Политическият вампиризъм
Отдавна не бях ходила на "Златната ракла". Без малко да я пропусна и тази година, но ме "закова" двойно: с юбилейното издание и с участието ми в един от "гвоздеите" на програмата: Втората международна научна конференция "Аудиовизията в културния диалог на Балканите" (31 октомври - 1 ноември), организирана от секция "Кино и телевизия" в Института за изкуствознание - БАН с подкрепата на Швейцарската културна програма в България.
И тъй като поради фестивално струпване закъснях, моята "Златна ракла" се отвори научно. С колеги от Гърция, Румъния и България анализирахме (и дебатирахме) разни аспекти (исторически, естетически, социокултурни, технологични) от възможностите пред медийния обмен между региона и глобалния свят. Беше любопитно. И полезно. Други акценти от пребогатата фестивална програма бяха: панорама на Георги Мишев (плюс монтажно филмче, патент "Коста Биков") по случай 70-годишнината му; представяния на няколко телевизии (особено внушително и професионално до завист беше това на южнокорейската KBS); портрети и пресконференции на Себастиано Сома, Вера Глаголева и Ян Енглерт; първи пазар на тв-програми от балканските страни (50 продавачи и купувачи, 7 щанда, НФЦ участва със 7 заглавия, а БНТ - с 15), трогателна юбилейна фотоизложба (в черно-бяло и цвят) из историята на фестивала, пристигане на Владимир Познер за представяне на наградите ТЕФИ (Фондация "Академия на руското тв творчество)...
Славният журналист и дума не обели за политика, но тя ме връхлетя зловещо още с пристигането - всичко живо в лъскавия Новотел изглеждаше смазано след прожекцията на "Майка на войник" на Темерлан Казиханов и уникалните кадри, запечатили собствената му гибел на 13 октомври т. г. в Налчик. Младият журналист е добър познайник в Пловдив, а на миналата "Златна ракла" е получил Специална награда. Благодарение на "видеокиоск"-ите на "Раклата" (три стаи с по две видеа) успях да наваксам. Шок. Донесените в Пловдив от брат му Ариф 8-минутни кадри показват внезапния огън срещу МВР в Налчик, мъже в костюми се втурват с автомати зад ограда, а самият Темерлан Казиханов (шеф на пресслужбата на севернокавказкия център за борба с тероризма при Южния федерален окръг) се измъква на улицата и снима, легнал на асфалта зад бяла нива. Улучват го, вие, успява да върже крака си с червения пуловер, пак го стрелят, камерата Sony спира, но той, умирайки, отново я пуска. До края.
Ужасяваща самоотверженост. "Майка на войник" следва неуморимата Роза Калишкова подир безследно изчезналия й син в първата Чеченска война. От 1995 насам тя го издирва, търси срещи с Масхадов и Басаев, увлича и други майки на изчезнали момчета, сепаратистите я приемат, тъй като е мюсюлманка, а в кадър се редят чеченски зверства: забиване на нож във врата на войниче, разстрели, рязане на пръст за откуп (след 1999 вече ги интересуват парите), отсичане на глава... Християнски гробища сменят мюсюлмански, а майката търси ли, търси своя син... Филмът е драстичен репортаж за фанатизма, някои от убийствата са заснети от самия Казиханов, а други са предоставени от видеоархива на чеченците. От фестивалния бюлетин, издаван за първи път, научих, че желанието на Темерлан Казиханов било "Майка на войник" да се покаже за първи път на "Златната ракла", защото "тук идват хора от цял свят, които могат да го видят".
Също със зверствата на политиката в Русия и издирването, но от друго време и друг ракурс, се занимава "Рози за сеньора Раиса". Мусолини, Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт са виновни фигуранти в умопомрачителна история.
Италианецът Марио и украинката Катя се запознават като черноработници в Берлин през 1943 - той е изпратен заради отказа му да сътрудничи на Третия райх след падането на Мусолини, тя е изселена от Украйна там заради съседска подлост. Те са млади, красиви и влюбени. През 1946 Катя ражда момченце, Марио е депортиран в Италия, германка й подготвя фалшив паспорт да отиде при него, ала американците я предават на СССР и хоп - в Коми.
