Вечер в памет на Никола Ковачев
На 1 ноември, може би не съвсем удачно на пръв поглед, приятелите на режисьора Никола Ковачев, съвместно със Съюза на българските филмови дейци, организираха Вечер в негова памет в Дома на киното. Пиша "не съвсем удачно", защото повечето кинематографисти в този ден бяха на конференция, организирана по време на телевизионния фестивал "Златната ракла" в Пловдив и освен това в Деня на народните будители винаги има "различни мероприятия", които изискват задължително присъствие. Но тези обстоятелства всъщност се оказаха предимство - вечерта, посветена на Кольо, се превърна в среща на неговите приятели в интимен кръг. Пак обстоятелствата, но този път техническите, позволиха да се покажат един негов "Фокус" и ембематичният "In Memoriam", които са на 35 мм и прожекцията им беше безпроблемна. Нямаше официалности - режисьорът Юлий Стоянов ( за който Никола Ковачев винаги казваше, че е "най") и дългогодишният му асистент-режисьор Стефан Джамбазов в свой си диалог говориха за него. Юлий Стоянов го определи като "най-търсещия" и "театрала, който мощно от театъра влезе в документалното кино, като никога не изневери на истината, от която създаваше художествени образи". А Стефан Джамбазов, който е един и от учениците на Кольо, говори за изключителния морал на режисьора към героите му и за тоталното отсъствие на манипулиране във филмите му.
"In Memoriam", създаден преди повече от 25 години и поредният филм на Никола Ковачев с драматична съдба, не е остарял в нито един свой детайл. Пиша това със съжаление, защото в него режисьорът изследваше двойствеността на политиката в човешката история, в която винаги държавниците говорят за мир, а всъщност се готвят и предизвикват войни, особено трагедиите на ХХ век, когато и кинематографът ги е запечатал така пунктуално... Целият екип на филма беше в залата, само Кольо го нямаше... Той беше известен с това, че в процеса на монтажа имаше специфичен маниер. Обикновено, когато се снимаше на лента, режисьорите, заедно с монтажистите, предварително синхронизираха картината и звука и тогава започваха да монтират филма (понякога голяма каша ставаше). Никола Ковачев описваше картината си детайлно по фусове и монтираше картинката на много, много листове хартия и после дълго работеше върху "нямата" картина. Обичаше да казва, че ако тя не казва нищо, дали ще й помогне звукът. После звукът си идваше на мястото, но образът вече беше разказал историята и киното беше "станало".
Продуцентът на последния филм на Никола Ковачев "Обикновен социализъм" Росица Вълканова (работила в няколко филма като асистент на Кольо в СТФ "Екран") след прожекцията сподели, че преди години е показвала на студенти от НАТФИЗ неговите филми и едно момиче й казало не без ирония, че ако по време на следването си е гледало тези филми, сигурно би правила други, за което може само да съжалява... А Мария Желева, която е била негов асистент в Студия "Време", автор във филмите "Казана" и "Грозден" и верен приятел през годините, така тихо каза, че и за хубаво и лошо отивахме при Кольо Ковачев, но си беше щастие, че той ни е приятел. Затова тази вечер в Дома на киното, посветена на Никола Ковачев беше и тъжна, и хубава.

Зелма Алмалех