Вече няма да можем да гледаме голямата актриса

Маргарита Дупаринова.

Преди две-три седмици млада колежка ми каза: "Тази вечер отивам да гледам Маргарита Дупаринова. Грях е, че не съм я виждала на сцената…" Успя да избегне този "грях". След това си говорихме за гласа на актрисата, за невероятните й ръце.
Вече младите няма да могат да се насладят на една друга школа, на една друга актьорска класа. Смъртта ги освободи от греха, но ги ощети така невъзвратимо, както го прави само отлитането от нашия свят на най-големите творци на духовност.
Едва ли има смисъл да споменаваме ролите й - те са колкото много, толкова и паметни. Маргарита Дупаринова игра на сцената до последните си дни. Канеха я и млади режисьори, защото искаха в спектаклите им да прозвучи и един друг тон на позабравена отдаденост, духовна чистота и влюбеност в живота въпреки всичко. Нещо неистребимо романтично имаше в ролите й, въпреки че през последните години играеше с патерици или на инвалидна количка. Духът й беше свободен и влюбен, изпълнен с доброта и ласкавост. Отиде там, горе, при онези, които й бяха учители и партньори, сред които е и съпругът й - радостта и скръбта на живота й - Апостол Карамитев.
Тя раздаваше така щедро от своето сърце, от своя артистичен талант, че всеки, който я е гледал, не може да я забрави.
Вечна й памет...


Никола Вандов