Завръщане в Груйнци
Светла Попимитрова, дъщеря на поета, учения и интелектуалеца Емануил Попдимитров, посети за пръв път родното му село Груйнци (Босилеградско, днес Република Сърбия и Черна гора) след повече от 60 години. Поводът бе честването на 120-годишнината от рождението му, отбелязана с конференция в зала 2 на СУ "Св. Климент Охридски" на 20 октомври и пътуване до Западните покрайнини през следващите два дни. "Тези места са свещени за мен", развълнувано каза г-жа Попдимитрова пред руините на училището в с. Извор, където е учил Попдимитров в прогимназиалните си години. В пътуващия семинар се включиха представители на още две поколения наследници на поета - внучката Дора Калчева и правнукът Александър Мошев, историк от Националния литературен музей, както и десетина литературоведи от Софийския, Нов български и Шуменския университет. Групата дари книги, живописни произведения на Емануил Попдимитров и негов гипсов бюст на Културно-информационния център "Цариброд" - филиал Босилеград. Босилеградчани споделиха, че помнят някои от прословутите "женски портрети" на Попдимитров от ученическите си години. Затова пък от разговора с кмета на града Васил Захариев стана ясно, че в Босилеград все още няма улица "Емануил Попдимитров", а предложението местната гимназията да приеме неговото име е оплетено в процедурни разтакавания. На срещата бяха обсъдени възможностите за обучение на босилеградски младежи в български университети и необходимостта от създаване на регионална (трансгранична) телевизия.
Пътуването беше своеобразно продължение на кръглата маса за Емануил Попдимитров, с която през май 2003 г. в Босилеград бе отбелязана 60-годишнината на поета. Още тогава стана ясно, че и българското литературознание е длъжник на Попдимитров, за когото след смъртта му не е публикувано почти нищо. Част от материалите от кръглата маса излязоха в бр. 179 на нишкото сп. "Мост".
Две години по-късно в конференцията "Емануил Попдимитров и българският модернизъм" (организирана от департамент "Нова българистика" към НБУ, Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски", Секция "Нова литература" на Институт по литература към БАН , Националния литературен музей - София и Регионалната библиотека "Емануил Попдимитров" - Кюстендил) участваха почти двойно повече литературоведи. Неколцина от онези, които нагазиха в Груйнската река през 2003 г., представиха части от по-мащабни изследвания върху творчеството на Попдимитров, което не само показва продуктивността на срещата с енергиите на поетовото родно място, но звучи и като обещание, че поне литературоведският дълг към Попдимитров ще бъде достойно погасен. Той обаче остава единственият от големите български класици без съвременно многотомно издание, както подчерта Михаил Неделчев при откриването на конференцията в Софийския университет.
Първата част на конференцията бе посветена на по-едри проблеми, свързани най-вече с поетическото творчество на чествания автор. Тя започна с доклада "Самосъзнание на българския модернизъм в лириката на Емануил Попдимитров", в който Михаил Неделчев описа как българският символист се оттласква от екстремността на Верлен и Рембо, но възкресява някои от виденията им. Светлозар Игов предпочете да представи обзорен текст, вече публикуван в сборника "Сънят на любовта" (изд. "Захарий Стоянов", С., 2003), докато Яни Милчаков (един от основните двигатели на възраждането на интереса към Попдимитров) направи устно изказване, синтезиращо по-голям непубликуван текст. Философско-естетическите наблюдения бяха допълнени от докладите на Румяна Евтимова, Биляна Борисова и немската българистка Габи Тиман, автор на монография за Емануил Попдимитров, издадена наскоро на немски език.
Втората част на конференцията обединяваше по-конкретни вглеждания в произведения на Попдимитров, сред които особено се открои "Тя и Той: гласът на анаграмата" на Мирослав Дачев (чудесно есе, вдъхновено от стихотворението "Мария Магдалина"). Бисера Дакова успешно постави орнаменталния пласт в ранната поезия на Попдимитров в контекста на европейския сецесион, а Светла Попдимитрова говори за един като че ли пренебрегван аспект от работата на поета - неговите произведения за деца. Тя обяви, че са под печат две книги, представящи тази страна от творчеството му.
Третото заседание на конференцията изглеждаше най-разнородно. В графата "и други" попадна изследването на Катя Зографова и Александър Мошев върху художническите опити на Емануил Попдимитров, вписващи се в една по-голяма тенденция на "поетът рисува"/ "художникът пише" от началото на XX век. Лора Шумкова се спря на връзката между репрезентациите на патриотизма и разчленяването на националното пространство в поемата "В страната на розите", а Морис Фадел бе единственият, който говори за прозата на Попдимитров, по-точно за романа му "Пред буря" като симптоматичен за недовършения модернистки жест на автора. Емил Димитров развесели участниците в конференцията с пародийно стихотворение, посветено на Попдимитров, с което завърши анализа си на стихотворението "Паметник".
Извън предварителната програма в конференцията се включи Зденка Тодорова, най-активната журналистка и правозащитничка от българското малцинство в Западните покрайнини, която обвърза обществената дейност на Емануил Попдимитров с актуалното състояние на малцинството в Царибродско и Босилеградско. Нейното изказване предизвика най-оживен отзвук в заключителната дискусия, по време на която Цветана Георгиева успя да изтръгне от декана на ФСФ Валери Стефанов обещание, че материалите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник. Както вече стана дума, същинският завършек на научната сесия бе пътуването до Босилеград и Груйнци, което предизвика мистични преживявания, един пожар и едно стихотворение - но това е друга приказка.

Лора Шумкова