Фризьор по време на избори
По време на балотажа за кметските избори бях на фризьор. Не, не фризирах собствената си коса, аз такива неща не правя, а чаках фризьорката да направи цветни кичури на дъщеря ми. Защо ли не изпълнявах гражданския си дълг пред урните в битката между Бойко Борисов и Татяна Дончева? И какъв беше изборът?
За човек, който цени образованието, Бойко Борисов едва ли притежава подходящото за кмет. Кой знае защо икономистите - Велчев, Герджиков, Гаврийски и т.н - отпаднаха до един на първия тур. Вероятно софиянци, опарени от досегашната практика в общината, бяха решили да отстранят всички, които разбират от финанси повече от тях самите.
Смекчените съгласни в изговора на Дончева пък безпокоят кореняците-столичани като ново продължение на "Пришълец", само дето главната роля не се играе от Сигърни Уийвър. С този регионален акцент тя по-лесно би получила подкрепата за президент, отколкото за кметица в града на твърдия изговор.
Борисов идва от МВР, демонстрира лоялността си към хората с пагони, пък и чувствата му не са останали без отклик. Имам познат полицай, който си накупи много неща, преди Бойко Борисов да оглави МВР. После дойде Генералът на власт, моят познат известно време беше недоволен и взеха да не му стигат парите. Постепенно доволството му се върна, накупи си още неща и в събота майка му и баща му бяха строени пред урните да гласуват за колегата с козирката. Аз много не ги разбирам тези работи, пък и хората не споделят с мен чак до такива подробности. Само искам да кажа, че служителите на МВР обичат Бойко Борисов.
Обаче се притеснявам за друго. Полицаите са служители на реда и закона, някои от тях работят в тайните служби, други пътуват по служба и т.н. Те са въоръжени хора, тренирани на опасни умения и единствено идеята за служене узаконява особения им статут в обществото. Какво ще стане, когато един генерал започне да се разпорежда с проблемите на цивилните граждани? При положение, че идва на власт, подкрепян от цялата си възторжена колегия? То си зависи от човека и ако той е честен, могат да станат много хубави неща. Но колкото пъти се опитам да си представя ръководител с военна шапка, толкова пъти ми идва наум една страна, в която издават смъртни присъди на медиците, без много-много да се допитват до експертите.
Дончева пък в моите очи има друг проблем. Сега, след като изборите приключиха, коментатори от левия спектър с печален глас повтарят, че софиянци предпочели да изберат статуквото. Съмнявам се, че Бойко Борисов е статуквото. Той идва на мястото на Софиянски, който беше човек от друга партия, дошъл на власт при различни политически обстоятелства и въобще - личност с друг вид очарования. Какво стана? Вместо дясното, дойде средното и прецака лявото?
(Заговори се за шамари. Според Милан Миланов дясното е получило "оглушителен шамар". Според Божидар Димитров ръководството на БСП трябва да понесе политическата отговорност за загубата на Дончева. Според Валерия Велева избирането на независим кандидат е забило "оглушителен шамар" на партиите. Според Varnacity.info "столичани удариха шамар на политиците" поради рекордно ниската активност. Според Екатерина Михайлова управляващите били най-тежко губещи от изборите. (Тук вече съвсем се обърках. Да не би да намеква, че тя е спечелила нещо от издигането на Бойко Борисов?). Самият Бойко Борисов обеща "шамар на политическата класа", която е довела Столична община до такова плачевно състояние, и го осъществи. Всеки се понадигна от мястото си и посочи нечия зачервена буза.)
Вече се говори само с "ляво-дясно", а не както преди в цветове, защото някои кандидати нямат цветове, а на други не знаеш как да прецизираш нюанса в думи.
За разлика от политиците и политолозите, всеки гласоподавател в България знае, че нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Това ще е валидно поне докато са живи още поколенията-амфибии от социализма. Ето как изглеждат нещата в очите на обикновения гласоподавател като мен:
- Лявото по принцип е за промяна, както се казва, "прогрес". При нас БСП наследи членската маса на дотогава управляващата БКП, което си е чисто статукво. За промяна гласуваха тези, на които им беше писнало да живеят според повелите на Партията, да ги съдят като виновни до доказване на противното, да се редят за соеви кренвирши, да ги ругаят продавачките, обществото да не зачита способностите им, да не ги пускат в чужбина и да не могат да пият Кока-кола. (Последният аргумент напоследък се отчита като недостатъчен за смяна на системата). Някои от предводителите на този спектър по-късно забогатяха и оправдават името "десен", но тогава по кръглите маси и гладните стачки си имаха вид на носители на промяната, сиреч леви.