Седеммесечният Стефано все пак стига до баща си. Има една снимка с мама, гледа си я и неуморно я търси. През това време тя се е върнала вече в родното си село, пази в тайна съществуването на сина си, жени се за съпруга на починала приятелка и отглежда двете й деца... Но в сърцето й зее дупка. Марио също създава семейство, после овдовява... Идва 1989. Берлинската стена пада, а Горбачов е най-влиятелният политик от Източна Европа.
Придружен от съпругата си Раиса, пристига в Милано. Стефано я моли за помощ да открие майка си. И тя го прави. Синът отива в селото. Съпругът на Катя ревнува. Тя се развежда. По-късно пристига Марио. Сватба по украински. Сватба по италиански. Днес живеят в Солерно, а в Италия е създаден нов сорт рози - "Раиса". Филм-експлозив за опропастените животи с тиранично късен happy end. Архивни кадри, фотоси, хроника, интервюта с тримата герои (и Горбачов), "Катюша", щъркели, селски (украински) и градски (италиански) бит са омесени като страховита мелодрама на идеологическия вампиризъм. Да не беше чак толкова обстоятелствен, щеше да е излят.
Затова пък "Султанът от Одринки" на Виктор Аслюк от Санкт Петербург стига до аскетичния абсолют. Екипът отива в затънтеното украинско село Одринки, където, според медийния шум, живее старец с три съпруги. Кал, коне, рало, пране в река... Случайно срещнати местни хора знаят за куриоза ("научих от в. "Селски новини"), обясняват, че едната жена е починала, а втората - избягала. Стигаме до окаяна къщура с паянтов стобор, а отпред седи дебела, забрадена баба. Става, повежда ритуално крава, петел кукурига, куче спи на двора, котка - на пода в стаята. Момиче с плитки чете. Времето изтича в мълчание. Най-сетне виждаме и 86-годишния жилав дядо - пристъпва в гръб. Влиза в къщата. Бабата седи в неизменна поза до прозореца. Той се мести. Храни се сам с хляб и супа. Рошав, мръсен, брадясал, беззъб, с лице, на което сякаш е изписана историята на бръчките...
Проговорят ли, карат се. Тя (троснато): "Махни котката да не мяука". Той (философски): "Нека си мяука". Дъжд. Дърво с разделени птички. Тя споменава за починалата им дъщеря, той се намесва: "Нищо не помня", а зад него - ковьорче с мацка, надянала черни очила. Пак става. Вади снимки. В дъното момичето кладе огън. Дядото започва да рови в сандък. Паралитична мръсотия. Изважда военна куртка. Изтръсква я. Дъждът се стича по прозореца. Дядото е облечен в куртката, окичена с ордени и медали. Черно-бяла фотография в този му вид, заедно с трите съпруги със забрадки. 15 минути, съсредоточени в тоталната пустош на живеенето и изведени като трагикомична импресия. Очевидци твърдят, че миналогодишният филм на Аслюк, спечелил награда, бил в същия стил, но по-добър. Не знам, но "Султанът от Одринки" е смайващ с филигранната си документалност. С чудатите персонажи, вдъхновеното търпение и сериознността на посланието ме препраща към парадоксалните филми на Здравко Драгнев.
Като стана дума за него, по-голямата част от българската програма бе повторение на "Златният ритон", а за най-добрите й представители вече съм писала: "Гласове" (вж. "Култура", бр. 17 от 2004 и бр. 37 от 2005), "Неудобният д-р Кръстев" (вж. "Култура, бр. 20 от 2005) и "Изкачване" (вж. "Култура", бр. 37 от 2005).
Изобщо документалният конкурс (около 35 часа), независимо дали става дума за предавания или филми, поне за мен се оказа по-атрактивната и важна част от фестивала. Войната, медиите, тероризмът, манипулациите, насилието, оцеляването и цялата глобална бъркотия са естествени фокуси за телевизионното творчество. Но, както и на "Златният ритон", прави впечатление, че когато авторите се доверят на интимната визия и съумеят през нея да обемат света, филмът се оказва далеч по-въздействащ и ефектен - като игрално кино. Независимо от разликите в бюджетите, българските документални филми (дори и най-скромните като художествен резултат) са не само адекватни на световните стандарти, но и по-увлекателни от много заглавия с актуална тематика. На "Златната ракла" се случи парадокс - от двама-трима зрители в зала "Париж", прожекцията на "Гласове" постепенно се запълни до стол, а публиката всъщност бе нетърпелива за "Альоша". Този редови филм, чието занимание е отстояването на спорния едноименен паметник в Пловдив, се оказа политическият скандал на фестивала - заради наградата на "Мосфилм". Доста нагъл имперски жест в либералния контекст на тазгодишната "Ракла", а самата статуетка е порцеланов кич по Мухина.
