проекта си да качат Литературата в мрежата. Но това, което в определени издания наричат "сензация", беше проектът "Митовете", който беше официално открит на този панаир.

Проектът

Той се заражда в главата на Джейми Бинг, директор на английското издателство Canongate Books, през пролетта на 1999. В началото започва да се допитва и да "опипва почвата" в издателства от Европа, Азия, Северна и Южна Америка - между другото - контакти, които, по негово признание, си е създал точно на Франкфуртския панаир. Това е важен момент, защото не всяко издателство би рискувало с подобен епичен проект: на практика това означава ангажимент да издаде 100 мита от цял свят (следователно сто книги), преразказани от съвременни автори.
В същото време те ще бъдат публикувани във всички останали 33 (засега) издателства, при това премиерите ще стават в относително един и същи момент. До момента в серията са включени Карън Армстронг с "Кратка история на мита", Маргарет Атууд с "Пенелопиада" и Джанет Уинтерсън с "Тежестта", в която интерпретира историята за Атлас и Херкулес. Давид Гросман, който е избрал библейския разказ за Самсон и Виктор Пелевин - древногръцкия за Минотавъра, ще бъдат издадени в Англия догодина, но вече са публикувани от някои издателства.
За 2006 е потвърдено включването в проекта на Милтън Хатум, Дона Тарт, А.С. Биат, Чинуа Ачебе и Натсуо Кирино, водят се преговори с Умберто Еко, има интерес и към Людмила Улицка.
Джейми Бинг обяви официално, че издателството му ще издава по няколко заглавия всеки сезон и че така ще бъде до пролетта 2038. Трудно е за вярване, но началото е сложено: всички видяхме с очите си първите дебютни книги, издадени в 24 страни.

Пресконференцията

Всеки ден на панаира се правеха десетки пресконференции. Както повечето събития от този жанр, някои се случваше да бъдат по-дълги от необходимото, с излишни въпроси, които повличат безсмислени отговори, и с невероятна суетня и борба на оператори и фотографи, които изнервяха централните персони.
Тази на "Митове" сигурно е била най-кратката на панаира, но предизвика най-продължителен отзвук. На нея Канонгейт, заедно с още 33 издателства от цял свят, представиха официално проекта си. "Това е най-амбициозният проект, предприеман някога - на едновременното превеждане на едни и същи автори и публикуването им в един и същи момент в цял свят". На пресконференцията участваха директора на Канонгейт и писателите Карън Армстронг, Маргарет Атууд, Давид Гросман и Джанет Уинтерсън.
Проведе се в малка зала за 120 души на най-стария и скъп хотел в града - Франкфуртер хоф и думите, с които може да се опише са: семпла, елегантна и по същество. Както и беше обявено, изказванията на участниците бяха точно по три минути, в които те успяха да опишат това, което правят, както и да обяснят защо го правят.

Карън Армстронг:

Днешната култура възприема митовете като нещо, което всъщност не се е случило. Това идва още от времето на Просвещението, когато светът започва да следва своята линейна история. logos-ът го измества. И все пак не преставаме да ги разказваме. Митологията е ранната форма на психологията. Историите за богове и герои, които се спускат в подземните царства през лабиринти, борейки се чудовища, осветяват мистериозните действия на психиката и са показвали на хората как да се справят с вътрешния си свят. Не случайно Фройд и Юнг се обръщат към митовете, за да обяснят откритията си. Митът е най-универсалната човешка утеха, и нещо като програма за действие.

Джанет Уинтерсън:

Искам да разкажа историята отново. Днес има едно ужасяващо преследване на реалното - от реалити шоутата до биографичните предавания и книги за "истинския живот" на някого. Всички те са окупирали мястото, което е отредено за въображението. Това е терор над вътрешния свят, над поетичното, нематериалното и съзерцателното. А духовният живот трябва да бъде подхранван. Точно това правят митовете и легендите. Те са една изумителна територия, много по-вълнуваща и много по-важна от тази на брутния вътрешен продукт.

Давид Гросман:

Животът ни в Израел и без това е затънал в митове. В известен смисъл имаме повече нужда от конкретност, от някаква твърда почва, на която да стъпим. Но за мен Библията е най-великата книга. И знаете ли, чета я през лупа. Иначе евреите я четем някак кондензирана. А кристалната светлина може да се открие ако се затвориш в пасажите. Аз избрах Самсон. Той ми е интересен, защото историята му е на един измъчен самотник, който така и не успява да намери своя дом, и остава изгнаник в собственото си тяло. Откъснат от майка си, за да стане публична фигура, през целият си живот е бил предаван от жените - като се започне от нея, и се стигне до любимата му Далила. Забележително е това как големите митове всъщност тихо се вмъкват в ежедневието на всеки един от нас, в най-личните ни моменти, в дълбоко скритите ни тайни.

Маргарет Атууд:

Джейми буквално ме издебна една ранна сутрин, докато закусвах. Това е моментът на най-голямата човешка слабост, преди още да е изпил кафето си. По това време човек обикновено казва "да" на всичко. Защо избрах Пенелопа? Според мен тя винаги е била пренебрегвана, поради простата причина, че в "Одисея" прави само едно и също, тоест само четири неща: тъче, чака, плаче и спи. Но аз не одобрявам тази представа за Пенелопа, в тази жена има нещо повече. Това, което винаги ме е преследвало, е било съдбата на дванадесетте обесени робини - какво довежда до тяхното обесване и какво е целяла самата Пенелопа?
В края на пресконференцията "Митовете" оставиха чувство на любопитство и очакване - кой ще е следващият автор, кой ще е следващият мит.

Директорът и неговото издателство

Джейми Бинг - наричан дивото момче, визионер, най-важната фигура в английския издателския бизнес под 40 години, а също и Бинго-то. След последното издание на панаира всички тези характеристики се потвърдиха, Джейми Бинг наистина е явление в издателския бизнес. Очарователен, амбициозен, с вродена способност да не събужда и капка съмнение в това, което казва, с приемлива доза самочувствие и смайващи плам и енергия. Между другото, и син на граф Стафорд. Преди 11 години купува малкото, вървящо към фалит издателство Канонгейт в Единбург. Преди пет години убеждава малко познат автор да откаже предложение на гиганта "Фейбър" и да се съгласи да издаде новия си роман при него. Авторът се казвал Ян Мартел, а книгата - "Животът на Пи". Така Канонгейт става първото шотландско издателство, издало автор, спечелил наградата Букър. Днес издателството се помещава в пететажна сграда в Лондонския уест енд, за 2003 е с печалба от 1 милион лири и е сериозен фактор в английското книгоиздаване.

Българското участие

Издателство Ink House вече е включено в проекта. То е третата марка на издателствата Локус и Интенс. Поводът за създаването му са основно "Митовете", но в издателските си планове, по думите на Кремена Методиева, съсобственик на издателството, ще се придържа главно към четивна и стойностна литература - както стара, така и нова класика. Трите първи заглавия ще бъдат представени до края на годината, най-вероятно още на Коледния панаир на книгата.

Марина Караконова