- Лявото е за преразпределение на доходите - държавата като Робин Худ да взема от богатите и да дава на бедните, за да настане справедливост на света и във всяка чиния да има пилешка кълка. Големите пари и имоти обаче си бяха на БКП и си се извъртяха в ръцете на БСП. Е, как сега червената столетница да се впусне да преразпределя доходите? Най-много да вземе от средните заплати и да даде на по-малките. А тъмносините до известна степен успяха да наложат преразпределение в полза на личности от своя електорат. Не знам сега това ляво ли е, какво е.
- По света левите общо взето защитават правата на личността, а десните - правата върху собствеността. Значи правата на хомосексуалистите трябва да ги защитава БСП. Просто не знам как ще им се обърне езикът. Правата на жените по тази логика също трябва да ги защитава БСП. Изборът на Татяна Дончева беше отличен ход в това отношение, но после Румен Овчаров я похвали, че се е държала "мъжки" и така стана ясно, че ако бяха имали подходящ мъж за кандидат, щяха да го предложат. Дончева с пола си се открои като неочаквано добра първа резерва.
Просто лявото у нас още не е точно ляво, крайно дясното е травмирано огледало на лявото, а центърът си е истински десен. Следователно никой не бива да си прави илюзии, че народът, като види Дончева, си мисли за нещо ляво. Тя се явява представител на една ретропартия насред най-динамичния български град и дори архангелски криле да беше размахвала, съмнявам се, че щеше да мобилизира много следовници вън от класическия си електорат. По някакъв начин именно Дончева е кандидатът на статуквото. (Впечатляващ е фактът, че 52.3 % от гласувалите за нея са над 60 години.) Тук спечелените 20.4% от тези, които първоначално са гласували за Гаврийски, приличат на голямо изключение. Но по време на предишния парламент ние видяхме, че общите гласувания между инфрачервеното и ултравиолетовото на българския политически спектър отлично могат да се сливат в един обединяващ невидим цвят.
На тези кметски избори много не стана ясно за личности ли се гласува, за партии ли, за платформи ли, за осанки ли. Имах чувството, че наблюдавам футболен турнир между клубните отбори и националните. На финала останаха юрист, който заяви: "Нямате основания да делите БСП и Татяна Дончева", и генерал, който се закани на политиците като цяло. Как се гласува при това положение? Вероятно по архетипове, първичните образи, които всеки от нас носи в себе си, но те приемат конкретна форма едва след като ги видим въплътени на живо. Гласоподавателят се идентифицира с героя си на политическата сцена и мери сили с останалите в лек задочен кютек. Същият метод действа и когато човек си избира герой от компютърна игра. Влизаш в електронното царство на мрака и мислиш на кого да заложиш:
Варварина (Barbarian) - огромен, мускулест и силен. Няма специални тънкости, той си е просто воин.
Убийцата (Assassin) - опасна героиня, доста по-бърза от другите играчи, владее силни довършващи атаки.
Рицарят (Paladin) - блестящ в златната си броня, той е по-могъщ в защита, отколкото в нападение. Единствената фигура от играта, свързана с идеята за цивилизация и обществен, макар и средновековен ред.
Друида (Druid) - работи с природни стихии. Но когато стихията му е колкото за 5%, какво да прави?
Черномагьосникът (Necromancer) - побеждава, като отнема силата на другите. Убеден е, че ако беше успял да източи електората на Друида, щеше да се представи по-добре.
В крайна сметка си избираш някакъв герой, развиваш си го и трябва да си наясно, че иззад декорите на играта гейммастърът винаги може да се намеси в него. Човек се чуди в Диабло ли е попаднал, или в София. Лошото е, че залозите в реалния град са винаги много, много големи.
Междувременно от следизборни коментари в ежедневната преса се размахват показалци, че щом гласоподавателите не са отишли до урните, значи са апатични, лишени от гражданско съзнание; и за да се пораздвижат, добре ще е да се направи гласуването задължително. Абе защо не си гледате работата с тези задължителни права? Ако един вегетарианец има гражданското право да яде месо, това означава ли, че той ще го ползва?
Първият лондонски кмет се казва Кен Ливингстън и той е избран през 2000 г. Как Лондон е изкарал две хилядолетия без кмет, не смеем да гадаем. Ние обаче не можахме да устискаме година и половина до едни нормални избори. Трябваше кметовете да отидат в парламента, парламентаристите да се спуснат към кметските кресла, някои да продължат към Европа, други може би да дойдат оттам. Голямо разделение на властите има у нас - във всеки момент са готови да се разделят по най-невероятен начин. Та се разменяха шамари, та се отправяха критики към негласуващите, та всички трябваше да наблюдаваме и участваме в този вял панаир.
Този балотаж беше първият случай, в който пропуснах изборите. Вместо това прекарах два часа във фризьорски салон. Когато не виждаш вътрешна кауза, погрижи се за външността. Дано тези с каузата ме опровергаят.

Кристин Димитрова



или как да качим левъл в Диабло