Честито!

Спомням си средата на 90-те, когато с колегите ми от специалност Българска филология встрастено преснимахме в Народна библиотека ранните книги на доцент Миглена Николчина "Три след полунощ", "Билет за Вега", "Човекът-утопия". По пръстите ми още парят чашите чай, които заедно с Миглена сме изпили по време на протестните и снежни шествия през зимата на 1997 година. Новите и вълнуващи поетики, явени в стихосбирките й "Асимволия" и "Кратки разкази за любовта и писането", сюжетите, които книги като "Смисъл и майцеубийство" и "Родена от главата" отвориха в българското литературознание - наред с всичко останало направиха възможни стъпките и страниците на мнозина от моето поколение. Формираха етиките и поетиките ни. Защото в общуването с Миглена Николчина винаги е било важно да бъдеш цялостна - текстовете ти да излъчват позиции, а изборите, които правиш, да са в хармония с мечтите ти.
Пожелавам на Миглена щастливи диалози, "леко писане" и прозорец към фара.

Надежда Радулова


Бел.ред. За много години и от нас, мила Миглена!