Игралният конкурс (23 заглавия, 33 часа и 20 минути) бе по-скоро банален. Щастие е, че видяхме феноменалната Алиса Фрейндлих в две превъплъщения: скулпторка-старица в нежния филм "По улица Горна Масловка" на Константин Худяков и смешна леля-детектив в досадния сериал "Женска логика". Парадоксален и породист, ала въздълъг, бе украинският скечов наниз "Маски в ресторанта" на Георгий Делиев - невероятни са актьорите от трупата "Маски", позната у нас през филмите на Кира Муратова "Чеховски мотиви" и "Акордьорът". "Вирджиния - монахинята от Монца" е поредна вариация върху екстраординерната съдба на красавицата от ХVII век Мариана де Лейва (Джована Медзоджорно). Спомням си успеха на едноименния филм на Ерипрандо Висконти от 70-те с Ан Хейууд. По-интересен бе друг италиански 200-минутен тв-продукт - "Еда - дъщерята на Мусолини" (реж. Джорджо Капитани, РАИ Фикшън, Италия). А безспорно най-интересен се оказа полският "Празничен уикенд". През манията по тв-състезания е проектирана истерията на днешността: от самотата до политиката, от зрелостта до детството, от патетиката до цинизма, от презрението до любовта. Прекрасна комедия с поразителни актьори: Кшищоф Глобиж и Йоана Золковска. Въпреки че е полска възпитаничка, Мариана Евстатиева-Биолчева обаче не изтръгва подобна оценка за драмата "Принцът и просякът". Друг е въпросът, че мястото на новия български филм е категорично в раздела за деца и юноши (16 заглавия).
Наградите за сериал са адекватни, ала фестивалният регламент плаче за корекция. Алогично е да се състезават на една писта евтина сапунка ("Хотел България", така и спрял на 82 епизод от предвидените 200) и богаташки сериал ("Червеният площад").
Авторитетен фестивал (26 страни, около 80 чуждестранни и 200 български гости), специфичният профил на "Златната ракла" не претендира за масовост на прожекциите. Е, това бе всекидневие. Както се изрази Елдора Трайкова, за ядрото на активната външна публика би трябвало да се заснеме филм - окаяни възрастни пловдивчани насред все по-недостъпния извънфестивален лукс на Новотела, шушкащи неудържимо с целофан от безплатните бонбони на рецепцията и задаващи странни въпроси на пресконференциите. Предпочитах самостоятелното гледане във видео-киоск. Там, прочее, освен конкурсните филми, имаше на разположение допълнителна програма от 27 заглавия, сред които и "Ерудитът" на Андрей Слабаков. Както се досещате, тези филми бяха обречени на негледане. Вероятно заради международния фестивал на студентското кино в Балчик, на "Златната ракла" тази година отсъстваше въведеният през 2003 IV раздел: "Първи стъпки" - студентски игрални, документални и анимационни филми. Макар селекцията да е готова през лятото, очевидно времето за професионален каталог не е стигнало. Да не говорим, че международен форум без интернет е нонсенс. Иначе добре смазаният фестивален механизъм, както обикновено, се дърпаше от Буряна Ангелакиева, независимо че наоколо се мотаеха поне дузина телевизионерчета. Изобщо поведението на дирекцията на фестивала бе минимизирана проекция на ситуацията в България - всеки е важен и симулира дейност, никой не знае каква. Може би догодина, ако отново няма кадрови промени, "Златната ракла" ще бъде по-спретната, макар и неюбилейна. А дотогава би било добре Канал 1 да излъчи поне наградените филми. Вече видях в сайта на БНТ, че "Вирджиния - монахинята от Монца" е предвиден за 12 ноември...

