В Защита на родното изкуство!
В средата на октомври в залите на Националния изложбен център на ул. "Шипка" 6 бе открита мащабна изложба на секция "Живопис" към СБХ под наслов "Лични митологии". Селекцията на автори и произведения е извършена със съдействието на секретаря на секцията Станислав Памукчиев и това съвсем естествено предопределя впечатлението за стойностно направен подбор. Трябва да се подчертае, че силата на общите изложби на секцията през последните години се дължи именно на него - и като организация, и като концептуално-словесно осмисляне на изявите.
Експозицията се разпростира на първите два етажа от сградата, за да успее да обеме част от творчеството на 99 автори, представящи се с над 160 работи. Веднага обаче трябва да се подчертае разноликостта на това етажно разделение. "Силата" е съсредоточена в първия етаж, където на централно място са поставени произведенията на починалия неотдавна художник Петър Дочев, избран за почетен участник. Преобладават творби с внушителни размери, като впечатлението за репрезентативност у тях е усилено от експресията на цвета и експанзията при някои композиционни решения.
Сред добре представените автори, като Богдан Бенев, Любен Генов, Румен Скорчев, Елена Панайотова, Симеон Стоилов, Николай Майсторов, Венцислав Занков, Светлана Тодорова, Светлозара Александрова..., прави впечатление силното присъствие на сливенските художници Йордан Парушев, Красимир Карабаджаков и Атанас Парушев. В платната "Пейзаж" и "Плевници" на последния провокира наивизмът, прероден с неподправена прелест. Художникът е бил много премерен в изразните си средства, съумявайки да подчертае свежестта на подобен сюжет без да му позволи да стане сладникав или маниерен.
Като цяло от заглавията на творбите може да се добие известна представа за настроенията, страховете и личните прозрения на авторите. Според Станислав Памукчиев (също участник в изложбата) темата "Лични митологии" е "широко отворена", за да освободи, а не обратното - да скове или притесни някои от тях. Художниците са подбрани според проявявания през годините индивидуализъм, доказан или наскоро заявен талант (участниците в изложбата са от различни поколения) и утвърден стил (критерият за това не се базира единствено на формални характеристики). Самият Петър Дочев, по думите на Станислав Памукчиев, е един от примерите за автор, отстоявал през годините своята лична митология - духовното. Което в известен смисъл го прави доайен в тази област на художествената образност.
От организираните по този начин общи изложби могат да се извлекат достатъчно полезни за изкуството ни изводи. Поради което те са и толкова очаквани от професионалната публика. Както споменах, авторите тук са представители на различни поколения (но повечето от тях са заявили своето присъствие през 80-те), т.е. - изградили са своя специфичен социален и психологически мироглед при коренно различни условия. От очерталата се по този необичаен начин артистична крива, или "диаграма на настроенията", биха могли да се направят не само заключения, но и прогнози. В настоящата изложба, особено при по-младото поколение, се наблюдава завръщане към конвенционалните изразни средства - чистата живописна техника. Може би поради ангажираността към темата, в някои работи психологизирането на образа и средата е силно подчертано, докато други автори предпочитат да останат верни на абстрактно-метафоричната изразност. Фигуралната живопис отново присъства, но сякаш се долавят опити за развитието й върху нов тип плоскост, носител на нов тип информация.
Съвсем закономерно е работата на всеки автор да говори недвусмислено за него като личност и възможности. Но не съм се "привързала" към мнението, че феноменът "лесно разпознаваем автор" изразява проява на стил. В някои случаи това е по-скоро признак на трудно подвижна природа и безпокойство от "неизвестното", отколкото на намерен творчески път. Затова приветствам идеята на подобни изложби да бъдат канени съвсем млади и нетрадиционно развиващи се художници...

Надя Тимова