Геновева Димитрова



ХХХ Международен телевизионен фестивал Златната ракла Пловдив,
29 октомври -
5 ноември 2005



Награди

Първи раздел - тв филми и сериали за възрастни
Жури: Людмил Стайков (председател), Мартин Тау (Германия), Сабатино Гаргано (Шалия, РАИ), Хана Пробулска -Джижов (Полша), Юха Росма (Финландия, ЮЛЕ).
Голямата награда "Златна ракла" - "Вирджиния - монахинята от Монца", реж. Алберто Сирони, РАИ Уно, Италия
Специалната награда за тв сериал: ex equo на "Червеният площад", реж. Ралф Кубаев, ТВ Канал "Русия", и на "Патриархат", реж. Дочо Боджаков, БНТ
Награда на Новотел Пловдив - сериалът "Хотел България", сц. Станислав Семерджиев, реж. Петър Одаджиев, Нова телевизия, България

Награди на САБ:
За мъжка роля - на Шарл Азнавур в "Дядо Горио", продуцентска къща СИПАНГО, Франция
За женска роля - Джонг-ок Бае за "Моят стар дом", КБС, Корея

Награди на СБФД:
За сценарий - на Ярослав Сокол за "Празничен уикенд", ТВП, Полша
За оператор - на Хари Халонен за "Нощна смяна", ЮЛЕ, Финландия
За режисьор - на Константин Худяков за "По улица Горна Масловка", Президент Филм, Русия
За оригинална музика: на Сергей Баневич за "Поръчка за убийство", реж. Вера Глаголева, Център ТВ, Русия
Наградата на името на Галя Бъчварова - на "Принцът и просякът", реж. Мариана Евстатиева-Биолчева, Гала филм и БНТ, България

Втори раздел - тв филми и сериали за деца и юноши
Жури: Михаил Мелтев (председател), Крис Фос (Норвегия, НРК), Метка Дедакович (Словения, РТВ)
Голямата награда "Златна ракла" - на "Монета във въздуха", реж. Зоя Касамакова, БНТ, България
Специалната награда за сериал - на "Линус и неговите приятели", реж. Атле Кнутсен, НРК, Норвегия
Специална награда за тв филм - на "Тайният знак. Формулата на щастието", "Кинопрограма 21 век", Русия
Награда за детска роля - на Стефан Щерев, Теодор Данов и Константин Чичев в "Легенда за белия глиган", реж. Ивайло Джамбазов, Синемак, България
Специални дипломи - на "Лятото на Лаура", реж. Лаура Ютси, ЮЛЕ, Финландия, и "Новата кола на татко", реж. Ивайло Драганов, "Време", България
Награда на детското жури - на "Линус и неговите приятели"

Трети раздел - документални филми
Жури: Станимир Трифонов (председател), Иван Соловов (Русия), Жерар Морен (Франс 2, Франция)
Голямата награда "Златната ракла" - на "Рози за сеньора Раиса", реж. Анастасия Сарайчева, Хорошо продъкшънс, Русия
Специална награда за репортаж - на "Жени без лица", от програмата "Специален пратеник", Франс 2, Франция
Награда на Новотел Пловдив - ex equo на Изабел Мартинес-Реверте за сценария на "Пътят на идалгото", РТВЕ, Испания, и на Пенка Монова и Владислав Ковачев за "Изкачване", тв Ринг, България
Специална награда Post Mortem - на Темерлан Казиханов, Русия, посветил живота си на журналистиката.
Наградата на Мосфильм - на "Альоша", реж. Михаил Дектяр, ТВ Център, Русия